просЬгранявани у нас^от чуждите търговци — дубровчани, венецианци, генуезци и др. Ст. Михайлов, БС, 185. Христофор Ко-лумб, родом генуезец, начнал своето прочуто. пътуване в 3-ий августа през 1492 год. Хр. Данов, У, 205.
ГЕНУЕЗКА ж. Жена, която е родена или живее в гр. Генуа.
ГЕНУЕЗКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до гр. Генуа. Една лятна привечер сирената da френския параход „Флорида“ изпищява продължително и тревожно в ге-нуезкото пристанище. Св. Минков, ДА, 8. Генуезки залив.
ГЕНФОНД, генфондът, генфонда, мн. генфондове, м. Биол. Генетичен фонд.
ГЕО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: земя, земно кълбо, земна кора, напр.: геодезия, геодинамика, геомагнитен, геосфера, геотектони-ка, геотропизъмидр.
— Гр. уеш от yfí ‘земя’.
ГЕОАНТИКЛИНАЛА ж. Геол. Геанти-клинала. В геосинклиналните области има издути части и коритообразни. Първите наричат геоантиклинали, а вторите гео-синклинали. М. Несторова, ДЗК, 45-46. Издигането на Скандинавския полуостров не е било във вид на хоризонтална плоча, а във вид на коруба. Такива издигнати места се наричат геоантиклинали. Гр. Николаев и др., ОГ, 149.
— Друга форма: геантиклинала.
ГЕОБОТАНЙК, мн. -ци, м. Учен, специалист по геоботаника.
ГЕОБОТАНИКА, мн. няма, ж. 1. Само ед. Дял от ботаниката, който изучава разпространението на растителността и разпределението на растителните групи по земята и влиянието на природните условия (релеф, климат, почва) върху особеностите и развитието им; фитоценология. // Този дял от ботаниката като учебен предмет.
2. Разг. Учебник по този предмет.
ГЕОБОТАНЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от геоботаника; геоботанически. Тъй като растителността се счита за основно условие и фактор за почвообразуване, изучаването й във връзка с картирането на почвите налага: а) общ геоботаничен анализ на територията, при който се установяват фитоценозите, растителните асоциации, формации и типове растителност. П. Боянов, П, 384.
ГЕОБОТАНЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Геоботаничен. Геоботаническо проучване. Геоботанически анализ. Геоботани-ческа карта.
ГЕОБОТАНЙЧКА ж. Жена геобота-ник.
ГЕОГРАФ м. Учен, специалист по география; географик. Древните географи Стра-бон и Ливий описват една голяма планинска верига, която се простирала между Адриатическо и Черно море. П. Делирадев, БГХ,
9. Това [непознаване имената на планините] представлява голяма мъчнотия за географа и топографа, тръгнал да изучава оро-графията на България. Ив. Вазов, Съч. XV,
130. // Разг. Учител по география; географик. Скупчени на подиума на черната дъска, вторачени в интересната карта, която Калоян донесе в междучасието, те гледаха върха на показалката и не забелязаха влизането на географа. Цв. Чалъков, ЗИК, 21.
ГЕОГРАФЙК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Разг. Географ.
ГЕОГРАФЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Рядко. Географски. Географично проучване.
ГЕОГРАФЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Географски. Изучете България! Но богатствата и хубостите на България не се изучават по географическите карти, нито с разходки на файтон по гладките шосета, нито от прозорците на железнични-те вагони. Ал. Константинов, Съч. I, 89-90. Названието й [на Силистра Йолу] се дължеше не на географическото й местоположение, а на друго едно обстоятелство. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 82. В Цариград, .. , аз никога не пропущах случай да събирам и записвам всякакви материали, .. Тия материали се състояха от народни песни, приказки, пословици, .. , богати записки за геогра-фическия и исторически словар на Балкан-ский полуостров. П. Р. Славейков, БП П, ХП-ХГП. Географическо положение. Геогра-фическа таблица. Географически меридиан.
ГЕОГРАФЙЧЕСКИ. Остар. Нареч. от прил. географически; географски. Но днес географически Мусала с горните чалове принадлежи към Родопите. Ив. Вазов, Съч. XV, 148.
ГЕОГРАФЙЧКА ж. Разг. Географка.
ГЕОГРАФИЯ ж. 1. Само ед. Наука, която изучава повърхността на Земята и нейните природни особености и богатства, както и териториалното разпределение на живите организми и на човешката дейност и производство. Помня, че като учих едно време география, в учебника се казваше за Лондон, че е най-голям и най-населен град, че на Темза имало разкошни мостове, прелестният изглед от които бил единствен в своя род. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 75. Ератостен употребил за пръв път понятието „география“. А. Бешков и др., ИГ, 18. Землеописание или география е наука за земята. Й. Груев, УЗ, 3. // Тази наука като учебен предмет. Бях във второ отделение, когато ни дойде нова учителка.. Думите й ни пренасяха в далечни и непознати страни, когато ни запознаваше по география с континентите и държавите. Кр. Григоров, ОНУ, 39. Учител по география.
