ДЕЧЙЩА мн. Разг. Увел. от деца. Ами малко е, та го не вземат на работа долу...
— Че за нашите дечища късмета е по баирите, мари! Какво друго пък ти! JL Александрова, ИЕЩ, 76.
ДЕЧКАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Ди-ал. Карам се, препирам се.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ДЕЧКАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от дечкам се.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ДЕЧКО, -то, мн. -овци и (диал.) -ове, м. и ср. Разг. Пренебр. или гальов. Обикн. като сказ. определение, при възклицание или в обръщение. Дете или човек с качества на дете. — За теб винаги! Момент, отивам да купя! — изтичва Ник пъргаво .. Фани оглежда хола и примижава: Дечко, приятен е. Защо пък да не се омъжа за него? Г. Краев, ЛСп, 31. Овесът се ядосва. — Знаеш ти, дечко! Нищо не знаеш. — Не съм дечко. — Добре де, не си. Г. Крумов, Т, 10-11. — Ти за четвърти клас ли си, бе малчуган? — За седми — отвърнах му. Ха, ха, ха — изкиска се той. — Ти на мене ли ги разправяш, бе дечко... Кр. Григоров, ОНУ, 122. Тя извърна глава, погледна го, но не в очите, а в устата, в детинската дупчица на брадата.
— Дечко! — промълви без трепет. Б. Бол-гар, Б, 30.
ДЕЧОР мн. няма, м. Събир. Диал. Деца; дечурлига. Да бяха по-големи децата, да подемат те работата, ще седна в грънчарни-цата и няма да мърдам никъде. Ама дечор ситен, не може още да подеме каруцата. И. Радичков, ББ, 26. — То смет, речи, ма гледам тук коланче, / там панделче... там нещо, май цветче, / та щом дечор тъдява са играли, /то все дъхти на чисто, на тревка. Сл. Красински, БН, 70.
— Друга форма: д е ч у р.
ДЕЧУРЛЙГА само мн. Събир. Разг. Деца; дечурлиги. Голямо беше моето учудване, когато видях чичовия двор пълен с дечурлига и жени. Г. Белев, ПЕМ, 110. Те [войсковите групи] спираха за малко на почивка, заобиколени от цели тълпи мъже, жени и дечурлига. Г. Караславов, ОХ П, 432. Старото училище пак прибра дечурлигата и пак се поразвесели. Елин Пелин, ПР, 67.
ДЕЧУРЛЙГИ само мн. Разг. Дечурлига; деца. Къню отново се захили. — Как да не съм се трудил? Една камара дечурлиги съм навъдил! А. Гуляшки, СВ, 184.
ДЕЧУРЛЙШКИ само мн. Разг. Умал. от дечурлиги. Отворих портата и видях най-живописната детска градина на света. С руси като слама косици, с черни като къпини очи, тридесет най-различни дечур-лишки от две до седем години. Н. Стефанова, РП, 71.
ДЕЧУРЛЙЯ само мн. Събир. Диал. Дечурлига; деца. Край нашата къща имаше един ров,., и ние — дечурлията се .. мъчим да го прескокнем. Н. Бончев, Р (превод), 15.
ДЕШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Диал. Къдешен, гдешен. — Аз съм тракиец, .. — Ха, .., аз пък съм от средата на Македония! .. — Но вие хубаво знаете, .., че работата не е в това, кой дешен е, а в началата, които ни делят. П. К. Яворов, ХК,
78. Кръстьо гледаше с недоумение. Пристъпи, пое поводите на конете, завърза ги за салкъма, а все си мислеше: „Дешен ли е този човек? Генерал!“ Ст. Мокрев, ЗИ, 32.
ДЕШИФРАТОР м. 1. Лице, което дешифрира някакъв текст, което се занимава с дешифриране на текстове.
2. Техн. Устройство за дешифриране, декодиране на някакво съобщение и превеждане на съдържащата се в него информация на езика на приемащата система.
ДЕШИФРЙРАМ, -аш, несв. и св., прех.
1. Разчитам шифрован текст, преобразувам шифрован текст в обикновен; дешифровам, декодирам. Цели десет часа се мъчиха секретарите в Париж да дешифрират тая дяволска бърза телеграма. Д. Калфов, Избр. разк., 182. — Нали прочете писмото? — Шифровано е. Ще трябва да го дешифрирам. Д. Спространов, С, 11. Д-р Александър Пеев е бил заставен в полицията да дешифрира заловените .. радиопредавания. П. Илиев, ЛВ, 207. • Обр. Той винаги нещо записваше в един дълъг бележник, но този бележник за нищо не му служеше, защото не можеше да дешифрира онова, което беше записал в него. Д. Кисьов, Щ, 326. Извинете за нещастния ми почерк, с който тъй ще ви затрудня, като го четете, сиреч дешифрирате! Ив. Вазов, ПЕМ, 12.
2. Разш. Разчитам стенографски текст, като го предавам с обикновено писмо; дешифровам. Обикновено стенографират по двама души .. Двойката стенографи дешифрира стенограмите, като извършва и известно редактиране на текста. Стен. УШ кл, 6. Една година денонощно стенографира и дешифрира чуждите многословия. Н. Карали-ева, Н, 116.
3. Прен. Книж. Разкривам смисъла, съдържанието на нещо; тълкувам, интерпретирам, дешифровам. Господин Фалк: —Ако приказваме за комисиони! — не мога да ви обещая повече от седем на сто. Инж. Григоров: Изглежда, вие сте дешифрирали превратно думите ми. Др. Асенов, ГНА,
61. Забележката е донейде обичайна за стила на генерала, обаче в момента нямам време да я дешифрирам. Б. Райнов, ГС, 8. Между планинските системи, които изпълват нашата земя, съществуват не само сложни отношения по време, но и твърде комплицирани пространствени отношения, които ние едно след друго дешифрира
