ДЕРВЕНТЩИНА, мн. няма, ж. Остар. и диал. Дервентлък. Ако мине християнска вера, / дервентщина да не земеш; / ако мине турска вера, / дервентщина да му земеш! Нар. пес., СбНУКШ Ш, 341.
— Друга (диал.)форма: дервбнщина.
ДЕРВЙШ м. Мюсюлмански монах. Из стамбулските чаршии, пред джамиите и на скелята парцаливи дервиши предричаха божата разплата, възмездие за греховете. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 379. Зад чешмата се разстилаше широк двор, в дъното на който се намираше молитвеният дом на русенските дервиши. Д. Казасов, ВП, 90. Върти се като дервиш. Погов.
О Да ти хукат дервиши на главата. Обикн. за 2 и 3 л. Диал. Да умреш.
— От перс. през тур. с1ет§.
ДЕРВИШИН, мн. дервиши, м. Остар., сега простонар. Дервиш. — Десницата на аллаха нека бди над тебе — каза дервиши-нът. Ив. Вазов, Съч. ХП, 116. Захванал си завчера да четеш евангелието, па го четеш като някой дервишин. Л. Каравелов, Съч. П, 11. Павел седеше., пред къщи,.., гледаше лениво полето,., и се клатеше на стола, дълго, неспирно, като дервишин. Елин Пелин, Съч. Ш, 46.
ДЕРВЙШКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от дервиш и дервишин. Турция няма живот,.., тя е труп на смъртния одър, когото никакви дервишки баяния на нейните мандарини, никакви дипломатически молитви на западните доктринери няма да., спасят анатомическия нож. Хр. Ботев, Съч. 1929, 122. Дервишки орден. Дервишки танц. Дер-вишка молитва. Дервишко теке.
ДЕРВЙШКИ. Нареч. от прил. дервишки; като дервиш. Други [поети], дотегнали дори сами на себе си, престанаха да пишат; и само най-негодните продължиха дервишки да се въртят на едно място. К. Христов, ПП1, 11.
ДЕРДЕР м. Диал. Птица дърдавец. Дер-дерите тичаха из росните ливади подир нощните зелени скакалци и издаваха своя хрипкав глас на пресекулки, на пресекулки. Ц. Гинчев, ГК, 248.
ДЕРЕ, мн. -та, ср. Дълбок дол, обикновено със стръмни брегове. Постепенно падината се превърна в тясно и стръмно дере, затворено от отвесни, непристъпни скали. Д. Ангелов, ЖС, 391. Това село цяло е в дере, защото хората не посмели да откраднат от орната земя за къщите си, та ги построили на гол камък. А. Дончев, ВР, 52. Капчуците пяха ден и нощ, деретата се изпълниха с мътна вода, клокочиха цяла седмица, дорде оттекоха надолу към равнината. Кр. Григоров, ОНУ, 147. А реката бяга, / шуми из дерето / и едно си мисли: / „Морето, морето!...“ Елин Пелин, ПБ, 117.
О Докарвам / докарам (донасям / донеса, събирам / събера, довеждам / доведа) от девет дерета вода. Обикн. в св. вид. Разг. Привеждам много и най-разнообразни доводи, правя всичко възможно, обикн. за да докажа нещо. Ние от девет дерета вода докарваме, за да докажем, че обективните условия ни пречат. А. Гуляшки, Л, 491. Той ще ти събере вода от девет дерета, за да докаже, че е прав и невинен! ВН, 1960, бр. 2616, 4. Сякаш мътно дере го е влачило. Разг. Изглежда много зле. — Какво става с тебе, човече —.. — Сякаш мътно дере те е влачило. Да не си болен? М. Марчевски, П,
206.
— Тур. с!еге 'рекичка, поток, дере’.
ДЕРЕБЕГ м. Диал. Деребей.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЕРЕБЕЙ, -еят, -ея, мн. -ей, м. 1. Истор. Самовластен, непокорен на султана турски областен управник. Срещу кого всъщност ние пишем тази книга — срещу турския феодализъм ли, срещу султанската власт ли, срещу турските паши и деребей по градове и села ли? Т. Павлов, МИБ, 46.
2. Прен. Разг. Самовластен, неограничен господар; тиранин, потисник. Почти навред в селата общинската власт е в ръцете на лихвари, кръчмари, търговци-житари; това са все местните деребей, които разграбват общинската мера, смъкват баснословни лихви и засвояват имотите на своите длъжници. Г. Георгиев, Избр. пр, 279. В градеца господствуваше един деребей — истински местен феодал. Б. Митов, СбА-СЕП, 44.
— Тур. сюгеЬеу, (1егеЬеуь Друга форма: дери66й и (диал.) д е р е б е г.
ДЕРЕБЕЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. и разг. Който се отнася до деребей. Разказваше ми за деребейските времена, за., зулумлуците на неколцина бабаити в техния край. Н. Хайтов, ПГГ, 16. Ето — така трябва да стават тия работи, а не с ония деребейски изисквания от миналото, придружени със заповеднически тон, високомерие и мотивировки за „мъжка“ и „женска“ работа. Тарас, СГ, 80. Деребейска власт. Деребейски имоти.
— Друга форма: дериб^йски.
" ДЕРЕБЕЙСТВАМ, -аш, несв. и ДЕРЕ-БЕИСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Разг. Държа се, постъпвам като деребей (във 2 знач.); своеволнича, тиранствам. Припомнях си как беснееше реакцията.., как деребейс-твуваха разни тъмни типове, как гърмяха изстрели и се проливаше човешка кръв. П. Илиев, ЛВ, 9-10. Павликенският чапкьнин Осман деребействува из долната махала, та селяните бързат да подлостят вратите на къщите си още преди залез слънце. Д. Марчевски, ДВ, 17.
— Други форми: дерибействам и дериб^йству-вам.
