Герман дялкай! Правй магия! Белки те чуе / от рая / Бога! О. Орлинов, Ст, 1976, бр. 1572, 1. Герман — от кал направен човешки образ, който закопават, кога е суша, за да вали дъжд. — Пее се: „Умрял Герман, Гер-мане, от суша за киша.“ СбНУ XIY, 193.
— Вер. от трак. germ ’горещ’.
ГЕРМАНЕЦ, мн. -нци, м. 1. Мъж от ос-новното население на Германия; немец. Срещу прокурора седи една траурна слъзлива дама от Елзас .. До нея — един германец, цял солдатин в цивилни дрехи, — той и ходеше, и ядеше като че по команда. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 30. Сред групата германци, надянали омазани комбинезони, кипеше трескава работа. Ив. Хаджи-марчев, ОК, 15.
2. Само мн. Истор. Германи.
О Изпаднал германец. Разг. 1. Човек, който е изгубил състоянието си и живее в нужда; обеднял човек, бездомник (обикн. пришелец). Един изпаднал германец е дошел в наше село — какъв вятър го е довел насам, не знам. Ходи да проси, сакат е. Й. Йовков, ЖС, 205. 2. Човек с неугледен, окаян външен вид, развлечен, неспретнат, зле облечен. Той оеше мършав, дребен човек, изгубен в окърпеното палто .. — А бре Серафи-ме, ти ли си? .. Помислих, че плашилото от Даскал Тодоровата бахча иде насам .. Мисля си: какъв ще е тоз изпаднал германец. Й. Йовков, ЖС, 8.
ГЕРМАНИ мн. Истор. Голяма група племена, принадлежащи към индоевропейс-кото езиково семейство, населявали към I в. пр. н. е. земите между Долен Рейн, Висла, Дунав, Балтийско и Северно море; германци.
ГЕРМАНИЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим.
1. Който е съединение на германий. Германиев двуокис.
2. Който е направен от германий. Германиевите вентили се правят от елемента германий и биват главно два вида. Й. Венов и др., К, 212. Германиев токоизправител. Германиево съпротивление.
ГЕРМАНИЗАЦИЯ, мн. няма, ж. Герма-низиране, понемчване.
ГЕРМАНИЗЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Налагам немски език, немски, германски особености на някого или на нещо, насаждам немска култура в друга страна, стремя се да премахна националния език и култура в нея; понемчвам. Хабсбургите, като владетели на унгарската държава, са правили всичко възможно да задушат, да гер-манизират бита и културата на свободолюбивия унгарски народ. Т. 1954, кн. 1, 64. германизирам се страд. Министрът чрез статистически данни за чиновниците доказва, че съвършено безосновно е твърдението, че се е искало да се германизират окупираните провинции. С, 1894, бр. 1485,1.
ГЕРМАНИЗЙРАМ СЕ несв. и св., непрех. Придобивам характер и особености, присъщи за германците, чувствам се и се държа като германец; понемчвам се.
ГЕРМАНИЗЙРАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от германизирам и от германизирам се; германизация, понемчване. Поляците възбудиха върху си подозрението на германския император и е твърде възможно, щото Прусия да се залови отново с гер-манизирането на поляшките си поданици.
С, 1894, бр. 1485, 1.
ГЕРМАНЙЗЪМ1, -змът, -зма, мн. -зми, м. 1. Езикозн. Немска дума, израз или син-тактична конструкция, заети в друг език. Сравнително голям е броят на германиз-мите навлезли във военната терминология: щаб, плац, шпалир, фелдфебел, фелд-маршал, шмайзер и др. Л. Ницолов и др., РЛТ, 252.
2. Езикозн. Дума или израз, свойствени само за немски език.
ГЕРМАНЙЗЪМ2, -змът, -зма, мн. няма, м. Остар. Политика на германизиране. Балканската конфедерация ще бъде една мощ-на преграда против настъпателното шествие на германизма. БД, 1909, бр. 8, 3. Чехите в борба против германизма се затрог-наха от оплакванията на своите братя от Силезия. ЛН, 1927, бр. 9, 2.
ГЕРМАНИЙ, -ият, -ия, мн. няма, м. Хим. Химически елемент ве — рядко срещан крехък метал със сивобял цвят, който намира приложение в полупроводниковата и телевизионната техника, в електротехниката и др. Менделеев в 1871 г сам по периодичната система предсказа свойствата на елементите скандий, галий и германий, чиито места бяха тогава празни. Хим. IX кл, 1950,81.
ГЕРМАНЙСТ м. Учен, специалист по германистика.
ГЕРМАНЙСТИКА, мн. няма, ж. Наука, в която се изучават общите елементи в историята, езиците, етнографията и др. на германските народи. Изследвания по германистика. Библиография по германистика. Н Стесн. Немска филология.
ГЕРМАНИСТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от германистика. Германистич-ни изследвания.
ГЕРМАНЙСТКА ж. Жена германист.
ГЕРМАНКА ж. Жена от основното население на Германия; немкиня. Той вдигна глава, наклони се към нея и запя песен на немски. — Но вие знаете чудесно нашия език! — възхити се германската. Ст. Даскалов, ЕС, 147. Малко другари имам на трапезата. Две стари германки, едно гърче, .. и една млада швейцарка, гувернантка на две деца. Ив. Вазов, ПЕМ, 84.
