ДЕТОНЙРАМ2, -аш, несв. и св., непрех. Муз. Отклонявам се от точната височина на тона при пеене или при свирене на струнен или духов инструмент; пея или свиря неточно, фалшиво. Хорът,~ слава богу, пееше с видимо участие и, за наше щастие, много рядко детонираше. К, 1926, бр. 92, 1.
— От фр. détonner.
ДЕТОНЙРАНЕ1 ср. Спец. Отгл. същ. от детонирам1.
ДЕТОНЙРАНЕ2 ср. Муз. Отгл. същ. от детонирам2.
ДЕТОНЙРАЩ, -а, -о, мн. -и. Книж. Прич. сег. деят. от детонирам1 като прил. Който е свързан с детонация, който служи за осъществяване на детонация. Детонира-щи взривни вещества. Детониращ шнур.
ДЕТОРОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Книж. Детероден. Къпането трябваше да са приеме за всичките части на тялото, а особито заради половите органи (детородните). Лет., 1876, 113.
ДЕТОРОДСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. Раждане на деца; раждаемост. Като се прибавят и 57, родени от първата жена, стават 72 деца. Такива примери за извънредно детородство не са редки в Русия. У, 1871, бр. 16, 256.
ДЕТОРОЖДЕНИЕ ср. Остар. Книж. Раждане на дете; раждане. Добро е, както казва Плутарх Хероней, да захванем първо от истото деторождение, което има голямо влияние на живота, но то е дело на една образована майка. У, 1870, бр. 1, 6.
— Рус. деторождение.
ДЕТРЙТ м. Спец. Органично или части-чно минерализирано вещество, което се получава от разпадането на измрели растения или животни. Повечето от тях [обитателите на пещерите] са насекоми. Едни се хранят с растителен детрит,.. или с трупове на измрели животни, а други са хищници. ПЗ, 1977, кн. 2, 10.
— От лат. detritus ’изтрит, ожулен, изхабен'.
ДЕТРОНАТОР м. Книж. Лице, което извършва детонация. Офицерите .. извършили лесно детронирането на Батенберг, .. Поради заговорническия начин на действие от страна на детронаторите народните маси останали пасивни. Ист. X и XI кл, 204. Детронаторите и всички русофили бяха изхвърлени от армията, почти всички бяха вече емигранти. В. Геновска, СГ, 521.
ДЕТРОНАЦИЯ ж. Книж. Сваляне на монарх, владетел от трон, лишаване от царска власт. След детронацията на княз Александър Батенберг ( .. ) регентът .. предприема безпощадно преследване на ру-софилите. Д. Казасов, ВП, 78. В последните два-три месеца толкова нападки бяха отправени към княза и тъй много се говореше за неговата детронация, че сега никой не се изненадваше. В. Геновска, СГ, 468.
ДЕТРОНЙРАМ, -аш, св. и несв., прех. Книж. Свалям от трона, лишавам от царска власт монарх, владетел. Те [Марат, Робеспи-ер и Дантон] призовали народа да детронира краля, да разгони Законодателното събрание и да се свика Национално събрание
— Конвент. Ист. УШ кл, 50. На 9 август с. г. княз Батенберг бе детрониран. СбЦГМГ, ¿237. • Обр. И тоя град, обичан от години, / аз трябва да отстъпя, детрониран / от собствения ми живот, да мина / в забравата, при своите кумири. Ив. Мирчев, Стр, 49. детронирам се страд.
— От фр. détrôner.
ДЕТРОНЙРАНЕ, мн. (рядко) -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от детронирам и от детронирам се; детронация. Офицерите-русо-фили извършили лесно детронирането на Батенберг, но не съумели след това да задържат властта. Ист. X и XI кл, 204. По-късно, след детронирането на Батенберга .. Климент е във вражда с двореца и правителството. Г. Константинов, ПР, 57.
ДЕТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на дете, който принадлежи на дете. Копчетата му и златните ширити на ръкавите му привличаха детското любопитство. Елин Пелин, Съч. 1П, 42. Откъм улицата час по час избухваше детска врява. Д. Та-лев, СК, 23. Заради „Веселушка“ Елин Пелин по-добре проучва детската психика и почва да нагажда все по-хубави малки творби, задоволяващи духовните интереси на децата. М. Герасков, СбАСЕП, 161. Жадуваш само да твориш... / Главичка детска да погалиш... В. Андреев, ППес., 35. Но в този ден, когато влизах, / на устни с първите слова, / в миг детски поглед ме прониза, / на прага той ме прикова. М. Петкано-ва, С, 46.
2. Който е свойствен на дете, характерен за дете; детински. В ясните детски очи на Рада живо се отражаваха вълненията на душата й. Ив. Вазов, Съч. ХХГП, 66. Неговото детско смущение се яви пак на лицето му. Й. Йовков, Разк. П, 58. Аз, .., засричах, .., щастливото писмо на леля Дъмша, написано с детски почерк. Елин Пелин, Съч. П, 122. По детския образ на жената със светли, празни очи е изписана умора. К. Константинов, СЧЗ, 22. Щом видя животното, което тъй много я [невестата] уплаши .., по лицето й се изписа., страх и едновременно детско любопитство. Ст. Загорчинов, ДП, 125.
3. Който е предназначен за деца. В парахода имаше грижа и за бебетата. За тях имаше подвижни кошчета на колела, а в ресторанта — специални високи детски столчета. Г. Белев, КВА, 330 От детското кре-ватче се надига сънена русокоса рошава глава, това е, .., нашата Маргаритка. П.
