ГЕОДА ж. Геол. Малка заоблена скална кухина, по стените на която са отложени кристализирани минерали. Геодите представляват сферовидни образувания, които в центъра са кухи. В. Велчев, РМ, 169.
— От фр. géode.
ГЕОДЕЗ м. Рядко. Геодезист.
TEOflÈ3EH, -зна, -зно, мн. -зни. Прил. от геодез и от геодезия; геодезки, геодезичен, геодезически. Геодезни прибори. Геоде-зни принадлежности.
ГЕОДЕЗИСТ м. Учен, специалист по геодезия; геодез. За пръв път щяха да осъществят монтиране на мост, комбиниран от метал и стоманобетон.. По план всичко беше много хубаво — най-добрият проектант на мостове, най-добрият геодезист за определяне посоката на монтажа. С, 1972, кн. 11,226.
ГЕОДЕЗЙСТКА ж. Жена геодезист.
ГЕОДЕЗЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от геодезия, геодезически, геодезен, геодезки. Астрономията има голямо приложение в авиацията, а геодезията води своето начало пак от астрономията, тъй като най-главните геодезични операции се извършват по астрономически методи. Астр. XI кл, 1964, 38. Геодезични инструменти. Геодезични измервания. Геодезичен метод.
О Геодезична снимка. Измерване и изобразяване на физическите особености на земната повърхност върху планове и карти.
ГЕОДЕЗЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Геодезичен. Геодезически измервания. Геодезически уреди. Геодезически метод. Геодезически кадри. Геодезически наблюдения. Геодезическа лаборатория.
О Геодезическа снимка. Геодезична снимка.
ГЕОДЕЗИЯ ж. 1. Само ед. Наука за измерване, изобразяване и картографиране на Земята или на части от земната повърхни^ на. Приложната геодезия е тясно свързана с провеждането на производствените, стопанските, правовите и други задачи на строителството на населените места, .. , на земеделското и горското стопанство, .. и др. стопански отрасли. К. Груев, ПГ I, 4. // Тази наука като учебен предмет. Проф. Йордан Д. Ковачев, един от редките наши учени по своята всестранна подготовка, .. с достойнство заемаше катедрата по геодезия и културна техника в Софийския университет. ПН, 1934, кн. 1, 4.
2. Разг. Учебник по този предмет.
— От гр. yeiûôaiCTÎa ‘разделяне на земята’.
TEOflÈ3KH, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Геодезен. Геодезки измервания.
ГЕОИД, мн. няма, м. Геол. Хипотетична (математическа) форма на Земята, почти идентична със земния сфероид, която се определя от средното морско равнище, като повърхността й във всяка точка е перпендикулярна на посоката на гравитацията. Ако продължим мислено повърхността на океана към континетите, тя ще ги пресече и по този начин се получава форма, която се нарича геоид. Р. Христов и др., Г, 12. Земята по форма представлява един геоид. Г. Георгиев, МП, 133.
— От гр. ут| ‘земя’ + eîôoç ‘вид’ през рус. геоид.
ГЕОКАРПИЯ, мн. няма, ж. Бот. Явление, присъщо за някои растения, като фъстъци, детелина, при което оплоденият плодник се спуща и заравя в земята, където семето се доразвива и узрява. Младите .. плодове се развиват докрай подпочвено, като често пъти тези плодове са много по-про-дуктивни от надземно развиващите се. Това явление, наречено геокарпия и наблюдавано в сравнително малък брой нашенски растения, се среща по-често в топлите страни. ПН, 1932, кн. 4, 50.
— От гр. ут\ ‘земя’ + Карло? ‘плод’.
ГЕОКАРПЕН, -пна, -пно, мн. -рни, прил. Бот. Който се отнася до геокарпия. Това явление, .. се среща по-често в топлите страни, където броят на геокарпните растения, приспособени към този начин на плодообразуване, е значително по-голям. ПН, 1932, кн. 4, 50.
ГЕОЛОГ, мн. -зи, м. Учен, специалист по геология. Геолозите изследват минералите, които са на повърхността или пък могат да бъдат получени като образци от дълбоките пробиви, направени със сонди в земната обвивка. НТМ, 1962, кн. 1, 12. Преди няколко години .. геолози откриха едно голямо петролно езеро, върху което е разположено днес Долен Дъбник. А. Каралий-чев, С, 261.
ГЕОЛОГЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се отнася до науката геология и нейните обекти; геологически, геоложки. Геологичен институт. Геологични изследвания.
2. Който е свързан с произхода, състава и строежа на Земята, с развитието и състава на земната кора и с органичния живот в нея; геологически, геоложки. Вулканите са геологични образувания по земната повърхност, от които през канали или пукнатини изригват или са изригвали вулкански материали. К, 1963, кн. 3, 13. В миналите геологични времена сушата и водните басейни на нашата планета са били населявани от различни видове растения и животни. К (прилож.), 1963, кн. 3, 11. Геологични промени. Геологична формация.
О Геологичен период. Геол. Период в гео-хронологията — част от геологическа ера, който се определя от развитието на земната кора и скалите и органичния свят на планетата и се измерва в милиони години. Геологични периоди са кватернер, терциер, кре
