чаването на определени неща на едно място. Децентрализация на промишлените пред-приятия. Децентрализация на научните институти и висшите училища.
ДЕЦЕНТРАЛИЗЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Въвеждам, правя, извършвам децентрализация. Бразилците решиха да децентрализират своята икономика и индустрия, но започнаха твърде странно, като преместиха най-напред столицата си. ВН, 1960, бр. 2707, 4. децентрализирам се страд. Време е музикалният живот у нас — .. — да се децентрализира колкото е въз-можно повече. ЛФ, 1957, бр. 31, 3.
ДЕЦЕНТРАЛИЗЙРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от децентрализирам като прил. Книж. 1. За система на управление
— при която някои от правата и задълженията на централната власт или на управителен орган са прехвърлени върху по-ниско-стоящи органи и структури. Децентрализирана власт. Децентрализирано управление на организацията.
2. Който е резултат от премахване на концентрацията, съсредоточаването на определена икономическа, финансова или др. дейност на едно място. Възнаграждението в кооперативното стопанство значително се доближи до работната заплата, тъй като започна да се определя преди отчисленията от чистия доход в полза на централизираните и децентрализираните фондове. Ст. Поптонев, ОБЛ, 204.
ДЕЦЕНТРАЛИЗЙРАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от децентрализирам и от децентрализирам се.
ДЕЦЕНТРАЛЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. Система на упражняване на държавна или административна власт, при която част от нейните правомощия са предоставени на местните органи на управление или са иззети принудително от тях. Ръководството на организацията цели да постигне децентрализъм в своите структури, което дава повече права на нискостоящите й звена.
ДЕЦЕНТРАЛИСТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който е свързан с децентрализъм. Българската държава и народност били непрекъснато заплашвани от нашествия, от децентралистични стремежи, от претопяване на населението. Ем. Георгиев, ТВ I, 194. Децентралистично управление.
ДЕЦИ-. Първа съставна част на сложни думи за означаване на мерни единици, със значение: една десета част (от изходната, ос-новната мерна единица), напр.: дециграм, децилитър и др.
— От лат. бесещ ’десет’.
ДЕЦИАР, -ът, -а, мн. (рядко) -ове, след числ. -а, м. Мярка за повърхнина, равна на една десета част от ара.
. ДЕЦИБЕЛ м. Физ. Единица за измерване силата на звука, равна на една десета част от бела. Изпитванията в жилищния комплекс .. показаха, че подовата настилка, .., дава лоша звукоизолация, като ударният шум възлиза на 79-82 децибела. Н. Гу-дев, ПН, 44.
ДЕЦИГРАМ, мн. (рядко) -ове, след числ. -а, м. Мярка за тегло, равна на една десета част от грама.
— Друга (остар.) форма: десиграм фр.
ДЕЦИЛИТЪР, мн. -три, след числ. -тра, м. Мярка за вместимост, равна на една десета част от литъра.
ДЕЦИМА ж. 1. Муз. Съставен интервал, образуван от терца и октава, включващ десет степени. На най-високия регистър със скокове в децими, .. и двойни октави отгоре надолу, .., първата цигулка подема вихрен танц. В. Йонова и др., Б (превод), 101.
2. Jlumep. Строфа от десет стиха, с точно определено римуване.
— Лат. decima ’десета’.
ДЕЦИМАЛ м. Вид везни, при които съотношението между теглото на измервания товар и на теглилките е 10:1. До масата му, .., стоеше децимал, чиято платформа двама носачи товареха и разтоварваха непрекъснато с купове от бали. Д. Димов, Т, 240. Той .. внасяше чувала, теглеха го на деци-мала и го изсипваха .. в гърлото на коша. Кр. Григоров, Н, 152.
— От нем. Dezimalwaage.
ДЕЦИМАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Рядко. Мат. Десетичен.
О Децимален кантар. Децимал.
— От лат. decimus 'десети'.
ДЕЦИМЕТРОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от дециметър. Дециметрови вълни. Децимет-ров диапазон.
ДЕЦИМЕТЪР, мн. -три, след числ. -тра, м. Мярка за дължина, равна на една десета част от метъра. Линеен дециметър.
О Квадратен дециметър. Мярка за повърхнина, равна на квадрат, чиято страна е дълга един дециметър. Кубически дециметър. Мярка за обем, равна на куб, чийто ръб е дълъг един дециметър.
— Друга (остар.) форма: десиметър фр.
. ДЕЧАРКА ж. Диал. Детешарка; дети-нярка, детишарка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЕЧЙЦА мн. Умал. галъов. от деца. Живеели някога един мъж и една жена. Те прекарвали дните си много сговорно и се радвали на двете си дечица — момче и момиче. А. Каралийчев, БС, 3. Турих настрана някоя napä, ожених се, подари ми бог дечица, станах къщовен човек. 3. Стоянов, ЗБВ I, 452. Запей как брат брата продава, / как гинат сили и младост, /как плаче сиро-та вдовица / и как теглят без дом дечица\ Хр. Ботев, Съч., 1929,9.
