ЖС, 58. Народното събрание прие нов закон за данъка върху общия доход.. Със закона се отменят 13 вида данъци, такси, облози и герб, равняващи се на около 4,5 милиарда лева. РД, 1950, бр. 150, 1.
3. Остар. Знаме с отличителни особености. Като прочетохме .. декретът на Негово Височество Владетелния княз, с който ся възстановява гербът [хоръгва] на Крайов-ската община. ДЗ, 1867, бр. 4, 15.
— От нем. Erbe ‘наследство’ през рус. герб. — Ив. Бого-ев, Всеобща география за децата (превод), 1843.
ГЕРБЕР м. 1. Род многогодишни тропически растения от семейство сложноцветни с едри ярки цветове. Gerbera.
2. Декоративна разновидност на тези растения с красиви разнобагрени цветове с тесни продълговати листа, разположени в розетка. Gerbera jamesonii. II Отделен цвят от този вид. Купих няколко розови гербера.
— От нем. собств.
ГЕРБЕРОВ, а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: Герберов апарат. Спец. Апарат за определяне маслеността на млякото.
— От нем. собств.
ГЕРБОВ, -а, о, мн. -и, прил. Който се отнася до герб, който има роля на герб. Скъпото облекло на богатите граждани дразнело феодалите, поради което, за да се отличават, започнали да носят по дрехите си като украса и символи на благородство специални гербови (хералдически) знаци. Б. Божиков и др., ИО, 30.
О Гербова марка. Остар. Адм. Марка с отпечатан на нея държавен герб, чрез която се събира гербов налог; таксова марка. Другата сметка — прошения, гербови марки и други такива — поемам аз. К. Калчев, ПИЖ, 91. Когато фактурата е повече от 10 лева, законът задължава на нея да се залепя гербова марка от 10 стотинки за сметка на купувача. К. Кърджиев, А, 309. Гербова хартия (книга). Остар. Адм. В миналото — вид гербов налог под форма на хартия за документи с отпечатан на нея герб, която се продавала от държавата. За молбите и следующите до тях положения, .. употребява ся гербова хартия от пет гроша. ВП, 142. Колкото за общите разноски [в колониите], тии ще са посрещат от посредствените налози, налози на някои стоки, като напр. гюмрюци на спиртовете, доходи от гербовите книги и прч. Ч, 1872, бр. 18, 829. Гербов налог (сбор); гербова такса. Остар. Адм. Вид косвен данък, събиран чрез задължително облепване на книжа или документи с гербови марки.
— Ще му пишете, че съгласно последното изменение на закона за гербовия налог заявленията за отпуск се обгербват не с пет, а с десет лева. Св. Минков, Избр. пр, 258. Финансовите законопроекти преобладаваха: законопроект за гербовия сбор. С. Радев, ССБ I, 451. С окръжно № 1-13 на Министерството на финансите, .., по член 66-и се освобождават от гербови такси заявленията, .., които са във връзка с трудовата дейност на молителите. ОФ, 1950, бр. 1883,2.
> Залепям се / залепя се като гербова марка за някого. Разг. Тръгвам с някого, като неотклонно и нахално го следвам навсякъде. — Я си върви в къщи да си гледаш своята работа, какво си се залепила като гербова марка за мене.
ГЕРГЕФ м. 1. Кръгла или четириъгълна рамка, на която се опъва плат за бродиране. Тя беше изкусна да тъче тънки платна, да плете .. тантели, да вези на гергеф. Д. Талев, ПК, 749. Баба купила на златно-то момиче шарена урка и костен гергеф .. И турила златното момиче край прозореца да шие. Христом. КМ П, 180. Стига си, Яно, над гергеф шила, / стига приготвя да-ре богато. М. Минева, МП, 16.
2. Диал. Платно, опънато на гергеф. Динка голема порасла, / та у градина сеоеше / и свилен гергеф шиеше. Нар. пес., СбНУ I, 19. Влезла Марийка е градинка / шарен ми гергеф да шие — / под червения трендафил. Нар. пес., СбНУ XLVI, 76.
— От перс. през тур. gergef. — Други (диал.) форми: гергев, гергьоф.
ГЕРГЕФЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от гергеф; малък гергеф. На триножната маса в ъгъла стоеше кошничката й за ръкоделие, отдето се подаваше малкото гергефче с недовършения й гоблен. М. Грубешлиева, ПИУ, 234.
ГЕРГЙНА1 ж. Многогодишно градинско декоративно растение от семейство сложноцветни с различно обагрени едри кичес-ти цветове. Dahlia variabilis. В другата половина беше посадила цветя — подаваха чела бели и червени рози, привеждаха рошавите си корони големи, натежали гергини, .. и изпълваха въздуха със своето приятно, тежко ухание. Д. Спространов, С, 88. И конете бяха накичени. На гривите им, на челата им висяха алени гергини. Кр. Григоров, Н, 56.
— От рус. георгйна или от нем. Georgine.
ГЕРГИНА2 ж. Диал. Вид ястреб; керкенез, герак, геракиня.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГЕРГЙНКА ж. Умал. от гергина1; малка гергина. Прескочи мала градинка / откъсна жълта гергинка, / че я на глава накити. Нар. пес., СбВСт, 629.
ГЕРГЬОВДЕН, мн. няма, м. 1. Пролетен християнски и народен празник (6 май), свързан с редица обичаи (като ядене на печено агне сред природата, люлеене на люлка и др.) В старо време различните храни се заяждаха на определен ден, след съответно освещаване: агнешко на Гергьовден, свинско на Коледа. Ив. Хаджийски, БДНН
