ДЕФИЦЙТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който е свързан с дефицит. Въпреки голямото разрастване на електропроизводството, поради още по-бързото нарастване на нуждите нашият енергиен баланс ще бъде дефицитен. Геогр. X кл, 88. Начетените .. лица при ревизиите не само възстановяват дефицитнната сума, но те губят още и право на премиално възнаграждение. ВН, 1961, бр. 2934, 2.
2. Който е недостатъчен за задоволяване на потребностите, на търсенето. Дефицитни материали. Дефицитни стоки. Дефицитни суровини. Дървеният материал е дефицитен. Дефицитен кадър.
О Дефицитно предприятие. Спец. Предприятие, което приключва стопанската си дейност с дефицит, със загуба.
ДЕФИЦЙТНОСТ, -ттй, мн. няма, ж. Качество на дефицитен (във 2 знач.); дефицит, недостиг. Голямата дефицитност на стоманените тръби, както и постоянните грижи за защитата им от корозия доведоха в последно време до употребата на неметални тръби в строителството на топлинните мрежи. Й. Вучев и др., О, 257. Дефицитност на дървения материал.
ДЕФЛАЦИОНЕН1, -нна, -нно, мн. -нни. И кон. Прил. от дефлация1. Дефлационен период.
ДЕФЛАЦИОНЕН2, -нна, -нно, мн. -нни. Геол. Прил. от дефлация2. Дефлационни процеси.
ДЕФЛАЦИЯ1 ж. Иконом. Намаляване количеството на книжните пари в обръщение с цел да се повиши покупателната сила на паричната единица. Противоп. инфлация.
— От фр. déflation.
ДЕФЛАЦИЯ2 ж. Геол. Отвяване, издухване на изветрителните продукти, на ронли-вите горни слоеве на земната кора, причинено от рушителната дейност на вятъра.
— От фр. déflation.
ДЕФЛОРАЦИЯ ж. Спец. Разкъсване на девствената ципа, лишаване от девственост.
— От лат. defloratio.
ДЕФЛОРЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Спец. Извършвам дефлорация, лишавам от девственост, дефлорирам се страд.
ДЕФЛОРЙРАНЕ, мн. -ия, ср. Спец. Отгл. същ. от дефлорирам и от дефлорирам се.
ДЕФОЛИАНТИ мн., ед. (рядко) дефо-лиант м. Спец. Химически препарат, с който се напрашават или напръскват листата на растенията с цел да се предизвика преждевременното им опадване; обезлистители.
ДЕФОЛИАЦИЯ, мн. няма, ж. Спец. Стимулиране, придизвикване опадването на листата на растенията с помощта на специални химически препарати, обикн. с цел да се ускори узряването на плода и да се улесни механизираното му прибиране; обезлистява-не.
— От лат. defolio 'обезлистявам'.
ДЕФОРМАЦИОНЕН,-нна, -нно, мн. -нни, прил. Книж. Който се отнася до деформация. Опитно е установено, че при еднократно деформиране на гумата загубата на движението на механичната енергия представлява незначителна част от извършената деформационна работа. Л. Манчев, П I, 193. Деформационно движение.
ДЕФОРМАЦИЯ ж. 1. Книж. Изменение, разрушаване на нормалната форма на нещо; обезформяване, обезобразяване.
2. Спец. Изменение на формата и размерите на тяло под въздействието на външни сили. Еластична деформация. Пластична деформация на металите.
3. Мед. Вродено или придобито отклонение от нормалната форма на тялото или на отделен негов орган. Лечението чрез изправителна гимнастика на деца, страдащи от телесни деформации, е застъпено слабо. НС, 1958, бр. 31, 2. Особено красиви и изящни са юношите и младите жени. В тях не може да се намери никаква деформация. П. Вежинов, ДМ, 95. Деформация на гръбначния стълб. Деформация на мускулите.
— От лат. deformatio ’обезобразяване'.
ДЕФОРМЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. 1. Развалям, разрушавам формата, вида на нещо; обезформявам, обезобразявам. Някой е обувал обувките и ги е деформирал напълно.
2. Променям формата и размерите на някакво тяло чрез натиск или удар. За първи път се установява сега, че прабългарите, както и други тюркски народи, са деформирали изкуствено главите си, като са им давали кръгла или продълговата форма. ВН, 1958, бр. 2069, 4. деформирам се страд. Ако па-ралелограмът се деформира така, че да не се изменят основата и височината му, лицето му остава постоянно. Матем., 1965, кн. 1, 6.
ДЕФОРМЙРАМ СЕ несв. и св., непрех.
1. Изгубвам формата си, ставам безформен; обезформявам се, обезобразявам се. По-рано пренасянето се е извършвало с чували, при което неизстиналите още предмети се деформирали, увеличавало се шкартото и силно се понижавало качеството. РД, 1950, бр. 233, 2. Сиренето се размеква обикновено в началото на зреенето, .., кората се пука и то се деформира. Н. Димов и др., ТМ,
2. Променям формата и размерите си при натиск или удар. Дисковете на филмовите макари трябва да имат по възможност малко тегло, но да са с достатъчна механична якост и да не се деформират лесно. Й. Венов и др., К, 22. Една правоъгълна
