ГАДАЛИЩЕ, мн. -а, ср. Остар. 1. Мит, легенда. Девкалион и жена му Пира според едно гадалище, като си прибулили очи, зели камени от земя и мятали ги назад и напред. А. Дювернуа, СБЯI, 336.
2. Гадаене. И други млого подобни отпявки ся отпяват, доде ся свършат и изрядат сичките пръстени по три пъти всяка. На това гадалище, освен девойките, присъст-вуват и жени. Г. С. Раковски, БСI, 33.
ГАДАЛУШКА ж. Диал. Мартеница.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГАДАНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Книж. Правене на предположения, догадки; гадаене. Обикновено разговорите започваха за работата в училището, за квартирите .. и завършваха с препирни за успехите на воюващите страни по различните фронтове и с гадания за края на войната. Г. Карасла-вов, ОХ I, 103.
2. Врачуване, гадаене. Двамата братя живеели разделено, на различни краища на света .. От време на време те узнавали чрез гадание кой къде се намира и какво прави. Св. Минков, ПШ, 37. Важна роля е римските религиозни вярвания играели гаданията. Ист. V кл, 1980, 182.
3. Думи, изрази, с които се гадае, врачува; гадателство. И в тоя шемет думите му са като гадание на оракул, като лепет, оик-туван от някой дух. М. Кремен, РЯ, 274. Нощем тя спеше тежко и бълнуваше .. В тъмната заспала стая тия странни несвързани думи бяха като някакви гадания и заклинания. Елин Пелин, Оьч. Ш, 127. Еньовден още от предната вечер момичетата потапяха в чист бакър със студена вода китки цветя .. и следния ден ги вадеха с песни и гадания за бъдещите си избраници. К. Константинов, ППГ, 30.
ГАДАТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Книж. Лице, което се занимава с гадаене, врачуване, пророкуване; врач, вражалец, прорицател. Дрипави звездобройци, гадатели и дервиши скитаха между множеството и събираха край себе си слушатели с предсказания за славното бъдеще на новия султан. Ст. Дичев, ЗСI, 13. Дядо Съботин е познат на цялата околност врач и гадател, до когото мнозина прибягваха да дирят огтовор на тежки чемери, болки и на тайни желания. Ив. Карановски, Разк. I, 178. „Обичайте се, бъдете търпеливи и разумни, не допускайте войни и разпри ..“ Ако всеки от нас вземе по едно късче от това послание [на Ван-га], то няма да има нужда от никакви ясновидци и гадатели — на боб, на чушка, на рози и още тем подобни глупости, .., защото всеки ще може сам да гадае резултатите от доброто си поведение спрямо другите хора и спрямо природата. КСТ, 1991. Под някой клонест дъб, с разрошена брада / гадател виждах аз и чувах го прилуки / световни да вещай. П. П. Славейков, Събр.
съч. Ш, 47. От изток ида аз — гадател и пророк — / безгрижен, величав и светъл като бог. Хр. Ясенов, Събр. пр, 74.
ГАДАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който е свързан с гадаене, врачуване. В някои от витрините се виждат загадъчни метални плочи с магьоснически заклинателни формули, гадателни пръчки, съкровища и талисмани. ЛН, 1927, бр. 9, 2. Шафарик още разширява тази [славянобългарска] литература, като открива цял ред от разни вълшебни и гадателни книги: Мартолой .. или Остролог, Чаровник, Громник. Т. Шишков, ИБН, 281.
ГАДАТЕЛКА ж. Книж. Жена гадател. Тоя крив ключ се превръщаше на някакъв дявол .. И й се струваше, че ако узнаеше защо е дошъл в нейния купен, вече нищо няма да се укрие от погледа й. Щеше да постигне славата на гадателка. Ст. Даскалов, ЕС, 21-22. Струпваха се [хромите и сакатите] около циганите-джинджии и гадателки, които, щом паднеше да заспи хекиминът от Индия, бързаха да прилъжат някои окаяни хора да повярват в цяровете им. Д. Яръмов, БП, 84-85.
ГАДАТЕЛНО нареч. Остар. Книж. С предположения, с догадки. Значението на самите фрази е изтълкувано още твърде гадателно и mué очакват своето разяснение от оние учени, които би знаяле добре возточните наречия. Хр. Ботев, СПДБ (превод), 96.
ГАДАТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и. Книж. Прил. от гадател. Гадателско умение. Гада-телско предвиждане. Гадателско внушение.
ГАДАТЕЛСТВО, мн. -а, ср. Книж.
1. Врачуване; гадаене. Мъжете се натрупаха в градините на капището под Ханкрумо-вата скала, за да присъствуват на жертвоприношението и гадателството. И. Вълчев, СКН, 96. Календарът, историята, га-дателствата, астрологическите изчисления, поличбите — всичко подсказвало, че един бог е слязъл на земята. Л. Стефанов, ВМД, 30.
2. Думи, изрази, с които се гадае, врачува; гадание.
ГАДАЯ, -аеш, мин. св. гадах, несв., не-прех. и прех. Книж. 1. Обикн. с предл. на. Разкривам миналото или предсказвам бъдещето на някого по линиите на дланта, по някакви фигури (от изпито кафе, наредени карти или бобови зърна); врачувам, гледам. В татарското село имам един приятел от тетюво време, за мене е готов в огъня да нагази. Неговата стопанка може да гадай: на ръка, на кафе. А. Каралийчев, ЛС, 7. Гледаше картите, които Даринка гадаеше, слушаше нейния глас, двусмисления й смях. Ем. Станев, ИК Ш, 21. Когато в Стариград гадаели на боб / какво ще стане, где изврял се гръцки поп / със страшна вест. К. Христов, ЧБ, 263.
