канелена на цвят фланела, той ги чакаше на дивана при масичката с бонбони. Д. Въ-лев, 3, 171.
ГАБАРЙТ м. Обикн. мн. 1. Спец. Пределни външни очертания на съоръжение, превозно средство, машина, апарат и др. Мощността, габаритите и теглото на съвременните хидроагрегати имат огромни величини. К. Кузов, ПВС, 110. В едно от златните находища на Урал е изпробвана нова машина за промиване на злато .. За разлика от обикновените драги, тя е много маневрена и с малки габарити. ВН, 1963, бр. 3819, 4. // Желез. Широчината и височината на вагони и локомотиви, въз основа на които се определя големината на тунелите.
2. Лампички на автомобил, които се поставят в двата предни и двата задни края за посочване на пределните му външни очертания. После Дечев запали габаритите [на автомобила] и бавно, на приглушена светлина потегли през локвите. Ч. Шинов, БС, 5.
О Строителен габарит. Желез. Най-малко-то допустимо разстояние от оста на железопътна линия до мястото, където могат да се разположат сгради и други съоръжения. Товарен габарит. Желез. Пределни външни очертания на вагони и вагонни товари.
— Фр. gabarit.
ГАБАРИТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от габарит. Нормалната широчина на банкетите трябва оа отговаря на габа-ритната широчина на колите, така че спряна кола върху банкета да не засяга настилката. Л. Манчев, П1, 105. Размерът на празните ходове зависи от много фактори: габаритните размери и радиуса на обръщане на агрегата. М. Мичев и др., 3, 110. Немалко злини на движението причинява неправилната употреба на светлините при разминаване вечерно време или при мъгла и липсата на габаритни светлини, когато колата е спряла. ВН, 1961, бр. 3155, 2.
ГАБЕР м. Диал. Габър. — Насреща — Сазлъдженската усоя е сива и глуха. Голите буки и мъхнати габери са посинели от студ. П. Росен, ВПШ, 91. Излезе на хълма. Вдясно се простираше скалистият рид, обраснал с габери и лишеи, пожълтял от купчини иглика. X. Русев, ПС, 60. У габер ми пиле пее, / пиле пее, дори дума. Нар. пес., СбНУ XLIV, 366.
ГАБЕРОВ, а, -о, мн. -и, прил. Диал. Габ-ров2; габъров. С тая цел [Огнянов] се оттегли още no-към полите на Стара планина, дето гъсти габерови бранища можеха да го потулят. Ив. Вазов, Съч. XXII, 157. Есента беше попарила габеровите листа. Г. Белев, ПЕМ, 87. Скоро пътеката сви надолу и партизаните я изрставиха — те тръгнаха през млада габерова гора. Г. Ка-раславов, Избр. съч. VI, 369. Запали се Яни-на планина, / изгорела горица зелена, / изго-рела гора габерова. Нар. пес., СбНУ ХЪШ, 77.
ГАБОСАМ. Вж. габосвам.
ГАБОСВАМ, -аш, несв.\ габосам, -аш, св., прех. Диал. Мамя, изигравам някого. Ов-чере, мои чобане, / кой ще са сега наеме / Бояна да ми габоса / и тука да я доводе. Нар. пес., СбНУ XXXI, 204. габосвам се, габосам се страд.
ГАБОСВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от габосвам и от габосвам се.
ГАБРАК, мн. -ци, след числ. -ка, м.
1. Събир. Много габрови дървета или храсти, гъсто израснали на едно място; габрова гора. Оттук вече пътят ни вървеше все право на изток, .., засеян ту от прекрасни високи дъбове, ту от ниски, гъсти габраци. Ив. Вазов, Съч. XVI, 11. В полите на два полегнали хълма с дребна гора, габрак и храсталаци и с пръснати кичести орехови дървета е застроено преселеното Горско Косово. 3. Сребров, Избр. разк., 198. От отвъдната страна бързо се възправяха високи склонове, обрасли с мешилик и габрак. М. Яворски, ХСП, 179.
2. Само мн. Големи габрови дървета. Драгия си избра една рехава сянка пдд габраци-те, дето заграждаха поляната на юг, откъм Балкана, .. и с някаква особена, неизпи-тана досега жажда, .. започна да оглежда наоколо си всяко кътче и всяка педя земя. А. Гуляшки, ДМС, 358.
ГАБРАЧКА ж. Диал. 1. Габрово дръвче. В гората дишаше пролетта. Кората на младите дъбчета и габрачки вече сивееше. М- Яворски, ПОББ, 64.
2. Габроза пръчка. Дядо Габьо, седнал на предний праг [на колата]> цъкаше с език, плюваше замислено и от време на време га-брачката изплющяваше по гърбовете на биволите. М. Яворски, ХСП, 125.
ГАБРЙЦА ж. Диал. 1. Само мн. Събир. Габраци. Дечовото стадо се беше покатерило нагоре из габриците, около старото кале. Чудомир, Избр. пр, 21.
2. Само мн. Големи габрови дървета. Гората нов сукман облече, / буи трева и дрян цъфти / .. / Шуми в нозете ни острица, / звънят по клоните лъчи. / И под габриците — старици, / поточе весело звучи. У. Керим, С, 13.
3. Габров прът, тояга. С такива тънки клечки не можете да управите вий нашето село .. Дебели сопи трябва, дебели! Неокас-трени габрици трябва да играят, че тогава. Чудомир, Избр. пр, 36.
ГАБРО, мн. няма, ср. Минер. Тъмнооц-ветена магмена скала със зърнеста структура, която се използва като строителен и декоративен камък. Няколкото крачки до къщата дошлият правеше по мозайка или по цимент, напоследък майсторите постилаха това пространство с блестящия черен камък габро, който къртеха от Грама
