ГАГАТОВ, -а, -о, мн. -и. Минер. Прил. от гагат. Гагатови въглища.
ГАГАУЗ м. Рядко. Гагаузин.
ГАГАУЗИН, мн. гагаузи, м. Лице от ма-лочислено население в Североизточна България, Румъния, Молдавия и Украйна, което говори на език, близък до турски, и има християнско вероизповедание. Питам пак за Приморската градина дебелия почтен кафеджия .. — Приморска градина? Бу сокак тут? — и ми сочи тясната улица. Познавам, гагаузин. Ив. Вазов, Съч. ХУП, 188. Лозята се обработваха от старите гагаузи и от гагаузките, а младите работеха на „скелята“, товареха и разтоварваха параходи. А. Страшимиров, А, 300. Селцето било малко, населено с гагаузи, училищната сграда примитивна, построена направо върху земята. Ив. Богданов, СП, 308.
ГАГАУЗКА ж. Жена от малочислено население в Североизточна България, Румъния, Молдавия и Украйна, която говори на език, близък до турски, и има християнско вероизповедание. Гагаузките и днес носят турско рухо. Ив. Вазов, Съч. XX, 194. Мене ма канеха в село, даваха ми мома от Силистра, .., пък да зема от Силистра, там няма чиста българка, сичките са гага-узки. Ил. Блъсков, ПБ П, 31.
ГАГАУЗКИ, -а, -о, мн. -и. 1. Прил. от гагауз и от гагаузин. Гагаузко село. Гагауз-ки език. Гагаузко население.
2. Като същ. гагаузки м. Гагаузки език.
— Друга (диал.) форма: гагаушки.
ГАГУЗЧЕ, мн. -та, ср. 1. Дете на гагаузи. Полюбопитствувах и аз да знам армен-че ли е, гърче ли е, или гагаузче, и му зададох въпроса си на турски. Ив. Вазов, Съч. XVÜ, 188.
2. Млад гагаузин.
ГАГИЦА ж. Диал. Умал. от гага1; га-гичка.
ГАГИЧКА ж. Диал. Умал. от гага1; га-гица. Клетото птиченце цвърчеше с все сила; а момчето, за да го възпре, беше го уловило за гагичката му. У, 1870, бр. 3, 39. Пчелите имат шест крака, .., две рогца на главата и една гагичка добра, за да сучат с нея сока от цветовете. П. Берон, БРП, 115.
ГАД, гйдът, гада, мн. гадове, след числ. гйда, м. и гад, гадтй, мн. няма, ж. Разг. 1. Само м. Животно от всякакъв вид (диво животно, домашна птица, влечуго и др.); гадина.
— Има ли тука гадове? — Има ги в тая планина. Тук бродят мечки, глигани, вълци, сърни, кошути... Ив. Вазов, Съч. XXIV, 145. Стрина Toma беше много майсторка да отгледва гадове вкъщи. Разбираше и как да ги храни, и как да ги цери от кокошата болест. М. Георгиев, Избр. разк., 229. Вечерта, когато си тръгнаха, всички жени си напълниха кошниците и торбите с трева за домашните гадове. Г. Мишев, ЕП, 181. Освен другите домашни хвърковати гадове, тук имаше до петдесет и повече пауни.
3. Стоянов, ЗБВ I, 370. Вили са се, трили са се / до два гада, два гълъба / над хубава ми Цариграда. Нар. пес., СбАИ, 89.
2. Само ед., ж. и (рядко) м. Събир. Множество такива животни. Старецът се заселил тук с цялото си семейство — дъщеря, зет и внучета, развъдил гад и околните селяни го наричали с незлоблив присмех Чифчия-та. С. Северняк, ИРЕ, 225. В зоологическата градина баба Наца се почувствува като в клетка. Тя се кръстеше и думаше съчувствено към окованите животни. — Що не пущат гадта, ами я мъчат само... Ст. Даскалов, СД, 203. — Земи един полвяк с вода, напълни го със змии, скорпии и сякакъв гад. Ив. Вазов, Съч. VI, 178.
3. Обикн. мн. Паразити, обикн. въшки, бълхи, дървеници и под.; гадини. Пепелта и студът не ми даваха да седна, а бълхите и кокошите гадове кръстосваха ме на вси четири страни, та ме измъчваха до душа. П. Р. Славейков, БПI, V. • Само ед., ж. и (рядко) м. Събир. По телата на неволниците и по пода, по стените, по тавана пълзеше безбройна гад — дървеници, въшки, бълхи, паяци, стоножки, мокрици... Д. Талев, ПК, 707. Дала ми е жената чисти завивки, пък тъдез де да знам на какво ще попадна! Да ме напълзи някоя гад, та сетне да не мога се очисти!" И. Волен, БХ, 67. Отида аз в ареста, постоя малко на спокойствие, по-прегледам ризата си да не се е навъдила гад. П. Незнакомов, БЧ, 13. В съседната стая бай Ганьо беше вече съблякъл антери-ята си и търсеше в нея нещо с голямо внимание, като мъмреше под носа: пак се навъдил тоя пусти гад. Ал. Константинов, БГ, 53.
4. Прен. Разг. Човек, който предизвиква отвращение, погнуса, омраза; гадина. Ненавистният образ на Вълчана не се махваше от очите му, дразнеше го и го подлудяваше. „Гад! Змия!“ — шепнеше Гроздан. Й. Йовков, Ж, 1945, 170. На един ъгъл те видяха стражар. Рангел трепна. „Напоследък тия гадове са се навъдили много.“ Д. Кисьов, щ. 84. — Всеки, забелязан, че държи някаква връзка с Долна Тракия, да бъде веднага посечен! Никакъв знак за преговори, никакво внимание на гадовете! В. Мутафчиева, ЛСВ П, 211-212. Тогава все още имаше банди по горите, които прихождаха ту в Гърция, ту у нас... Тъй и тъй, пишеха ми гадовете, ако не мирясаш сам, ние ще те укротим. С. Северняк, ИРЕ, 357.
ГАДАЕНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от гадая, от гадая се и от гадая си. Умът му бе отслабнал от пиенето ката-строфално, а от предишната му проницателност оставаха само мъгливо гадаене и наивен оптимизъм. Д. Димов, Т, 438.
