ГАВАНИЧКА ж. Диал. Умал. от гава-ница.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГАВАНКА ж. 1. Изработен на струг дървен домашен съд, подобен на паница. До огъня стояха двамата дядови Иванови синове и сърбаха попара от дървена гаванка. А. Каралийчев, ПСI, 18. Гостбите бяха народни, съдините — тежки сахани и тави от стара мед, .., дървени лъжици, гаванки, бъклици. И. Йовков, Ж, 1945, 110. Стругът за гаванки е между най-характерните съоръжения на вода. Ив. Коларов, Е, 9.
2. Малък валчест дървен съд с похлупак, изработен на струг, в който се държи обикн. суха храна; гаванци, захлупци. Фиката начупи хляба, отхлупи гаванката и посочи сланината: — Режи! Г. Караславов, СИ, 116. Едно момиченце .. им донесе паница квасено мляко и голям резен хляб. Сетне тури на софрата гаванка с мерудия. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 32. Сети се, че върху коле-сарчето бе торбичката му. В нея сутринта пъхна парче хляб, гаванка солчица и кибрит. Цв. Ангелов, ЧД, 38.
3. Диал. Дървен хаван (Ст. Младенов, БТР).
ГАВАНКАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Човек, който изработва или продава гаванки; гаванар. Слав познаваше от по-рано тези стари умни майстори железари, гаванка-джии и сарачи. Д. Рачев, СС, 244. — Мирчо!
— изправи се той .. — Ст... Не съм никакъв Мирчо, а гаванкаджия от село, твой клиент. Ем. Коралов, ДП, 50.
ГАВАНЦИ, само мн. Диал. Гаванка (във 2 знач.); захлупци.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГАВАНЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от гаванка. Някои разгъваха кенарлии пешкири и из тях се показаха варени кокошки с по едно малко гаванче сол. И. Йовков, В АХ, 69. ГАВАНЧЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал.
1. Който има широко и плоско лице като гаванка (Т. Панчев, РБЯд).
2. За лице — който е широк и плосък като гаванка. Горкият прашилник беше създание обидено .. Имаше гърди широки, лице га-ванчесто, чело широко, но ниско и сплоще-но. П. Р. Славейков, Избр. пр П, 39.
ГАВВАМ1, -аш, несв.; гавна1, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. гавнат, св. Диал.
1. Прех. Навеждам, накланям изведнъж. Без да искам гавнах силно шишето и разлях олиото. И Изливам изведнъж течност.
— Знаеш, ама все гледаш да гавнеш в котлето повече. Ама аз познавам! Ст. Даскалов, БМ, 267.
2. Непрех. Слизам надолу, спущам се. Слънцето гавна зад снежния гребен и падна сянка. Отсреща озарената диря на лавината беше по-тъмна от околния сняг. Ламар, ПР, 40. гаввам се, гавна се страд. от гаввам в 1 знач.
ГАВВАМ СЕ несв.; гавна се св., непрех. Диал. Накланям се изведнъж. Бъчонката се гавна и бозата се изля. Т. Харманджиев, КЕД, 96. — А ти по-полека карай [кабрио-лета], че как се гавна, ще изхвръкне някой от нас — каза натъртено Михаил Савов. Т. Харманджиев, КВ, 361.
ГАВВАМ2, -аш, несв.; гавна2, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. гавнат, св., прех. Диал. Измамвам, изигравам някого. Такива дяволи съм обръщал, а дойде нищо и никакво хлапе и така ме гавна, че не се усетих. В. Нешков, Н, 174. — Не виждате ли, че той ни взема за балами?... После ще го улови за корема и ще се запревива от смях. Демек гавнах ги до един. Ст. Чилингиров, СБД, 48. Пъй че го гавнах. П. Р. Славейков, БП П, 90. гаввам се, гавна се страд.
ГАВВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от гаввам1 и от гаввам се.
ГАВВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от гаввам2 и от гаввам се.
ГАВЕД, мн. няма, м. и ж. Диал. 1. Съ-бир. Множество диви животни (предимно хищни), влечуги или паразитни насекоми, обикн. заедно, на едно място; гад, гадини. И така сухата земна кора ся зазеленила, а пък из глъбоките води ся пръкнали .. всякакъв дребен гавед и малки животинки. Й. Груев, Лет., 1872, 130. Цвърста душа у юнаци била! / Що лежаа дванаесе годин, / до колена у вода седеа, / у водата от секакав гавед, / най-повече змии и гущере. Нар. пес., СбНУ Х1ЛП, 292.
2. Диво животно (Н. Геров, РБЯ).
Прен. Руг. За човек, който предизвиква отвращение, погнуса, омраза; гад, гадина. Каква си гавед! Н. Геров, РБЯ I, 205.
ГАВЕДЙНА ж. Диал. Увел. от гавед. Сва е гора полегнала, / що имало у гора га-ведина, / се е на поляна избегала. Нар. пес., СбНУ XLIV, 508. Я [Милош] съм чобан на Кодзер пладнино, / та си пасем девет иляд стадо. / Па ка видим жива гаведина, / я пре-крочим по девет могилке. Нар. пес., СбНУ XLIV, 44.
ГАВКАМ, -аш, несв/, гйвна3, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Джавкам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГАВКАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от гавкам; джавкане.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГАВНА1. Вж. гаввам1.
ГАВНА2. Вж. гаввам2.
ГАВНА3. Вж. гавкам.
ГАВОТ м. Муз. 1. Старинен френски танц с плавни отмерени движения.
2. Музикално произведение, предназначено за този танц.
— Фр. gavotte.
ГАВРА ж. 1. Жестока, унизителна подигравка с думи или с постъпки. Поругаха го
