Стига ти земният живот. Живей с греховете си, които ме погубиха в най-чиста младост! К. Петканов, ОБ, 123.
— Друга (остар.) форма: детоубйец.
ДЕТЕУБИ`ЙСТВО, мн. -а, ср. Книж. Престъпление на детеубиец, убиване, убийство на деца. Фашизмът,.., е, който докара някои изверги до детеубийство. Г. Кара-славов, Избр. съч. П1, 292. За да се предотврати войната, да се избегне детеубийството,.., необходимо е всички честни хора.. да участвуват., в борбата за мир. РД,
1950, бр. 152, 1. Детеубийството се наказва строго от закона.
— Друга (остар.)форма: детоуби`йство.
ДЕТЕУБИ`ЙЦА ж. и м. Остар. Книж. Убиец или убийца на дете или на деца.
— Стой — повели той с жесток царски глас. — Пусни този нож. Каква си разпасана и нахална. Защо си тръгнала като дете-убийца, за да заколиш единствения си син! Св, 1927, бр. 5, 3.
ДЕТЕШАР, -ят, -я, мн. -и, м. Разг. Мъж, който обичá'-И умее да се занимава с деца, да забавлява деца^детишар, детиняр.
ДЕТЕШАРКА ж. Разг. Жена детешар.
— Друга форма: детишйрка.
ДЕТЕШАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който е свойствен, присъщ на детешар; де-тишарски.
ДЕТЕШКИ нареч. Диал. Както е присъщо на дете; детски, детински, детишки. Тотка се наведе над детето си, притисна го до гърдите си, целуна го по двете бузки и му заговори детеШНи: — Тате се кала! К. Петканов, ЗлЗ, 154. В съчет.: По детешки. Пиян ли? Кой е пиян? Казвай, де!.. — Голямо дете. Щом сръбне малко и започва да се сърдйШ^ШттШ.\. Кч Петканов, БД, 9-11.
ДЕТИНЕЕНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от детинея се.
ДЕТИНЕНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от детиня се.
ДЕТЙНЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал.
1. Който прилича на дете, който е като дете. Стойна е още детинеста. Г. Белев, ПЕМ, 42.
2. Който е присъщ на дете; детински, детски. Малките сини очици на младежа гледаха замислено и проницателно. Той имаше съвсем детинест вид. Д. Димов, Т, 560.
ДЕТИНЕЯ СЕ, -ееш се, мин. св. детинях се, прич. мин. св. деят. детинял се, -а се, -о се, мн. детинели се, несв., непрех. Рядко. Детиня се, вдетинявам се. — Защо пък да ти давам мюжде?.. — Защото ще ти кажа нещо хубаво. —Де казвай го, та се не детиней така! Т. Влайков, Съч. П, 108.
ДЕТЙНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е присъщ, свойствен на дете; детски. Тоя умрял за живота и за света човек възкръсваше само при ехтежа на влака и му се радваше с детинска радост. Ив. Вазов, Съч. X, 104. Шестнадесетгодишната Иглика,.., предеше на хурката, унесена в своите детински мечти. Елин Пелин, Съч. П, 43.
— Добра си е тя Славенка, само че... ума й е малко детински... И. Йовков, ЖС, 217. Когато се смееха, лицата им изглеждаха с няколко години по-млади и светлите им очи сияеха с детинска чистота. П. Вежинов, ВР, 95. — Е, защо ще ми е сърдит?.. — То, детински работи са,.. Не си щяла да говориш с него и си го засрамила пред момите... Елин Пелин, Съч. Ш, 120-121. Тя [Николина] плачеше със своя детински плач: разтворила уста, пуснала глас и с лице, обляно от потоци сълзи. Г. Райчев, ЗК, 84.
2. Остар. Детски (в 1, 3 и 5 знач.). Който не е бивал дете, той само не знае как тупкат детинските сърца и как играят малките черни очета! Л. Каравелов, Съч. V, 203. Главицата падна, трупът се затресе / и кръвта детинска с майчина се смеси. Ив. Вазов, Съч. I, 181. Плачове,.., детински писъци пълнят въздуха... Йв. Вазов, Съч. ХХ1П, 166. Като нареди едно-друго из къщи, като нагоди децата да хапнат, тя то-ко зе едни малко скъсани детински обуща и отиде на дюкяна. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 231. Ако хаджи Генчо види, че нечии деца играят на орехи, то и тая невинна детинска игра му не дава да мирува. Л. Каравелов, Съч. II, 15-16. Детински златни дни, къде хвръкнахте вий? П. П. Славейков, Събр. съч. 1П, 5.
ДЕТЙНСКИ. Нареч. от прил. детински (в 1 знач.); детски, по детски. Като видя Еньовата снаха, тя се възпря и смути, после широко и детински се засмя. Елин Пелин, Съч. ПГ, 119. В изгледа му като че имаше нещо праведно, детински сините му очи гледаха кротко и ясно. П. Вежинов, НС, 95.
ДЕТЙНСТВО, мн. няма, ср. 1. Детство. Двете момичета, приятелки от детинство, весело се здрависаха. Елин Пелин, Съч. П1, 123. Аз не зная друг спомен от детинството, изпълнен с такова очарование, както разговора на тия стари гори. Й. Йовков, СЛ, 156. Но и стоенето ми в Стара Загора не мина без злощастия, които са ме следили от детинство дори до старост. П. Р. Славейков, БП II, ХГП. Тинка бързо расте и заяква. Отърси се от детинството. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 188.
• Обр. В детинството на света всичко е било по-добре и времената са били златни.
Ч, 1870, бр. 1, 18. Народното образование е еще в детинство, но Испания си има своя книжнина. Й. Груев, УЗ, 89.
2. Остар. Детинщина. Искам да не бъда свенлив и страхлив, нито пък смел и про-дерзлив; първото е детинство, а второто безсрамство. Рч, 1871, кн. 3, 42. С детинство държава не се управлява, а с авантюри не се решават най-сложните въпроси. Бълг., 1902, бр. 485, 3.
