менати господствуващи вида дървета в Лонгоза се присъединяват летният дъб .., планинският габър. ПН, 1932, кн. 4, 55. Обикновен габър. Келав габър.
3. Само ед. Дървен материал от това дърво. Капака на цигулката ще направя от пиринска мура, грифът ще бъде от задморско дърво абанос, магаренцето — от синурна круша, а лъкът от габър. А. Каралийчев, СР, 40.
— Друга (диал.) форма: г а б е р.
ГАБЪР2 м. Разг. Кабар. За тогавашните екскурзии бяха нужни тесни бричове, тежки високи обувки, целите обковани с едри габъри. П. Мирчев, СЗ, 61. И ето гъс-товеждият започна да изкачва стълбата [на кораба] .. През планцера се подаваха подкованият му с габъри ботуш, после дебелият крак в клин. Н. Антонов, В ОМ, 102. На краката си [Тасков] мъкнеше здраво изтъркани обуща, подковани отдолу с военновременни габъри. Д. Бегунов, ЧД, 5.
ГАБЪРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Габров2. Скалистият склон на бърдото .. беше обраснал с буйна дъбова и габърова гора и представляваше нощно време сигурно скривалище за разбойници и обирници. Ив. Вазов, Съч. XIV, 76-77. През клоните, надвесени над долината, загубен в габърова шума, надничаше висок старинен чардак. 3. Сребров, МСП, 7. От овчарниците надолу слизаше долина, обрасла с дъбови и габъро-ви дървета. Кр. Григоров, ПЧ, 66. Малко настрана под едно клонесто габърово дърво седяха трима души. Ем. Коралов, ДП, 113.
ГАБЪРЧЕ1, мн. -та, ср. Умал. от габър1. Като през гора вървеше [Станка],/ре-дом гората гледаше / де ша й дърво хареса, /люлчица да си посвърже, / Иванча да си остави. / И й ареса, ареса / под пътя малко дръвченце / на столовато габърче. Нар. пес., СбВСт, 68.
ГАБЪРЧЕ2, мн. -та, ср. Разг. Умал. от габър2; кабарче. На пода бяха натрупани вестници и книги с оръфани корици, а на стената бе забодена с габърчета скица на Ленин, изрязана от „Работнически вестник“. Ем. Станев, ИК I и П, 43. На една стара, поизкривена врата беше забодена с габърчета фирма от картон: Запрян Тошев
— адвокат. А. Гуляшки, Л, 292. Тя накачи с габърчета на черната дъска големи рисунки. Д. Бозаков, ДС, 74.
ГАВАЗ м. Остар.у сега простонар. Га-вазин. В Бургас поручик Залевски, черногорците поп Драгович и Контич .. се скриха в къщата на Набокова, в консулството и при гаваза на консула. С. Радев, ССБ П, 417. Те са роднински момичета. Кръстницата им нали се ожени за гаваз Колю. Д. Немиров, В, 56.
— Други форми: каваз, кавас.
ГАВАЗИН, мн. гавази, м. Остар., сега простонар. Въоръжен телохранител или пазач в легация, консулство и др., обикн. облечен в национална носия; гаваз. Гръцкото консулство в О. беше в самия център на гръцките махали .. Пред портата застана гавазин в разкошна арнаутска носия с широки ръкави и гъсто надиплена фустанела, с два револвера и кама с посребрена ръчка в кожения силях. Д. Талев, ГЧ, 49. Българов-ският кмет и депутат Брайков имаше свой гавазин, — такъв се беше обичай завел от някое време между големците. А. Стра-шимиров, А, 606. Гавазинът бавно отвори дворната врата на консулството. Геров покани Левски да влезе преди него. Ст. Дичев, ЗС П, 494. Появява се началникът на заптиетата Салих паша с петима гавази. Т. Жечев, БВ, 186. Прочул се Стоян до паша, / паша гавазе изпрати, / Стояна да му закарат. Нар. пес., СбНУ ХЬГУ, 245.
— От араб. през тур. кауав. — Друга форма: кавазин.
ГАВАЗКИ, -а , -о, мн. -и. Остар., сега простонар. Прил. от гаваз и от гавазин. Не йотиде тънка Янгелина, / не йотиде, та да са заложи, / я йоткачи ситните нахта-ри, / па разключи пасрите сандъци, / па извади гавазка премяна. Нар. пес., СбНУ Х1Л01, 12.
ГАВАЗОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар., сега простонар. Който принадлежи на гавазин.
ГАВАЗЧЕ, мн. -та, ср. Остар., сега простонар. Умал. от гаваз и от гавазин. Прооди, синко Никола, / прооди младо га-вазче, / то въз издола да отиде. Нар. пес., СбНУ XXVI, 32.
ГАВАМ, -аш, несв., прех. Диал. Мамя, изигравам някого, гавам се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГАВАНА ж. Диал. Валчест съд, издълбан от дърво. Баба Софийка дойде в одаята с пешкир на рамо, с чайник топла вода и с една гавана. Д. Вълев, 3, 107. Аз зиме носех риба в гавана на главата си и продавах, като виках колкото мога по-яко. Св. Мила-ров, СЦТ, 23. Вземни ме любе, вземни ме, / че ний сме хора богати, / баща ми прави га-вани. Нар. пес., СбВСт, 796.
— От лат. сауив 'кух' през ит. gavagno.
ГАВАНАР м. Човек, който изработва или продава гаванки; гаванкаджия. Фараон-ски циганин, Алчо нямаше нищо общо с ка-тунарите, гаванарите и бургуджиите. Д. Вълев, 3, 50.
ГАВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от гавам и от гавам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГАВАНИЦА ж. Диал. Гавана.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
