ДEФИЛÈ2, мн. -та, ср. Модно ревю, представяне на модна колекция. Публиката, която наблюдава дефилетата на висша мода в световните столици, принадлежи на т. нар. елит. ВЖ, 1998, бр. 31, 6. Водещият е готов да участва в дефилетата на модната къща, която успее да спечели доверието му. 24 часа, 2000, бр. 289, 32.
— Фр. défilé.
ДЕФИЛИРАМ, -аш, несв. и св., непрех. Книж. 1. За множество от хора, подредени в редици, колони — минавам в тържествен марш. София не бе запомнила такова тържествено .. посрещане. Сякаш целият град се бе стекъл по улиците, из които дефилираха войските. П. Вежинов, ЗЧР, 247. Съюзни войски от Дунавската армия дефилираха пред генерал Кош. Й. Йовков, Разк. Ш, 193. След пионерите., дефилираха спортните организации. РД, 1950, бр. 236, 4. • Обр. Имена, имена!... Те дефилираха през паметта на Костов като тъжни безмълвни сенки. Д. Димов, Т, 546. Вълшебно място, откъдето се открива най-вълшебна гледка: дерета, малки и големи, малки и големи чуки, склонове, разголени и залесени, които дефилират пред очите ти. Н. Хайтов, ШГ, 254.
2. Преминавам през сцена, по подиум пред публика, за да представя тоалети на модно ревю, дефиле или за да бъде оценен външният ми вид и др. при участие в конкурс по красота. Манекени с най-новата колекция на Жан Пол Готие ще дефилират в хотел „Шератон“. ДТ, 2001, бр. 257, 4. Тя ще дефилира пред журито на конкурса „Мис Европа“ и в типична национална носия. Д, 2000, бр. 209, 19.
— От фр. défiler.
ДЕФИЛЙРАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от дефилирам. Истински пруски офицер, той имаше страст към добре построените войнишки редове, към парадните де-филирания. С. Радев, ССБ I, 173. Парадът започна с дефилиране на представителни войскови части. РД, 1950, бр. 236, 4.
ДЕФИНИРАМ, -аш, несв. и св., прех. Кратко, сбито излагам съдържанието на някакво понятие, описвам съществените признаци на съответния обект; определям. Дефинирайки философията, Кирил й определя широк обем и същевременно отправя мисълта към най-важните нейни проблеми. Е. Георгиев, Пл, 1969, кн. 5, 59. Преди да дадем определение за правилен многостен, ще дефинираме понятието правилен, мно-гостенен ъгъл. Матем., 1965, кн. 6, 1. дефинирам се страд. Изкуството на актьора е най-трудното и същевременно най-лесно-то изкуство от всички изкуства. Както красотата, тъй и то не може да се дефинира. К, 1926, бр. 73, 2.
ДЕФИНИРАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от дефинирам и от дефинирам се.
ДЕФИНИТИВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. Окончателен, определен. Дефинитивен отговор.
— От фр. definitif.
ДЕФИНИТИВНО нареч. Книж. Окончателно, определено. Нашият театър не познава актьор (освен Кирков и Владимир Тенев), у когото етичното начало да е такъв могъщ източник на талант, съвсем ди-финитивно — насъщен градивен елемент в творческото му създаване. Ст. Грудев, АБ, 166.
ДЕФИНИЦИЯ ж. Изречение, чрез което кратко, сбито се описва същността на даден предмет или явление, излага се съдържанието на дадено понятие, разкрива се значението на съответния термин; определение. Трябва да признаем, че едно общоприето и безукорно определение (дефиниция) на понятието живот няма в биологията. Ас. Златаров, Избр. съч. П, 316. Този вид определение (дефиниция) на понятията се състои в подвеждане на дадено видово понятие под по-общо (родово понятие). Лог. XI кл, 26.
— От лат. definitio.
ДЕФЙС м. Графичен знак, във вид на къса хоризонтална чертица без празно пространство от двете й страни, който служи за съединяване частите на някои видове сложни думи и словосъчетания при полуслято писане, при пренасяне на части от думи на нов ред и при някои съкращения.; съединителна чертица. Например: замести и к-ди-ректор, министър-председател, ски-състезания, работническо-селски, гол-голеничък, що-годе, сел.-стоп. (селскостопански), ч л. -к о р. (член-кореспондент) и ДР-
— От нем. Divis през рус. дефис.
ДЕФИЦЙТ м. 1. Финанс. Превес на разходите над приходите. Хазната си остава пак празна, а,.., към миналогодишния дефицит се притурят нови 20 милиона. Г. Георгиев, Избр. пр, 46. Театърът в Грац е завършил с дефицит от 18 милиарда крони. К, 1926, бр. 73, 3. След първата заплата и месечната сметка в хотела разбрах, че не само не съм спестил, но имам 5 хиляди дефицит. Б. Райнов, ДВ, 128. Дефицитът на платежния баланс през последните месеци тревожи все повече правителството. А Бюджетен дефицит.
2. Книж. Отрицателна разлика между необходимото, нормалното или очаквано количество и количеството, което съществува в действителност; недостиг, дефицитност. Обикновено количеството на изпарената вода е по-голямо от това на приетата, в резултат на което в растението се появява воден недостиг (дефицит). Хр. Дилов и др., РВ, 23-24.
— От лат. deficit 'не достига'.