ДЕРМАТЙН2, мн. няма, м. Спец. Вид изкуствена кожа от апретирана тъкан с нитроцелулозно покритие, която се изпозва за тапицировка, подвързване на книги, направа на куфари и др.
— От гр. 5ерцотлю<; 'кожен'.
ДЕРМАТЙТ м. Мед. Възпаление на кожата, предизвикано от механически, физически или химически дразнители от външ-ната среда. Алергически дерматити. Медикаментозен дарматит. Остри и хронически дерматити.
ДЕРМАТО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който е свързан с кожата, който се отнася до кожата и кожните заболявания, напр.: дерматоген, дерматолог, дерматомицети, дерматоне-вроза, дерматопатия, дерматопласти-ка, дерматорагия, дерматотерапия, дер-матофити и др.
— От гр. берца, -ато<; 'кожа'.
ДЕРМАТОГЕН м. Бот. Външният слой на клетките на първичната образувателна тъкан (меристемата) в растящите краища на корените.
— От гр. беряха, -ато<; + Yevn<; 'роден'.
ДЕРМАТОЗА ж. Мед. Общо название на различни вродени или придобити заболявания на кожата.
ДЕРМАТОЛ, мн. няма, м. Апт. Жълт прах без миризма, неразтворим във вода, който се употребява като антисептично, стягащо и подсушаващо лекарство.
ДЕРМАТОЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Апт. Прил. от дерматол. Дерматолова пудра.
ДЕРМАТОЛОГ, мн. -зи, м. Специалист по дерматология. // Лекар, специалист по кожни болести. Уредихме изложби за популяризирането на детските храни..; козме-тично-парфюмерийни [изложби] — на които се дават съвети с демонстрации от лекар-дерматолог. Отеч., 1977, кн. 10, 13.
ДЕРМАТОЛОГЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до дерматология, който е свързан с кожните болести и тяхното лечение; дерматологически. Дерма-тологични изследвания. Дерматологична практика. Дерматологичен кабинет.
ДЕРМАТОЛОГИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Дерматологичен.
ДЕРМАТОЛОГИЯ, мн. няма, ж. Наука за строежа и физиологическите функции на кожата, за кожните болести и тяхното лечение.
ДЕРМАТОПЛАСТИКА, мн. няма, ж.
1 .Мед. Отстраняване, покриване на кожни дефекти (вродени или причинени от заболяване, нараняване и др.) посредством пласти-ческа операция; кожна пластика.
2. Спец. Обработка и напълване на кожа от животни, птици и влечуги, за да се направи техен естествен и траен модел; препариране.
ДЕРМЕН м. Диал. Воденица, мелница.
— От тур. с1е£шпеп. — От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
ДЕРМЕНДЖИ`ЙКА1 ж. Диал. Водени-чарка, мелничарка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЕРМЕНДЖИ`ЙКА2 ж. Диал. Малка сладководна риба с източено вретеновидно тяло; кротушка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЕРМЕНДЖИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от дерменджия; воденичарски, мелничарски. — Бай Тодоре, ти имаш два камъка и аз имам два.., можем ли ги сбра да ни мелят брашното?.. —.. Ако искаш да си поприказваме за нашите дерменджийски работи, заповядай в къщи. Ем. Станев, ИК 1-П, 186.
ДЕРМЕНДЖИ`ЙСТВО, мн. няма, ср. Диал. Работа, занятие на дерменджия; воде-ничарство, мелничарство, дерменджилък.
ДЕРМЕНДЖИЛЪК, мн. няма, м. Диал. Воденичарство, дерменджийство.
— От тур. с1е£1гтепсН1к.
ДЕРМЕНДЖЙЯ, -йята, мн. -йи, м. Диал. Воденичар, мелничар. Преди Освобождението боянските воденици са били владение на софийските турци, а самите дерменд-жии са били българи. П. Делирадев, В, 228.
— От тур. сю^гтепа.
ДЕРМО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до кожата, който е свързан с кожата, напр.: дермографизъм, дермореакция, дер-мотропен, дермотропизъмидр.
— От гр. берца 'кожа'.
ДЕРМОЙД м. Мед. Киста, чиято външ-на стена е подобна на кожа — има жлези, косми и под.; дермоидна киста.
— От гр. берца 'кожа' + б!6о<; 'вид, форма'.
ДЕРМОЙДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Спец. Който е свързан по произход или по външни белези, по строеж с кожата. Дермоидна киста. Дермоидни образувания.
ДЕРМОСКОПИЯ, мн. няма, ж. Мед. Миксроскопско изследване на повърхността на кожата за откриване и изучаване на кожните заболявания.
— От гр. беряла 'кожа' + скопия.
ДЕРМОТРОПЕН, -пна, -пно, мн. -пни, прил. Мед. За вируси, токсини и под. — който действа на кожата или поразява кожата.
— От гр. беряха 'кожа' + трояо<; 'обръщане, направление1.
ДЕРТ, дертът, дерта, мн. дертове, след числ. дерта, м. 1. Простонар. Грижа, яд, мъка. Той [дядо Кольо] вярваше, че колкото по-подробно,.. и по-искрено разкаже своите
