ДЕТЙНЩИНА ж. 1. Обикн. ед. Качество или поведение, присъщи на дете, като у дете. — Някога, като ученичка, бях влюбена в учителя си по руски език, но то беше друго, детинщина. М. Грубешлиева, ПИУ, 144. Обаче А. Сецкар, която., познавала добре изкуството на Пикасо, я разочаровала, като й казала, че това е картина от петнадесетгодишния син на домакинята, който от детинщина подписал Пикасо. Г. Велев, КВА, 251. Макар че беше груба понякога с него,.., Станимир рядко й се сърдеше и не за дълго. Беше достатъчно разумен да разбере, че значителната разлика в годините ще носи и различия във възгледите, и сблъскванията. И Станимир ги посрещаше мъдро, със спокойната вяра, че и нейната детинщина ще си отиде с течение на времето. Т. Монов, СН, 137.
2. Обикн. мн. По детски наивни, глупави или необмислени, несериозни постъпки, прояви, мисли или думи. Ето защо аз гледам доста оптимистически на тия уродливи явления у нас. Те са подражателни явления, детин-щини на.., неуравновесени мозъци. Ив. Вазов, Съч. ХШ, 32. "Да ни пуснат, цяла планина ще преместим!... " — Гледай го ти нашия Герган, все не го оставят детинщини-те. К. Калчев, ЖП, 270. „Съжалявам, че повече сведения за нейното прилежание и успехи,.., не мога да ти дам, тъй като отдавна съм престанал да се занимавам с хорските детинщини.“ Ст. Грудев, АБ, 25. Тогава Катя се готвеше за държавен изпит в София, а нему толкова се искаше тя да е при него и толкова непостижима му се виждаше тази мечта, че дори се ядоса на себе си: що за детинщини му се присънват!... А. Гу-ляшки, СВ, 146. Той пак ще каже някоя детинщина, пак ще се засмее или ще поиграе весело с по-голямото си внуче, но за малко и повече гледа като унесен. Д. Талев, ЖС, 445.
ДЕТИНЯ СЕ, -йш се, мин. св. -йх се, несв., непрех. Рядко. Държа се, постъпвам като дете; вдетинявам се, детинея се. Здра-вееш ли, здравееш ли? Хайде де, стига си се детинил, ставай — започна уж шеговито кметът. Хр. Максимов, СбЗР, 30.
ДЕТЙНЯК, мн. -ци, м. Диал. Пренебр. Дете (в 1 знач.).; детишняр.
ДЕТИНЯР м. Диал. Детешар.
— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1973.
ДЕТИНЯРКА ж. Диал. Детешарка, де-тишарка, дечарка.
— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1973.
ДЕТИШАР, -ят, -я, мн. -и, м. Разг. Мъж, който обича и умее да се занимава с деца, да забавлява деца; детешар, детиняр. Детишар по природа .., Йордан Пасков скърбеше за всяко стъпкано стръкче. Д. Вълев, 3, 158.
И тя, и мъжът й са големи детишари, въпреки че нямат деца.
ДЕТИШАРКА ж. Разг. Жена детишар; детешарка, детинярка, дечарка.
ДЕТИШАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който е свойствен, присъщ на детишар; детешарски. — Доволен ли си, Тодор-чо? — бодна Пасков с поглед подофицера, но детишарската усмивка тутакси уми-ротвори очите му. Д. Вълев, 3, 160.
ДЕТЙШИ, -а, -е и -о, мн. -и, прил. Диал. Детински, детски; детишки. Искат стом-ничката да пият вода, подпитват каква марка е пушката ми... Детиша работа, всичко искат да знаят. Г. Краев, Ч, 108.
ДЕТЙШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Детински, детски; детешки, детишки. —Ела, какичка. Нали си мъж? Какъв е този срам у тебе? При това герой... Не, никога не съм очаквала от герой детишка постъпка. Ив. Хаджимарчев, ОК, 365. Но ето отзад из селото други no-страшни викове, викове женски, детишки, селото пищи. Ил. Блъс-ков, СК, 23.
ДЕТЙШНИК, мн. няма, м. Диал. Болест гърчове у децата, особено когато им поникват зъби.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ДЕТИШНЯР м. Диал. Пренебр. Дете (в
1 знач.); детиняк. „Моето момче беше още детишняр, па нощем скиташе и се промъкваше през обръчите на цяла рота жандармерия.“ Кр. Григоров, ТГ, 101.
ДЕТЙЩЕ, мн. -а, ср. Грубо. Пренебр. Увел. от дете (в 1 знач.). — Ей ги, пак започнаха да мелят. Стига мари, ей! Разбирате ли, че не можем да заспим от това де-тище. Ем. Станев, ИК 1П, 253. Вече не вед-наж са е надвесвал руският сатър над главата на турската империя,..; но секи път той е бивал отблъснат настрана от дипломацията, която е грижливо и майчински запазвала своето разгалено и развалено де-тище: НБ, 1877, бр. 38, 225.
flÉTKO нечленувано, мн. няма, ср. Галено обръщение към дете (в 1 и 2 знач.).
— Батко, ами къде е свободата? — питам го аз. — Ами гледай бе, детко, всички пеят и играят, това е тя. Г. Краев, ВН, 1975, бр. 7247, 6. Но над татка от небето, / детко, дядо боже бди. П. П. Славейков, Събр. съч.
IV, 237.
ДЕТО1, (изкуствено правописно) гдето и (съкр., диал.) дет нареч.-съюз. и относ. мес-тоим.-съюз. Разг. I. Нареч.-съюз. 1. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за място, което пояснява сказуемото или обстоятелственото пояснение в главното изречение; където. — Ще те заведа, дето никоя от дружките ти не е стъпвала. П. Тодо
