Незнакомов, МА, 16. Едва напоследък, когато се откри място в седмичния детски дом при фабриката, Колю се спаси от бава-ческата неволя. К. Калчев, СТ, 86. Детско облекло. Детски обувки. Детски играчки. Детска количка. Детски ясли. Детска площадка. Детски кът. Детска стая. Детски храни. Детска кухня. Детска литература. Детски приказки. Детски песни. Детско списание. Детски филм.
4. Който е свързан с деца, който се отнася до деца. Детски болести. Детска смъртност. Детска престъпност. Детски влог.
II Който е изработен, създаден от деца. Детски рисунки. Детско творчество. И Който се състои от деца, в който участват деца. Детски хор. Детски отряд. Детска група. Детски състезания. Детско първенство. Детски игри. Детски симфоничен оркестър. II Който твори, работи за децата, в услуга на децата. Детски писател. Детска учителка. Детска лекарка.
5. Който е свързан с детството, който се отнася до детството. В нейната представа селото живееше като нещо неизмеримо хубаво — облечени празнично човеци, хора, веселие, .. Само това беше останало от детските й спомени. Г. Райчев, ЗК, 219. Байлово се казва моето малко и хубава село, където съм се родил и където съм прекарал незабравимите детски години. Елин Пелин, ПБ,
5. Как бяха скръбни мойте детски дни! Д. Дебелянов, Ст, 1946, 81.
6. Разг. Сато същ. детска <та> ж. Детска стая. В къщата една от стаите направихме детска, детската. Детска градина. — Темчо мъкне толкова микроби от магазина! — оплакваше се майката. — Просто не ми се ще да го пускам вече в детската. П. Незнакомов, БЧ, 34.
О Детска градина. Учебно заведение ца зе-ца от предучилищна възраст (от 3 до 6 години). В нашата детска градина има три възрастови групи. А В началното училище се помещава и детската градина. Има полудневни и целодневни детски градини. Детски ясли. Заведение за отглеждане на малки деца (от 2 месеца до 3 години). Детските ясли биват дневни и седмични.
ДЕТСКИ. Нареч. от прил. детски. Обикн. в съчет.: По детски. По същия начин като дете, както у дете. Стойчо забрави, че е затворен, и се усмихва по детски. Сините му очи грейнаха. Ст. Даскалов, БМ, 61. Дебелите му вежди бяха едва-едва присвити и погледът му би изглеждал строг, да не беше лицето му така широко, някак по детски розово. Д. Талев, ПК, 394. Ти смейш се ясно, детски / и рокля си кокетски / поправяш всеки час. Ив. Вазов, Съч. Ш, 29.
ДЕТСТВО, мн. няма, ср. Първият период от живота на човек, между раждането и пубертета; детинство. Той разправи за своето тежко детство. От ранни години трябвало да напусне училището и да се хване на работа в една печатница. Цв. Ангелов, ЧД, 245. Догана нямаше детство. От десетгодишно момче пасеше чуждия добитък или работеше на чужд имот. И. Петров, MB, 99. Сред тая хубава родна картина, .., съм прекарал моето безгрижно детство. Елин Пелин, ПБ, 5. Ох, не за радост, не и за разтуха, / при теб дойдох, о бащино огнище, / на мойто детство люлка вече глуха. Ив. Вазов, Съч. П, 49. • Обр. Но и самото общество на новото време за Юго се представя като "обществено упа-дъчно и залязващо ". Та той вижда в първобитните времена „детството на човечеството“. Н. Лилиев, Съч. Ш, 153.
ДЕУТЕРИЙ, -ият, -ия, мн. няма, м. Хим. Стабилен изотоп на водорода (знак Д или Н2), газ с масово число 2, който се използва при водородните бомби; тежък водород. Де-утерият, получен чрез електролиза от тежката вода, представлява лек газ. М. Ганева, ГМ (превод), 18.
— От гр. 0еШЕрО£ 'втори'.
ДЕУТЕРОН м. Спец. Атомното ядро на деутерия (знак D + d), което се състои от един протон и един неутрон и има широко приложение в ядрените реакции за изследователски цели; деутрон. Взаимодействието между протона и неутрона трябва да породи нова стабилна частица, известна днес под името деутерон — ядро на тежкия водороден атом. НТМ, 1968, кн. 5, 13.
ДЕУТРОН м. Спец. Деутерон.
ДЕ ФАКТО нареч. Книж. Фактически, на дело. Противоп. де юре. От френска страна продължават да поставят като предварително условие за всякакви официални преговори прекратяването на военните действия де факто. ОФ, 1961, бр. 5142,
3. — Ами, да... Законът е на негова страна. Бракът се е разпаднал де факто. К. Колев, М, 77.
— Лат. de facto.
ДЕФАНЗЙВА, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Отбрана, защита, която е лишена от активност, настъпателност. Противоп. офанзива. В пасивното съпротивление, в защитата, в дефанзива ние сме дали всичко, що може да се даде — со свободата естествено би трябало да преминем в офанзива. П. П. Славейков, Събр. съч. УП, 29.
— От фр. défensive.
ДЕФАНЗЙВЕН, -вна, -вно, мн. -вни. Рядко. Книж. Прил. от дефанзива. По начало нашата отбрана бе засилена, общата структура на играта беше малко дефан-зивна. П. Вежинов, ДМ, 54.
— От фр. défensif.
ДЕФЕКАТОР м. Техн. Апарат за извършване на дефекация1.
ДЕФЕКАЦИЯ1 ж. Спец. При производството на захар — очистване на суровия
