лата кобилица на герана пак тъжно простена в двора. Елин Пелин, Съч. I, 59. И кобилицата на герана / там до кръстопътя в равнината / като черна е река простряна
— / за проклятие към небесата. Н. Раки-тин, Ст. П, 55. // Разш. Кладенец изобщо; бу-нар, излакВсички герани из полето пресъхнали, а река в наше село няма. О. Василев, УП, 53. Снощи си замръкнах / в Ореофско поле: / ни ти ге_ран има, / ни ти дърво има. СбВСтТ, 723. Разболя се майка й, / .. / проводила Драганка / за студена водица. / Че й грамнала ведрица, / че на геран отиде. Нар. пес., СбГЯ, 153. С игла геран се не копае. Послов., П. Р. Славейков, БП П, 138.
2. Герен (в 1 знач.) (Н. Геров, РБЯ). Дето плюят мнозина, геран става. Послов., Ст. Младенов, БТР I, 421.
О Минавам (минувам) / мина като край пресъхнал геран. Диал. Минавам без да забележа, без да поздравя някого. — Я ги гледай, пуйки с пуйки — пропява той, като изглежда сестрите си, — минуват като край пресъхнал геран. Д. Немиров, Б, 21.
— От гр. yepavoq 'жерав; крик’.
ГЕРАНЕЦ, мн. няма, м. Рядко. Умал. от геран; малък геран.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГЕРАНИЙ, -ият, -ия, мн. -ии, м. Рядко. Гераниум (във 2 знач.). Тръгвам из улиците на Бурганъоф; пет-шест улички от триста крачки. Познавам вече всяка тяхна плоча, всяка саксия герании по прозорците. В. Мутафчиева, СД, 335.
ГЕРАНЙЛО, мн. -а, ср. Диал. Висок дървен раздвоен кол с подвижно прикрепен към него прът с кофа за вадене на вода; кобилица, климало, мотовилка1. До един стар обор видя кладенец. Геранилото стърчеше без кофа и въже. Л. Михайлова, Ж, 33. Жените, .. , дърпаха поскърцващите геранила над кладенците, .. и бързаха да налеят вода. Кр. Григоров, Р, 197.
— Друга форма: геренйло.
ГЕРАНИУМ м. 1. Тревисто едногодишно или многогодишно растение с ароматни, длановидно нарязани листа, някои видове на което се използват в парфюмерията; здравец. Geranium.
2. Многогодишно стайно и градинско тревисто растение с длановидно нарязани листа и различно обагрени букетовидни цветове, отглеждано с декоративна цел или за получаване на етерично масло в парфюмерията; мушкато. Pelargonium. В басмените перден-ца на прозорците, в саксиите с гераниуми, в боядисаната гипсова статуя на Наполеон, .. , имаше нещо успокоително и приятно, което правеше Чакъра извънредно привързан към семейството си. Д. Димов, Т, 11. Най-добре виреят при тези условия на слънце и ветрове петунията, гераниумът (мушкато), латинката, калдъръмчето и пламъчето. ВН, 1961, бр. 3005,4.
— От гр. yepávuúv.
ГЕРАНЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. За вода — който е от геран или с дъх на геран; герански, геранов. Мене даде на туй село, / на туй село камиларско, / да му паса камилите; дене лежат, ноще пасат; / полу-нощи да ги поя / студна вода геранлива. Нар. пес., СбГЯ, 200 — 201.
— Друга форма: геренлйв.
ГЕРАНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Герански, геранлив. Пила Неда снощна ода, / снощна ода геранова. Нар. пес., СбНУ
xxxvm, 110.
ГЕРАНСКИ, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от геран; геранов, гераняв, геранлив. Колчем си стадо помама, / най-напред тебе измама: / „Гел, Пенке, да та заведа, / гел, Пен-ке, да та напаса / зелена трева балканска, / студена вода геранска!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 268. Геранска кофа.
ГЕРАНЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от геран; малък геран. Долу, къде дълбокия път той се спря потен и заморен и сякаш за пръв път пое дъх, за да полети изново. Къде геранчето мярна му се човешка сянка. Ц. Церковски, Съч. Ш, 15. Като за юда [вода] запрели, / йо гора има едно геранче, / нищо няма — ни рем [ярем, синджир] ни кова, /.. / Кого у геранче да спуснат / йодица да им извади. Нар. пес., СбВСт, 22.
ГЕРАНЧЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Прил. от геранче. — „Мари мамо, стара мамо, / и ти ли ми вяра не фащаш, / че съм пила снощна вода, / снощна вода кладенче-ва, / кладенчева геранчева.“ Нар. пес., СбВСт, 505.
ГЕРАНЯВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Герански; геранов, геранлив. Близо, крайо, близо, / .. /близо къмто мене, /../че накрая има, / сянка ореова, / вода геранява. Нар. пес., СбВСт, 527.
ГЕРБ, гербът, герба, мн. гербове, след числ. герба, м. 1. Официален отличителен знак, емблема на държава, град, сдружение, на аристократичен род и др., който се поставя или изобразява върху знамена, печати, монети, парични знаци, документи и др. Пред вратата спря една кола от чисто злато с герба на княза и княгинята. Св. Минков, СЦ (превод), 54. Харизанов поставил на бунгалото си собствен герб в щито-виднаи форма, с напречно и надлъжно деление. Й. Попов, БНО, 138. С дълбоко преклонение пред светия дух на историята гледах дяланите от камък семейни гербове: конници, кръстове, птици, голи ангелчета, кораби с подути платна, корони. А. Кара-лийчев, С, 91.
2. Остар. Гербов налог. — Готвеха се да го съдят.. —Добре, че отидох навреме — продължи старият адвокат. — Веднага подадох петиция.. — Само че ще струва скъпич-ко. Колко герб, колко нещо! Д. Ангелов,
