три части, както е нормално, който според народното поверие носи щастие. В живота дните на щастие понякога са редки като четирилистна детелина. А. Христофоров,
ДЕТЕЛЙНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Детелинов. Детелинени семена.
ДЕТЕЛЙНКА ж. Умал. от детелина (в
1 и 2 знач.). Кръстих я [сърната] Гора.
— Гора! Гдра! Ето, това е суха детелинка, Гора! Д. Калфов, Избр. разк., 37. Грижливите ръце са извезали чудни форми и фигури пред палатките.. Наляво е извезана детелинка, а отдясно — петолъчка. Г. Карасла-вов, ПМ, 48. Героите на пиесата -.. — толкова често си спомнят, говорят, въздишат и плачат за зелената полянка,.., за четирилистната детелинка — разковничето на щастието,.., че темата за щастието започва да звучи просто натрапчиво. Т, 1954, кн. 6, 53.
ДЕТЕЛЙНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до детелина (обикн. в 1 знач.). Детелинов лист. Детелинова ливада. Дете-линово сено. Детелиново семе.
ДЕТЕНЦЕ, мн. (рядко) -а, ср. Умал. от дете. Върху меката постилка в каруцата до малкия Иванчо спеше сладко едно друго детенце, повито в чисти пеленки. Елин Пелин, Съч. I, 186-187. Най-голямото ù детенце беше момиче и наричаше са Пенка. Л. Каравелов, Съч. VII, 50. И детенца много на маждрак набиха. Ив. Вазов, Съч. П, 69.
◇ Мамино детенце. Разг. Пренебр. Разглезен, разхайтен млад човек (по едноименната повест на Л. Каравелов „Маминото детенце“). — Разглезил съм го не аз, а ти! Направила си го мамино детенце! Сополанко! Станал бил ленив... Защо? Защото вършиш всичко вместо него... Др. Асенов, СВ,
83. Писарят извади от джеб листа с нарядите и надникна в него: — Нешко Морунов.
— Лошо... мамино детенце! Да се извика! Ив. Хаджимарчев, ОК, 384.
flETEPTÈHT м. Спец. Водоразтворимо повърхностноактивно вещество, което взаимодейства с мазнините и ги задържа в суспензия, поради което се използва за създаване на почистващи препарати. Синтетични детергенти.
— От фр. détergent.
ДЕТЕРМИНАНТ м. Книж. Влияещ, определящ фактор; детерминанта.
— Лат. determinans, -antis ‘ограничаващ, определящ’ през фр. déterminant.
ДЕТЕРМИНАНТА ж. 1. Книж. Влияещ, определящ фактор; определител.
2. Обикн. мн. Биол. В теорията на А. Вайс-ман — особени частици, материални носители на наследствеността.
3. Мат. Спомагателен алгебричен израз за решаване на системи от линейни уравнения.
— От лат. determinans, -antis 'ограничаващ, определящ' през фр. déterminant.
ДЕТЕРМИНАЦИЯ, мн. няма, ж.
1. Книж. Определяне, ограничаване.
2. Лог. Логическа операция, при която за дадено понятие се намира по-тясно по обем понятие, което влиза в обема на изходното понятие; ограничаване на понятието.
— От лат. determinatio през фр. détermination.
ДЕТЕРМИНЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Филос. Материалистическо философско учение за всеобщата закономерна връзка и причинна обусловеност на явленията в природата, обществето и човешкото мислене. Противоп. индетерминизъм. Обявява се [Шишманов] против онези, които искат механически да прилагат класовия детер-минизъм в изкуството. Г. Димов, НДИШ (Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 28).
— От фр. déterminisme.
ДЕТЕРМИНЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Определям, обуславям. Лицата са дадени в романа не сами по себе си, а в своята среда и по тоя начин се явяват со-циално детерминирани. Г. Бакалов, Избр. пр, 448. — Предвиждането на така нареченото бъдеще,.., съдържа в себе си още един проблем — може ли да има случайни събития или това, което сме свикнали да наричаме 'бъдеще", е строго детерминирано... П. Вежинов, ЗНН, 66. От този принцип [на причинността] следва, че движенията на всички тела във вселената са определени (детерминирани) с фатална предопределе-ност. Л. Митрани и др., ЗМ, 14-15. детерминирам се страд.
— От фр. déterminer.
ДЕТЕРМИНЙРАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от детерминирам и от детерминирам се.
ДЕТЕРМИНЙРАНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Книж. Взаимозависимост, причинна обусловеност. Всички други схващания., науката аргументирано опровергава, като разкрива материалната същност на света,.., детерминираността на изменението и развитието. НТМ, 1961, кн. 11, 28. Детерми-нираност на явленията.
ДЕТЕРМИНЙСТ м. Книж. Привърженик, последовател на детерминизма. Той е отявлен детерминист, както сам твърди, и казва: "Ние, хората на науката, имаме за цел да опознаем природата и да й въздей-ствуваме.п Г. Бе лев, КР, 68.
— Фр. déterministe.
ДЕТЕРОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Обикн. в съчет.: Детеродни органи. Спец. Органи, които са предназначени за създаване, раждане на потомство; полови органи, гениталии.
— Друга (остар.) форма: детороден.
ДЕТЕУБЙЕЦ, мн. -и`йци, м. Книж. Убиец на дете или на деца. Той слуша и познава гласа на своя загубен син: — Ти няма да умреш. На небето няма място за детеубиец!
