Page:RBE Tom3.djvu/770

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


е твое, след. и победата е твоя! НБ, 1876, бр. 1, притурка.

— От рус. дерзость.

ДЕРЗОСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Книж. Дързостен, дързък. На другата нощ, дерзостен,.., той се прекачва през плета в градината, качва се на едно дърво,., и през комина влазя в одаята на хубавицата. Н. Бончева, ТБ (превод), 16.

— От рус. дерзостньш.

ДЕРЗОСТНО нареч. Остар. Книж. Дързостно, дръзко, смело. Като ся изнамерил компасът, мореплавателите дерзост-но начнали да пътуват с него по морята в различни страни. Г. Йошев, КВИ (превод), 240. По-кратка /../ме то же время по-яс-на и по-методическа такава Числителница наистина ми [ние] рядко сме видели, за това и дерзостно можем да речем, че е достойна да ся въведе в българските училища за малките деца. Г. Кръстевич, БКн, 1859, май, кн. 2, ч. П, 198.

— Рус. дерзостно.

ДЕРЗЪК, -зка, -зко, мн. -зки, прил. Остар. Книж. Дързък. Ние чухме от тебе дерзки думи за правителството. Хр. Ботев, КК (превод), 25.

— От рус. дерзкий.

ДЕРИБЕЙ, -еят, -ея, мн. -еи, м. Разг. Деребей. По съседните височини чепеларският дерибей Кара Ибрахим е разполагал засадите, които дебнели бунтовните дружини на Мехмед Синап. Н. Хайтов, ПП, 76. Някои от самите дейци на нашия нов строй се огъват пред трудностите,.. Такива дейци се превръщат в дерибеи — ако стоят някъде по-височко. ЛФ, 1956, бр. 8,2.

ДЕРИБЕЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Деребейски.

ч ДЕРИБЕЙСТВАМ, -аш, несв. и ДЕРИ-БЕИСТВУВАМ, -аш, несв. у непрех. Разг. Деребействам, деребействувам.

ДЕРИБЕЙСТВО, мн. -а, ср. Разг. Дере-бейство. Беззакония, насилия, най-прими-тивни дерибейства правят невъзможно изказването на сянка от истина! И личността се довежда просто до озверяване. А. Страшимиров, Съч. I, 257. Нашият кмет Калъча е бандит и разбойник.. Ако народът има оръжие и се намери само един майчин син да им пусне мухата, ще скочат срещу нас.. Защото дерибейството на Калъча няма граници. В. Нешков, Н, 232. Все още на много места в страната виреят корупцията, разточителството, лентяйство-то и дерибейството. ОФ, 1950, бр. 1745, 4.

ДЕРИБЕЙСТВУВАМ. Вж. дерибей-ствам.

ДЕРИВАТ м. 1. Хим. Съединение, обикн. органично, което се получава от друго чрез прости химически процеси или съдържа основните елементи на изходното съединение.

Петролни деривати. Деривати на земното масло.

2, Езикозн. Производна дума. Префиксални деривати. Суфиксални деривати.

— Нем. Derivat.

ДЕРИВАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Спец. Който е свързан с деривация. Деривационен канал. Деривационни тръбопроводи. Деривационна водноелектрическа централа. Деривационен процес. Деривационни средства.

ДЕРИВАЦИЯ ж. 1. Хидротехн. Система от съоръжения, чрез които се взема вода от реки, водохранилища и под. и се отвежда до водни централи, помпени станции и др. Напорна деривация. Надземна деривация. Тунелна деривация.

2. Електр. Разклонение на електрическа ве-ига с проводник.

. Само ед. Воен. В балистиката — отклонение на изстрелян снаряд или куршум встрани от плоскостта на стрелбата вследствие на въртеливото движение около собствената им ос.

4. Само ед. Езикозн. Образуване на нови думи с помощта на афикси или посредством тяхното отпадане. Прогресивна деривация. Регресивна деривация. Първична деривация.

— От фр. derivation през рус. деривация.

ДЕРИГЬЗИЦА ж. Диал. Птицата сойка. Понеже неуморно се дере, народът я [сойката] нарича., деригъзица. Г. Краев, Ч, 240.

ДЕРКАМ, -аш, несв. у прех. Диал. Обикн. при игра на челик — удрям, перкам.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ДЕРКАНИЦА ж. Диал. Игра челик; деркане, клендза.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ДЕРМА ж. Анат. Средният слой на кожата при гръбначните животни и човека, разположен под епидермиса; същинска кожа.

— Гр. берца.

ДЕРМАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Анат. Прил. от дерма. Дермални връзки.

ДЕРМАН, мн. няма, м. Диал. 1. Спокойствие, мир. Ке ти се молам, господи златен, да ми я земеш работата, що ми я даде, оти дерман немам от лугето. Нар. прик., СбНУ XV, 92. От пустите деця дерман немам ни дене, ни ношке! БДI, 79.

2. Сила, мощ. — Бог те убил, църна арапино, / я излази низ ладни меани, / дерман немам от конъо да слазям, / че съм лежал девет годин дена! Нар. пес., СбНУ ХЪШ, 209. Тая стръмнина, докато я изкачиш, ще ти вземе дермана.

— От перс. през тур. derman 'сила, средство, лекарство'.

ДЕРМАТЙН1, мн. няма, м. Апт. Мехлем, който се употребява за лекуване на различни кожни наранявания, изгаряне, под-сичане и др.

— От гр. Sepiiativos 'кожен*.

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл