ГАВРЯ СЕ, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. С предл. с. Жестоко се подигравам с някого, нещо с хулни думи или с постъпки. Тия хора, които така грозно се гавреха с бедата на доктора, възмущаваха душата й. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 55. Шишко почувствува омраза към тях — не защото бяха немци и щяха да го убият, а затова, че се гавреха с ранените и разстрелваха цивилни заложници. Д. Димов, Т, 618. Мъже, жени и деца, турци и гърци ишли да се гаврят с увисналите тела, плюли въз тях, размахвали ги. К. Величков, ПССъч. I, 79. // Осквер-нявам, поругавам нещо. Женският й усет веднага схвана, че поручикът не мисли нито да я забавлява, нито да се гаври с мо-минството й. Д. Вълев, 3, 180. Обвини го, че се гаври с паметта на баба Миланка. И. Попов, ИЖП, 16. Народ бичуват. Разграбват имот. Затварят църкви, се гаврят с икони. В. Марковски, ПЗ, 172.
ГАВЪРТАМ, -аш, несв., прех. Остар. и диал. 1. Събарям нещо изправено; катурям, гътам, повалям (Н. Геров, РБЯ).
2. Пия съдържащото се в чаша питие, обикн.спиртно. И дядо Хаджия дигна пак чашката. И дорде я гавърташе, той си мислеше и пресмяташе на ума. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 122. гавъртам се страд. ГАВЪРТАМ СЕ несв., непрех. Остар. и диал. Падам, преобръщам се, катурям се.
О Гавъртам чашите. Диал. Много пия, обичам да пия; пиянствам.
ГАВЪРТАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от гавъртам и от гавъртам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГАГА1 ж. Диал. 1. Човка, клюн на птица. — Прост заек съм аз. Извинявай! — То се вижда отдалече, че си прост — разтвори голямата си гага патицата и се засмя. И. Петров, ЛСГ, 92. Щъркът има твърде дълга гага и дълги крака. П. Берон, БРП, 112. Молим ти се / шарен щрък! / Вряк, вряк, вряк! / Хубавецо дългокрак! /.. / с дълга гага/кат тояга. Елин Пелин, ПБ, 31.
2. Хобот на насекомо. Мушица му се присмяла [комару], / че му са длъги краката / и му е остра гагата. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ
I, 206.
О Имам жълто на гагата <си>. Пренебр. Съвсем млад, незрял, неопитен съм; не знам как да постъпвам. Останахме, ефендим, трима техни, наши четворица, болшинство! Е, разбира се, нямаме жълто на гагата
— комисията излезе цяла наша. Ал. Константинов, БГ, 113. Пъхам си, пъхвам си / пъхна си (вра си, въвирам си / въвра си) гагата някъде. Пренебр. Меся се там, където не трябва, нито е желано, или проявявам някакъв неоправдан, ненужен интерес към нещо. — Звяр! Тъй ли гледаш конете си? .. — Не си началник, не си доктор, а какво си пъхаш гагата тука? Й. Йовков, ПГ, 194-195. — Той [доктора] да си гледа болните и да не си пъха гагата в държавните работи... държавата не е болница. Ст. Л. Костов, Г, 29. Не беше ли, санким, съвсем дос-татъчно да свършат работата само с официалните делегати, ами трябваше и бай Ганьо да си въвира гагата. Ал. Константинов, Зн, 1895, бр. 20.
— Тур. gaga.
ГАГА2 ж. Диал. 1. Тояга с кука на единия край; гега. Засвирил ми е / киманаджи Генчо / .. /— „Тропнете, моми, / тръснете поли, / .. / Тропнете, баби, / забийте гаги.“ Нар. пес., СбВСт, 825.
2. Закривен остър връх на желязна или дървена пръчка и др.; кука. Имам си една тояга, / с Малка гага /.. / Мир на ми е чудната тояга — /много рядко тя на бой посяга. А. Разцветников, ЩТ, 20.
3. Вид игра, при която част от играчите вият хоро, а другата част ги хващат и откъсват от хорото един по един (А. Дювернуа, СБЯ).
ГАГА3 ж. Северна морска птица от семейството на дивите патици, пухът на която се цени много. Somateria mollissima.
ГАГАЛКА ж. Диал. 1. Ястие от мляно или кълцано месо и ориз, увито в лозови, зелеви и др. листа; сарма.
2. Бяла пришка, която излиза в устата на децата.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГАГАНЙЦА ж. Диал. 1. Само ед. Народен обичай на Сирни заговезни, при който се пали слама, завързана на пръти, и се гърми; rapo (Н. Геров, РБЯ).
2. Прът със завързана на него слама, който се пали на Сирни заговезни (Вл. Георгиев и др., БЕР).
ГАГАНОСКА ж. Диал. Горски бекас.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ГАГАР м. Едра северна водна птица с гъста перушина, която отлично плава и се гмурка, но на суша се придвижва тромаво. Gaviiformes.
ГАГАРАШКА ж. Диал. Сврака; гара-гашка, гаргашка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГАГАРКА ж. Северна морска птица, свързана със сушата само в периода на размножаване. Alca torda. Данилович си свали пушката, но отказа да стреля, птиците заминаха много напред. Тогава той отиде да обходи скалите и ни каза, че даже гагар-ка няма наоколо. Й. Радичков, НД, 130.
ГАГАТ м. Минер. Твърда, лъскава разновидност на изкопаемите от вида на кафявите каменни въглища, която се поддава на полиране и се употребява главно за изработване на различни дребни украшения.
— От гр. уауахл? 'земна смола'.
