дата. Н. Инджов, ПП, 77. В новото строителство на София се прилага до известна степен порфировидното черно Ветренско габро. То притежава прекрасни декоративни качества. ВН, 1961, бр. 2967, 4.
— От ит. gabbro.
ГАБРОВ1, -а -о, мн. -и. Минер. Прил. от габро. Специално за витошките габро-ви скали, които взема за съпроводници на сиенита, .. проф. Г. Бончев им отдава .. по-луархаична възраст. П. Делирадев, В, 41-42.
ГАБРОВ2, -а, -о, мн. -и. Прил. от габър1; габъров. Между Милин-камък и Врачанския балкан се издига една гърбица от варовити скали, припокрити от дъбови и габрови гори. П. Делирадев, БГХ, 67. Превитите ниско над пътя габрови и лескови клони шибаха по гърба и главата изпадналото в паника магаре и го посипваха с пожълтели вече листа. Т. Данаилов, СбСт, 225. Пойде Никола у гора/да бере гора габрова. Нар. пес., СбНУ XLIV, 274. „Йела ми, йела, Ваклуше, / на габров мостец да минеш, / на герен трева да пасеш.“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 374.
О Свирй <и> с габрова пищялка (свирка)
някому. Диал. Каквото и да говориш някому, колкото и да го съветваш, каквито усилия и да положиш.
ГАБРОВЕЦ, мн. -вци, м. 1. Мъж, човек, който е роден или живее в Габрово, град в Северна България; габровчанин. На габровци е било дадено право да не позволяват на турци да се заселват между тях. Б. Пенев, НБВ, 4. Габровци са родоначалници на българското светско образование, на общественото дарителство, на самокритичния хумор. Ив. Коларов, Е, 2. До него габровец, со бозави потури, / на голата земя е / га-ванки, ножчета и свирки навалил. П. П. Славейков, Събр. съч. Ш, 89-90.
2. Прен. Разг. Прекалено пестелив човек, който във всичко се ръководи от дребнавия си интерес; сметкаджия, скъперник.
О Правя си устата като габровец за бой (лобут, дрянова тояга). Диал. Недвусмислено и грубо подсещам какво желая. Тоя драматург .. доказва, сир. прави си устата като габровец за бой — че българете не са тъй „назад“, за да нямат място на изложбата. Хр. Ботев, Съч. 1929, 64.
ГАБРОВИЦА ж. Диал. Габрова тояга. Е, Стояне, млад Стояне! / Иди си в гора зелена, / та отсечи габровица, / ни я кастри, ни я мазни. Нар. пес., Т. Панчев, РБЯд, 67.
ГАБРОВКА ж. Жена, която е родена или живее в Габрово; габровчанка. Цялата уредба на стаята отразявала самобитния усет и вкус на балканджийката, на габров-ката. Ив. Коларов, Е, 48. Залюбих, мила мамо, габровки, / със бели дрехи, мамо, ру-менки, / със сини сукмани. Нар. пес., СбВСт, 217.
ГАБРОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Габрово и до габровец (габровчанин). Старецът бил запасан с бял пояс, в който бил втъкнат габровски нож с бяло черенче и с алена капия. Л. Каравелов, Съч. IV, 127-128. Към обяд от пазара към Райко вата мелница .. тръгна пъстър свят — габровски джамбази, казанлъшки търговци. П. Константинов, ПИГ, 123. Самоиро-ния, самобичуване, самокритика — ето същността на габровския хумор. Ив. Коларов, Е, 47. Нарочно той ходеше скъсан, .. с окърпени габровски калеври. 3. Стоянов, ЗБВ I, 109. Не рядко, в празник всред хорото, ще надуе той тънката си габровска свирка. Т. Влайков, Съч. Ш, 4. Габровски анекдоти.
О Габровско училище. Първото българско светско взаимно училище, основано в Габрово през 1835 год. по почин на В. Априлов.
> Габровска работа. Разг. Хитра, забъркана работа.
ГАБРОВЧАНИН, мн. габровчани, м. Рядко. Габровец. Кой от вас ще се наеме / габровчани да изведе, / габровчани да улови. Нар. пес., СбНУ XXVI, 110.
ГАБРОВЧАНКА ж. Рядко. Габровка. Янтра мътна тече, дърво и камък влече: / Кольо покрай ходи, Кольо гемиджия, / Кольо гемиджия, най-баш къикчия, / моми да си носи, моми габровчанки. Нар. пес., СбНУ XXVII, 293.
ГАБРОВЩИНА ж. Постъпка, проява на габровец.
ГАБСБУРГСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Ос-тар. Книж. Хабсбургски. Сърбия .. чака само сигнал, за да си отмъсти за сичките вековни обиди, сторени ней от жидовската политика на габсбургския дом. Хр. Ботев, Зн, 1875, бр. 7, 28.
ГАБЪР1, мн. -и и (рядко) -бри, след числ. -бъра, м. 1. Горско дърво или храст с двойно назъбени жилести листа, с гладка сива кора на ствола и бяла твърда дървесина, използвана за производство на музикални инструменти, в машиностроенето и др. Сагртив ЬеШ1иБ. Слънцето се бе наклонило на запад, сухите жилести габъри на стръмния бряг на дола хвърляха дълги редки сенки. П. Вежинов, ВП, 124. Буките и габърите, припламнали от жарките августовски дни, се накланяха за дъжд като изгорената от слънцето билка. Л. Галина, Л, 67-68. Столетни габъри и буки,.. /.., превили към земята широки клонища, безмълвно в тишината / на първите зори стояха без живот. П. П. Славейков, Събр. съч. Ш, 299. Израсъл ми зелен габър, / на габъра сив со-колец, / горе седи, долу гледа. Нар. пес., СбВСт, 131.
2. Само ед. Бот. Род дървета и храсти от семейство брезови. СагртиБ. Към двата спо
