ДЕРЕБЕЙСТВАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от деребействам.
flEPEBÈÜCTBO, мн. -а, ср. Разг. Поведение или проява, постъпка, присъщи на де-ребей (във 2 знач.).
— Друга форма: AepHÔèücTBO.
ДЕРЕБЕЙСТВУВАМ. Вж. деребействам.
ДЕРЕБЕЙСТВУВАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от деребействуване.
ДЕРЕБЕЙЩИНА ж. Разг. Деребейство.
— От Л. Андрейчин и дрм Български тълковен речник, 1973.
ДЕРЕДЖЕ, мн. -та, ср. 1. Само ед. Простонар. Положение, състояние, обикн. лошо. Трябва да съберем всичките наши хора отсам и отвъд Балкана и да видим на какво сме дередже. В. Геновска, СГ, 293.
— Ако би ме видял отнякъде моят професор по политическа икономия на какво съм дередже, дали би отрекъл пак значението на „обективния фактор“ в историята? Л. Стоянов, X, 126. — С тоя акъл си го докарал ти до това дередже. Щели били да го разстрелят? Кл. Цачев, ГЗ, 95-96.
2. Диал. Градус. Ракия двадесят дереджета.
Н. Геров, РБЯ1,285.
— От араб. през тур. derece 'степен'.
AEPÈHltE, мн. -а, ср. Умал. от дере. Златьо е убиен в 1810 година близо до Сливен. Когато отиваш из тоя град в Пловдив, то при с. Налбантларе,.., са намира една малка речица и едно деренце. П. Хайтов, МП, 122. Към края на тоя месец [юли] тревата изгорява; деренцата и много извори в котловините,.., пресъхват. НБ, 1877, бр. 62, 243.
ДЕРЗАЕНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от дерзая.
ДЕРЗАНИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Смел стремеж и решително, упорито действие за постигане на някаква висока, възвишена цел. Хората на далечното утре ще приличат на най-добрите от нашете хора днес.. Вечното дерзание.. напред, вечно горене на душата и съзнанието, че няма друго щастие освен щастието в труда и борбата! И. Спасова, ЧК (превод), 211. Пред изследователите са открити невиждани преди перспективи на научни дерзания — опознаване същината на жизнените процеси, овладяване на далечините на космоса. НТМ, 1962, кн. 3, 10.
— Рус. дерзание.
ДЕРЗАЯ, -аеш, мин. ce. -àx, несв.у не-прех. 1. Книж. Обикн. в пов. Проявявам смел стремеж и действам решително и упорито за постигане на някаква висока, възвишена цел. — И аз не бих могъл да кажа по-добре от тебе тово слово! Дерзай, сине! Такива хора трябват сега. Зл. Чолакова,
49 Речник на българския език, т. III
БК, 122. — Е, млади момко, дерзай! скоро ще вземем властта. В. Нешков, Н, 364.
2. Остар. Книж. Със следв. изр. със съюз да. Смея, осмелявам се, дръзвам. Той сее престъпни и лъжливи слухове за тебе — дерзае да та клевети и да та обвинява в убийство. Хр. Ботев, КК (превод), 6. — Как дерзаеш да тъпчеш тая света земя?... Ив. Вазов, Съч. ХХШ, 82.
— От рус. дерзать.
ДЕРЗКО нареч. Остар. Книж. Дръзко. Той захванал да псува тебе и да говори дер-зко за такива предмети, за които даже и да са споменува не бива. Хр. Ботев, КК (превод), 63.
— Рус. дерзко.
ДЕРЗНА, -еш, мин. св. дерзнах, се., не-прех. Със следв. изр. със съюз да. Остар. Книж. Дръзна. И едни го мислеха за добър, а други за лъжец, но никой не дерзна да говори против него. Н. Михайловски, ССИ (превод), 138. Никога клетникът не дерзна да каже или да изяви нещо на вожделената мома. П. Р. Славейков, ЦПI (превод), 18.
— От рус. дерзнуть.
ДЕРЗНОВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Дръзновен, дързък. Злодеецът, на когото престъпните намерения не са разкрити напълно, ще да стане още по-дер-зновен. Хр. Ботев, КК (превод), 8. Не треба да сме., нито много дерзновени, нито пък толко боязливи. И. Стоянович, ДСС (превод), 24-25.
— От рус. дерзновеннмй.
ДЕРЗНОВЕНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Дръзновение, дързост. Кой съм аз, дето земам дерзновение да са приближавам към тебе, като си ти същество над всичките други същества? К. Кесаров, ЧНУ, 21. Това., прави учениците да имат желание, добра охота и дерзновение. Р. Каролев, РЗМ, 21.
— Рус. дерзновение.
ДЕРЗНОВЕНО нареч. Остар. Книж. Дръзновено, дръзко. — Аз няма никога да отида у него, каза дерзновено Найда. К. Величков, Н, 1884, кн. 5-6, 404. Щом челове-ческият разум ся залови дерзновено с най-важните въпроси върху человеческото общество, появяват ся,.., и разни мнения върху вероизповедните предмети. Ч, 1870, бр.
— От рус. дерзновенно.
ДЕРЗНОВЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Дръзновеност, дързост.
— От рус. дерзновенность.
ДЕРЗОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Дързост, дръзновение. И още да помислите, че аз съм или луд, или искам да подиграя нашия достоен архиерей. — Не! Да ма пази бог от подобна дерзост! Хр. Ботев, КК (превод), 42. Мили народе български!..! Не изгубвай дерзостта! Правото
