на животно, добитък. В това време една великолепна хрътка, с черни петна по хълбоците и с мешинен гердан на шията, .. , тичаше насам през ливадата. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 97. Коложега весело бъбреше за това-онова и водеше два вола, впрегнати в една двуколка, където лежеше малка кафява мечка с желязна халка на носа и дебел кожен гердан на шията. Ст. Загорчинов, ДП, 190. Тогава то [въжето] се изхлуваше леко из халката от герданя на хрътката и тя, .., можеше да се спусне след заека. И. Йовков, АМГ, 168.
4. Шарка или гънка на кожата около шията на добитък, животно, птица. Една сива крава — с тънки хубави рога, с голям провис-нал гердан и с черно около очите, по коленете и плещите — беше застанала до ярема си. Ил. Волен, МДС, 160. Широкочелата му [на елена] глава се крепеше върху здравия, дебел, надиплен на гердан врат. О. Василев, ДГ, 41. Каква земна красота са фазаните! Особено мъжките. Ония проточени, слабоизвити, греещи като злато пера на опашката._ Стройна, продълговата, обсипана с пъстри гердани, завършена с малка главичка шия. П. Росен, ВПШ, 85. // Разг. Месо откъм шията на добитък, като хранителен продукт.
О Връзвам / вържа червен гердан на шията. Разг. Ирон. Заколвам (животно).— Тази вечер касапинът му [на агнето] върза червен гердан на шията. А. Каралийчев, НЗ,
18.
— От перс. през тур. §егс1ап.
ГЕРДАНЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. За животно — който има гердан (в 4 знач.). Хубавата си глава [телицата] държеше високо, тънките рога се поклатваха, герда-нестата й гуша се люлееше, пък опашката метеше пътя. Ил. Волен, БХ, 30. А едрото й тяло [на кравата], проснато на дюшемето, изнемогваше от ситните тръпки; тогава Борчо я хвана с една ръка за влажната муцуна, разтвори насила устата й, с другата наля мляко от кофата, то изтече по нейната герданеста шия; по коленете му.
Н. Нинов, ЕШО, 59.
ГЕРДАНЕЦ, мн. няма, м. Рядко. Умал. от гердан (в 1, 3 и 4 знач.); герданче.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГЕРДАНЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Умал. от гердан (в 1, 3 и 4 знач.); малък гердан. Една неделна сутрин... Стоян забеляза как малката му щерка посягаше с треперливи движения на ръчичките си към герданче от пъстри стъклени мъниста, което беше вързано на люлката. Д. Талев, ЖС, 95. Надяваш ли се, Калино, / бачо ти Кольо да до-де? / Бачо ти Кольо да доде / армаган да ти донесе? / За бяла шия — герданче, / за тънко кръстче — коланче. Нар. пес., Ив. Вазов, Съч. ХХШ, 81. „Не знаеш ли либе, / какво мома носи: /.. / На белата гуша / ковано герданче.“ Нар. пес., СбВСтТ, 1069.
ГЕРДЕК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Стая, в която младоженците прекарват първата си брачна нощ. Посвършил се Симон добър юнак, / си се свърши и ми се ожена. / Яле, пиле три дни и три ноке, / дошла коа, дошла лепо време, / да го клаят во бяла гердека; / .. / Той спиет во бяла герде-ка. Нар. пес., СбБрМ, 87.
— От тур. £ег(1ек.
ГЕРДЕЛ м. Диал. Плитък и широк дървен съд за вода, мляко, грозде и др., подобен на каца; с две дръжки за носене; чебър. Видяхме един вол, който протягаше шия, захапваше наведнъж по два-три грозда и ги поглъщаше с голяма наслада. А вчера друг един негов рогат побратим се навел над пълния гердел и изсмукал петдесет литра гроздова мъст. А. Каралийчев, ПД, 152.
— Тур. £егсю1.
ГЕРДЖИК, неизм., прил. Остар. и диал. Хубав, гиздав, спретнат. Туй се казва обувка. Ще я обуеш, че и кракът ще усети, и хората ще ти завидят. Хубаво, герджик нещо.., и не е скъпо... Д. Немиров, Б, 7% Руса-но, герджик девойко, / ей ги, Русано, дойдоха / вънка на равни дворове, / викат Русана да земат. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 76. „Либе ле Бальо, либе ле, /я седи, либе, почакай / да преспа майка и баща, /.. / да отвора лад-ни зимници, / да отключа нови сандъци, / да извада герджик премяна, / да са убаво пре-мена!“ Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 159. Доне ле, във Загоре съм вечерял / и пак съм бързал да дода / на ваша герджик седянка. Нар. пес., Т. Влайков, Съч. I, 1925, 11. Я най мисля, пиле, / далеч да та прата: / в мойте равни дори, /мойте сарай къщя, /мойте герджик порти. Нар. пес., СбНУ 47, 29.
— Тур. §еплк. — Друга форма: г е р ч е к.
ГЕРДЖИК нареч. Остар. и диал. Хубаво, гиздаво. — Яле че шапка! Такава да си имаш, стига ти! .. — Ей че герджик ти стои! Ст. Чилингиров, ПЖ, 4.
ГЕРДЗА ж. Диал. Жена, която се гизди, конти. Таа гердза не може без копринена шамия. Нар. прик., СбНУ ХЬУГП, 435.
— От тур. geтez ‘хубав, напет’.
ГЕРЕКЙНЯ ж. Диал. Геракиня. • Нар.-поет. Обикн. като епитет на хубавица, хубава девойка. Похвалила се .. майка, / че си тя има мома герекиня. / Че пуска ли я в гора за ягоди. Нар. пес., СбВСтТ, 899. Оддол идат кола със слама, /.. / Павел Гана, та Ирина, / та Марина, бела герекина, / гиздаво девойче. Нар. пес., СбВСтТ, 893.
ГЕРЕН м. Диал. 1. Ниско място край река с напукана суха глинеста почва, което понякога се наводнява. Една година на татко му хрумна да прекараме Коледата в село. А бе едно време, една лапавица! Боже пази! И най-малките рекички придошли, та бобо
