2. Разг. Учебник по този предмет. Надежда издърпа географията от ръката на детето. На страница 45 тя прочете: „Река Струма извира от Витоша“. Н. Каралиева,
H, 125. Мери беше умна и схватлива, но не обичаше да учи. Тя весело подхвърляше учебниците в ръцете си, а разтвореше ли някой — география например, и попаднеше на картата на Съединените щати, се провикваше: — Защо ми е да уча всичко това на книга! Ал. Бабек, МЕ, 215. Сега ме кара [Априлов] да преведа една малка география и после друга голяма да ми сбере тук спо-моществование да я напечатам. АНГI, 357.
3. Само ед. Природни и икономически особености на дадена страна или местност. Освен със своите старини старопрестолният български град [Търново] ни привлича и със своята оригинални география. П. Делира-дев, БГХ, 77. — Иде [Смрикаров] по банкова работа. Аз пък, колкото да се запозная с географията на местността. Нали съм нов за тия места? Ст. Чилингиров, РК, 33.
4. Само ед. Разг. Териториално разпределение на някакви природни, битови, производствени и др. явления или особености. Всеки стар еснаф знае географията на цветовете, дрехите, престилките, забрадките в своята околия. Ив. Хаджийски, БДНН I, 156.
О Икономическа география. Дял от географията, който изучава разпределението на производството в различните страни и райони и условията, при които то се развива. Икономическата география изучава разпределението на производството, условията и особеностите на неговото развитие в различните страни и райони и в света. А. Бешков и др., ИГ, 214. Лингвистична география. Дял от езикознанието, който изучава териториалното разпространение на езиковите явления. Физическа география. Дял от географията, който изучава природната среда, в която живее човешкото общество
— релеф, климат, почва, водни ресурси, растения и животни, както и възможностите за нейното рационално използване и преобра-зяване. Секция по физическа география.
> На края на географията. Разг/, На гъза на географията. Простонар. Ирон. На, в отдалечено от центъра, забутано място. Да се зарея чак тук на края на географията и да налетя тъкмо на него. Бл. Димитрова, ПКС, 85.
— Гр. уешурафСа.
ГЕОГРАФКА ж. Жена географ; геогра-фичка.
ГЕОГРАФСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
I. Който се отнася до география (в 1, 2 и 3 знач.) и до географ; географичен. Някога,.., преди да се извършат големите географски открития, по картите на далечните земи можели да се видят бели места с надпис „терра инкогнита“ — непозната земя. Св.
Славчев, ЖББ, 56. Географски институт. Географско дружество. Географски конгрес. Географска експедиция.
2. Който се отнася до разположението или мястото на нещо върху земната повърхност. Доста се учудих, че у нас могат да виреят растения, характерни за друга, доста далечна географска област. М. Марчевски, ТС,
6. Географски граници. Географско положение. Географска карта. Географски глобус. Географски атлас.
О Географска дължина. Геогр. 1. Една от координатите, която определя в градуси отдалечеността на дадена точка върху земната повърхност от приетия като начален Грину-ички меридиан. Географската дължина бива източна и западна в зависимост от това, дали точката се намира на изток или на запад от Гринуичкия меридиан, и достига от 0 до 180°. Астр. XI кл, 1964, 16. 2. Самата точка или мястото, областта, определена от тази координата. Географска миля. Геогр. Мярка за дължина във Великобритания, равна на 1853 м; морска миля. Географска среда. Социол. Съвкупност от природни условия (релеф, климат, почва, природни богатства, животински и растителен свят), в който живее и се развива обществото. Географска ширина (широчина). Геогр. 1. Една от координатите, която определя в градуси отдалечеността на дадена точка върху земната повърхност от екватора. Разстоянието на коя и да е точка от земната повърхност от екватора се нарича географска ширина. Тя е северна и южна и се измерва в градуси. Геогр. V кл, 13. 2. Самата точка или място, област, определена от тази координата. На практика се убедих, че атмосферните явления, географските ширини, пълнолунията, магнетизмът и прочие, ако не детерминират нашите постъпки и действия, то поне силно ги повлияват. Н. Стефанова, ПД, 10. Географски имена (названия). Собствените имена на материци, местности, океани, морета, реки, селища и всички други обекти върху земната повърхност; топоними. Географските имена — речни, местни и селищни — са често пъти богати извори за опознаване близкото и далечно минало на дадени страни и населяващите ги народи. П. Делирадев, БГХ, 15. Географски координати. Геогр. Величини, които определят положението на точка върху земната повърхност, като отчитат нейната географска ширина и географска дължина. Станцията се намираше .. над точка от земната повърхност с географски координати 86 градуса 40 минути източна дължина и 6 градуса 0,4 минути северна ширина.
ГЕОГРАФСКИ. Нареч. от прил. географски. — Географски и духовно вие сте свързани със Средиземно море. Д. Спро-странов, С, 130.
