цвеклов сок от всякакви видове органични примеси с помощта на варно мляко.
— От лат. defaecatio 'прочистване'.
ДЕФЕКАЦИЯ2 ж. Физиол. Изхвърляне от храносмилателния тракт на неусвоените от организма остатъци от храната. // Изпускане на изпражненията от правото черво; ходене по голяма нужда.
— От лат. defaecatio 'прочистване'.
ДЕФЕКТ м. 1. Отклонение, нарушение в нормалната структура, устройството или функцията на нещо. Много често дървеният материал има скрити дефекти като чепове и пукнатини, които на пръв поглед не правят впечатление. В. Брънеков и др., СД, 142. Едни говореха, че са се простудили, други си сочеха телесни дефекти, трети изброяваха болести, които ги съпровождат от години. П. Илиев, ЛВ, 71. Новата доменна пещ от влизането си в действие досега не е показала никакви дефекти. ОФ, 1958, бр. 4453, 1. — В тоя свят, където вън от механичните шумове можеш да чуеш главно глупости, глухотата е не толкова дефект, колкото привилегия. Б. Рай-нов, ГС, 33. Фабричен дефект. Дефект в говора. Отстранявам дефект.
2. Отрицателно качество; недостатък. Дефектите на някогашната борческо-проле-тарска действителност се отразиха в дефектите на нейната поезия. Г. Бакалов, Избр. пр, 356. В това обяснение има нещо твърде правдоподобно, но то страда от един твърде важен дефект, като дири начини да преведе на психологически език явления чисто физиологически. А. Илиев, БР, 1931, кн. 8-9, 298.
. Нем. Defekt.
ДЕФЕКТАТОР м. Спец. В ремонтни работилници и под. — специалист, който определя, установява дефектите на приеманите за ремонт машини, апарати и др. Дефекта-торът е длъжен да установи и опише всички дефекти на приеманите в сервиз мотори.
ДЕФЕКТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил.
1. За предмет, вещ, стока — който е с дефект, който има дефект. От несъвършени стъкла за очила, буквално дефектни, той [Галилей] прави телескопи. М. Калинков, ГГ, 39. Дефектно стъкло. Дефектна стока. Дефектни автомобилни части.
2. Рядко. Който се отнася до дефекти, който е свързан с тяхното установяване, описване и отстраняване. Всеки ремонт се предшест-вува от планов преглед на машината, в резултат на който се съставя дефектна ведомост. Д. Христов, СПМ, 498. Дефектен опис.
ДЕФЕКТЙВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Мед. Който е с физически или психически недостатъци. Дефективно дете.
2. Езикозн. Който не притежава някои от нормалните за дадената част на речта флек-тивни форми. Дефективен глагол. Дефек-тивна парадигма.
ДEФÈKTHOCT, -TTà, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от дефектен (в 1 знач.).
ДЕФЕКТОЛОГ, мн. -зи, м. Специалист по дефектология
ДЕФЕКТОЛОГИЯ, мн. няма, ж. Наука за особеностите и закономерностите в развитието, възпитанието и обучението на деца с физически и психически недостатъци, дефекти.
ДЕФЕКТОСКОП м. Спец. Уред за контролиране качеството на различни видове материали и изделия, за откриване на скрити дефекти в тях. Оптичен дефектоскоп. Ултразвуков дефектоскоп. Магнитен дефектоскоп.
ДЕФЕКТОСКОПИЯ, мн. няма, ж. Спец. Контролиране на качеството и откриване на невидими за невъоръженото око дефекти в различни видове материали и изделия с по-моща на специални методи и апарати. Когато се говори за успехи на машиностроенето, на медицината, за разкриването на нови рудни находища, ние почти изпускаме предвид ролята на спектографията, де-фектоскопията и рентгенографията. И. Малиновски, ХФ, 3.
ДЕФИБРАТОР м. Техн. Машина за раз-влакняване, смилане на дървесна маса в целулозно-хартиеното производство; дефиб-рьор.
— Нем. Defibrator.
ДЕФИБРИЛАТОР м. Мед. Апарат, предназначен за премахване на нарушението на сърдечния ритъм, което се състои в некоор-динирани асинхронни свивания на отделни мускулни влакна на сърдечните камери.
ДЕФИБРИЛАЦИЯ ж. Мед. Въздействие върху сърдечния мускул с цел да се ликвидира нарушението на сърдечния ритъм.
— От фр. défibrillation.
ДЕФИБРЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Техн. При целулозно-хартиеното производство — развлакнявам, смилам дървесна маса. дефибрирам се страд.
— От фр. défibrer 'развлакнявам'.
ДЕФИБРЙРАНЕ ср. Техн. Отгл. същ. от дефибрирам и от дефибрирам се. ДЕФИБРЬОР м. Техн. Дефибратор.
— Фр. défibreur.
ДЕФШЖ1, мн. -та, ср. Тесен и дълбок планински проход; пролом, клисура. Раз-кошната владайска теснина, .., не е вече ни теснина, ни клисура, ."ни у сте, ни прелом
— инженерите я кръстиха дефиле\ Ив. Вазов, Съч. XVII, 143. Едва в Рупелското дефиле върху нас полъхна облекчителната и ведра прохлада, която идеше от Струма. И. Йовков, Разк. Ш, 76.
— Фр. défilé.
