ДЕРАЙЛИРАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от дерайлирам. Всяка грешка води до катастрофа, всяко недоглеждане — до дерайлиране на влак! Й. Гешев, ВТ, 8. Почнаха саботажите: разрушаване на линии, дерайлиране на влакове, повреждане на локомотиви. Д. Казасов, ВП, 643.
ДЕРАТИЗАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Спец. Който е свързан с дерати-зация. Дератизационен център. Дератиза-ционни средства.
ДЕРАТИЗАЦИЯ, мн. няма, ж. Спец. Изтребване на вредни гризачи (мишки, плъхове и др.).
— От фр. dératisation.
ДЕРАЧ м. Човек, който дере убито, заклано животно. Застанали зад клоните на последните смърчи,.., Станил и Саулето усещат вече миризмата на прясна кръв и дочуват замореното дишане на дерача. Н. Хайтов, ПП, 28.
ДЕРБИ, мн. няма, ср. Спорт. Най-важ-ната, най-интересната среща от даден вид спортни състезания, от поредица от срещи. В столичното дерби победиха футболистите на Славия.
— Англ. от собств.
ДЕРБИ-. Спорт. Първа съставна част на сложни думи със значение: който е най-важен, най-интересен от даден вид състезания, напр.: flèpôHMa4, flèpèncpeuja.
flÈPBAM, -аш, несв.\ flèpHa, -еш, мин. ce. flèpHax, прич. мин. страд. ддрнат, св., прех. Диал. 1. Късам, разкъсвам, откъсвам с едно рязко движение (платно, хартия и под.). Ще хвърлят Пърчови гащи в кучкар-ницата, за да го дернат болярските кучета на сто парчета... Н. Хайтов, Л, 89.
2. Дера, одрасквам с едно движение. Един самолет се сниши над Лъката, пребръмча над каменистия баир, насмалко да дерне корема си в зъберите му, после.., се спусна., на поляната. Ст. Даскалов, ЗС, 177. Той имаше вид, като че ей сега ще се нахвърли.., нд съвсем нямаше такова намерение, след като бе изпитал силата на неговите ръце,.., и коравината на ноктите му, които го бяха дернали като тенеке под ябълката. Т. Харманджиев, КВ, 615.
3. Удрям изведнъж, леко с едно движение; первам. Той изскокна горе на високото, за-махна с тоягата и дерна храсталаците, като че поваля противник. Ст. Даскалов, СЛ, 484-485. Чилика го хвърля все един дото-газ, дакато този, който го поема, не сполучи да го дерне, сир. да го удари. СбНУ VI,
217. дервам се, дерна ce. I. Страд. от дер-вам, дерна. II. Възвр. от дервам, дерна. Без да искам, се дернах по лицето.
О Дервам / дерна ризата сн от някого (нещо). Диал. Йзразявам, изказвам гнева, възмущението, болката си от някого или от нещо. И както я [Орлица] гледаше, погледът й [на стрина Крема] току става зъл. — Ом-разнице! — изведнъж избухна тя. — Не омръзна ли ти! Ризата ще си дерна от теб! До доле! Все! Ил. Волен, ДД, 86. Много пъти са оплакваха селата от злодействата на тези бабаити, много пъти ходиха в Пловдив, както са казва, ризата да си дернат на тялото от тегло. Хр. Ботев, Съч., 1929,51.
ДЕРВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от дервам и от дервам се.
ДЕРВЕНТ м. Остар. и диал. Планински проход; пролом, дефиле, боаз. През дервен-та (..), се виеше пътят, най-важният път в империята. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 233. В края на зимата хората на Кара Стоян завардиха Заарския дервент и не даваха ни турчин, ни търговец да премине през него. П. Константинов, ПИГ, 89.
— От перс. през тур. deгbent. Друга (диал.) форма: д б р в 6 н.
ДЕРВЕНТДЖИ`ЙКА ж. Остар. и диал.
1. Жена дервентджия.
2. Съпруга на дервентджия.
— Друга (диал.) форма: дервенджи`йка.
ДЕРВЕНТДЖИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и.
Остар. и диал. Прил. от дервентджия. Както в редица други дервентожийски селища, в Елена турчин не можел да се заселва. НК,
1958, бр. 25, 3. Дервентджийско село. Дер-вентджийски род.
— Друга (диал.) форма: дервенджи`йски.
ДЕРВЕНТДЖИ`ЙСТВО, мн. няма, ср. Остар. и диал. Служба, положение на дервентджия. Дервентджийството било труд-на и отговорна работа.
— Друга (диал.) форма: дервенджи`йство.
ДЕРВЕНТДЖИЯ, -йята, мн. -йи, м. Остар. и диал. През турското робство — пазач на проход, на дервент. С тия огньове дервентджии и харбалии обаждаха на селата да бягат, че кърджалиите идат. Й. Йовков, СЛ, 119. И тежка, и важна беше службата на дервентджията. Пазачите на прохода не знаеха лято и зима, ден и нощ. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 179. // Обикн. мн. Жители на планински селища, на които било възложено от турските власти да охраняват проходите и пътищата (Л. Андрейчин и ДР-, БТР).
— Тур. derbentci. Други (диал.) форми: дервенджйяи дербенджйя.
ДЕРВЕНТЛЪК, мн. няма, м. Остар. и диал. През турското робство — такса за преминаване през проход, дервент; дервент-щина.
— От тур. derbentlik.
ДЕРВЕНТСКИ, -а, -о, мн. ^и. Остар. и диал. Прил. от дервент. Като го изгонили., из манастира, нощно време,.., той пълзеше по дервентските стръмнини, да лепи остри сатири на манастирските порти. 3. Стоянов, ЗБВ I, 108-109.
— Друга (диал.) форма: дервенски.
