пред всички и го развеждаха гол из селото за показ. Епископът понесе и тая гавра със смирение. А. Дончев, ВР, 147. С поглед, впит в далечината, и гордо изправена глава, с разрошена брада и объркана коса, този мъченик и народен герой стоеше, стиснал зъби, и твърдо понасяше обидите, гаврата и ударите, които сипеха върху него мъчителите. А. Каралийчев, НЧ, 112. Неговите обноски към войниците, ту груби и надменни, ту унизителни и пълни с гавра — те му са неприятни. Т. Влайков, Съч. Ш, 41.
2. Диал. Гаврило. Стана гавра на децата.
Н. Геров, РБЯI, 206.
— От гр. уайрсх; 'горд, надут'.
ГАВРЕНЕ, -ия, и (рядко) -ета, ср. Отгл. същ. от гавря се. Почнаха се сега гаврения с трупа. „Как си, г-н началник?“ — викаше един. „Русия нечеш, а?“ — подхвърляше друг. С. Радев, ССБ П, 359. Нейните приказки и смехове, и закачки бяха му сега много по-омразни, отколкото напреди нейните гаврения и сопания. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 396.
ГАВРИЛО, мн. -а, ср. Остар. и диал. Човек, който е обект на подигравка, на гавра. Тоя почти двайсетгодишен момък, по-луумен, духовно обиден от природата, гаврило на празните и слободиите, се изпреч-ваше пред мене като зла загадка. Ив. Вазов, Съч. XI, 20. Да седя само за смях и гаврило
— не ща. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 245. — Тъй ха! изкрещяла жената, ти искаш да ма имаш за смях и гаврило на хората. Китка V, 1887, кн. 15, 23.
ГАВРОГЛЕД, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Кривоглед.
— От А. Дювернуа, Словарь болгарского язьиса..., 1885.
ГАВРОШ, мн. -и и (рядко) -овци, м. Дързък и остроумен уличен хлапак, скитник. (По името на Гаврош, герой от романа „Клетниците“ на В. Юго.) Пред тях минуваше цял калейдоскоп от парижки типове, .., дяволити гавроши, продавачи на дребни иг-ралки. Ив. Вазов, Съч. XXV, 162. Разхайте-ни от скитничеството и глада през войната, тия гавроши знаеха всичко, което ставаше из града. Ем. Станев, ИК I и П, 105. Тя се усмихна на себе си и тихичко запя малката, нежна старинна френска песничка, която пееха гаврошите покрай „Конкорд“. ВН, 1958, бр. 2009, 4. С голяма любов Смир-ненски рисува и най-малките обитатели на големия град, бедните бездомни гаврошов-ци. Лит. XI кл, 178.
ГАВРОШЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от гаврош. — Отворете входа, аз виждам слънце в мрак. / Гаврошчета, спрете, нетленен съм със вас. В. Марковски, СМ, 175.
ГАВРЪТВАМ, -аш, несв.\ гаврътна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. гаврът-нат, св., прех. 1. Разг. Изпивам на един път някакво питие, обикн. спиртно, като обръщам изведнъж съда, в който се намира. Каб-зата гаврътваше чашата, мълчеше някое време, сумтеше тежко, после отново започваше. А. Гуляшки, СВ, 195. Главният прокурор гаврътна чашата, която за втори път му наляха. Г. Караславов, Т, 15.
— И за мене капчица остая, наздраве, бабо!
— извика весело българският войник и гаврътна последната капка в стъклото. Ив. Вазов, Съч. VI, 127. Назованият поповдиг-на рамене, па гаврътна остатъка от кафето си и примляска с уста. Ж. Колев и др., ЧБП, 129.
2. Разг. Събарям изведнъж нещо изправено; катурвам, гътвам, повалям. Гаврътвам стол. Гаврътна чашата и млякото се разля.
3. Диал. С удар или изстрел повалям, убивам някого. От тая къща старият български юнак е гаврътнал 25 души неприятели; без да повредят него ни най-малко. 3. Стоянов, ЗБВ П, 159. гаврътвам се, гаврътна се страд. Пръв пи наздравица Илийчо любопитният: — Наздраве, дружино!.. Чашите се гаврътнаха шумно. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 84.
ГАВРЪТВАМ СЕ несв.\ гаврътна се св., не-прех. Разг. 1. Диал. Падам, преобръщам се изведнъж; катурвам се. Дъската, която съединяваше двата бряга се гаврътна. Д Удари по масата и чашите се гаврътнаха.
2. Падам, повалям се от удар или изстрел. Първата пушка пукнала от тая последната позиция и турският знаменосец са гаврътнал на земята. 3. Стоянов, ЗБВ Ш, 321. Разсъмна се, едвам по Балкана се разведри мъглата, показаха се да прибират ранените. Като им нададохме още един, половина на място се гаврътнаха. П. Тодоров, Събр. пр П, 70. Но мигом навали / отдире нова сган, и Смил се повали / премазан; гътна се и Божко от Бързан / с два щика смушкан; в миг гаврътна се Драган / Загора. П. П. Славейков, Събр. съч. Ш, 261.
— Друга (диал.) форма: гиврътвам.
ГАВРЪТВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от гаврътвам и от гаврътвам се.
ГАВРЪТНА. Вж. гаврътвам и га-врътнувам.
Г АВРЪТНУ В АМ, -аш, несв. (остар. и диал.); гаврътна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. гаврътнат, св., прех. Разг. Гаврътвам. гаврътнувам се, гаврътна се страд.
ГАВРЪТНУВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); гаврътна се св., непрех. Разг. Гаврътвам се.
ГАВРЪТНУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от гаврътнувам и от гаврътнувам се
ГАВРЪЩАМ, -аш, несв., прех. Диал. Га-въртам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
