1, 42. „Неска йе, либе събота, /утре йе света неделя, /неделя, либе, Гергьовден —/ се-ки си коли агънце / на Бога жертва да пра-ват.“ Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 42. Да наберем здравец за Гергьовден, / да наберем, венци да направим. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 436. Кога било на Гергьовден, / свети Георги коня кани, / да обиди синорето, / синор ето, се полето. Нар. пес., СбНУ ХЬГУ, 435.
2. В съчет. с предл. по. Дните, времето около този празник. Пък едно хубаво време беше, като по Гергьовден — да не помислиш, че е есен. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 37.
— Други (диал.) форми: Гергювден, Гергевден, Гюргьовден.
ГЕРГЬОВДЕНСКИ, а, -о, мн. -и, прил. Който става на Гергьовден, койтоое свързан с Гергьовден; гергьовски. На Йордан се струваше, че те [надзирателите] проявяват към тях оная ласкавост, която се проявява към гергьовденското агне, след като вече то е избрано и отделено за жертва. Г. Караславов, Т, 84. Каруцата влезе в селцето, мина пресъхналата речица по тясно мостче от наставени дървета, което се разлюля като гергьовденска люлка. Ив. Ка-рановски, Разк. I, 19. По русото му скулес-то лице се изписа гордост: вероятно в щаба на дивизията, по случай предстоящия гергьовденски парад, се е получила заповед за произвеждането му в чин подполковник. Д. Ангелов, ЖС, 433. Гергьовденски песни. Гергьовденски събор.
ГЕРГЬОВДЕНЧЕ1, мн. -та, ср. Диал. Название на няколко различни вида дребни полски и градински цветя, които цъфтят около Гергьовден и през пролетта — момина сълза, зановец, мъртва коприва, бял нарцис, лазарниче и др. Сега е излязла [кака] да помете .. Че заран е Гергьовден .. Йзлизаме на пътеката. — Видиш ли го това белич-кото? Гергьовденче е то. Т. Влайков, Пр I, 263-267.
ГЕРГЬОВДЕНЧЕ2, мн. -та, ср. Нар.-поет. Епитет на агне, което се коли за Гергьовден; гергьовско агне, гергьовче2. Зафа-наа [пехливаните] люта борба. / Изфърли се хранен Кавун, / закрачи се като мечка. / Изфърли се Ибро йаго, / замаа се като ягне, / като ягне гергьовденче. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 303.
ГЕРГЬОВКА, мн. няма, ж. Диал. 1. Ли-вадно растение, билка с дълго меко жълтозелено стебло и дребни жълти цветчета, която се бере по Гергьовден обикн. за лек.
2. Растението лепка.
— Друга форма: гергевка.
ГЕРГЬОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Гергьовденски. Там бяха иззидали от тухли лятна пещ, в която Злата печеше гергьовското агне и домашния хляб. К. Калчев, ДНГ, 46. Ще на кършат момчетата върбови клони, /../ А мъжете ще колят гергьовски курбани. Ел. Багряна, ВС, 28. Под дървото мома Ангелина, / море тя си пее проле-тешни песни, / пролетешни песни, песните гергьовски. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 108. Гергьовски обичаи. Гергьовски дъжд.
О Гергьовско цвете. Диал. Блатняк.
ГЕРГЬОВСКИ. Нареч. от прил. гергьовски. Обикн. в съчет.: По гергьовски. Разг. Както е прието да се прави за Гергьовден. Агне, печено по гергьовски.
ГЕРГЬОВЧЕ1, мн. -та, ср. Диал. 1. Бял нарцис; гергьовденче. — Погледнете ги само! И игликите, и гергьовчето, и теменужките — как са привели челца едно до друго! П. Тодоров, Събр. пр П, 117.
2. Лютиче. Кръвта — алена и гореща — бликна из гърдите му. Опръска дивата лайка и гергьовчето, застина в алени капки па зелената трева. П., 1960, бр. 45, 2.
ГЕРГЬОВЧЕ2, мн. -та, ср. Нар.-поет. Епитет на агне, което се коли на Гергьовден; гергьовденче2. Сандал Марийка думаше / „Хубаво любе, Марийке, / .. / като си трима водила, / кой от тях беше най-богат?“ / „Страх ма йе, любе, да кажа, / че ще ми глава отрежеш / като на пиле петровче, /като на агне гергьовче!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 122.
ГЕРДАН м. Разг. 1. Наниз от мъниста, скъпоценни камъни, жълтици и др., който се носи на шията за украса; огърлица. — Ще ти купя гердан от бисер, всяко зърно да блещука като роена китка на шията ти.
А. Каралийчев, ЛС, 5. Превързала е въз ке-наровите нагръдки, .. , гердан жълтици като огън и наниз от ален като кръв бисер. Т. Влайков, Съч. I, 1905, 10. Ръцете сами се подават и в миг се залюлюва чудно хоро, .. , звънят само гривни и гердани. И. Йовков, СЛ, 162. По всичко личеше, че новодошлият беше главатар на туземците .. На шията му висеше гердан от разноцветни раковини. М. Марчевски, ОТ, 49. Седнала е малка мома / зад къщи во градината, / .. / дробен бисер си ниже /.. / Там дека гердан си ниже, / там помина лудо младо. Нар. пес., СбБрМ, 410.
2. Разш. Наниз от редица еднородни предмети. Всички се чудеха как Вихрушката изкарва такъв хубав пипер, който цяла година висеше на червени гердани по кошарата. Ст. Даскалов, ЕС, 42. — Да му простиш сега, дете е, .. — Не! — .. — Ще обелим царевиците, ще ги сплетем на гердан и ще му вържем назад ръцете. Г. Белев, ПЕМ, 62-63. На другата сутрин, .., пред портата на досегашното девическо училище спря ко-чия с два коня, които подрънкваха с цели гердани малки пиринчени звънчета. Д. Та-лев, ПК, 504. • Обр. Виеха се тежки хора, засукани на три, на четири гердана. П. Константинов, ПЙГ, 191.
3. Кожена или металическа верижка, каишка и др. под., поставена около шията обикн.
