нините —.. / Хей пролет иде в наший роден край! К. Христов, Кр, 40.
2. Разг. Одрасквам се, късам си дрехите, обикн. като се заканвам за клони, тръни и под. Ходй цял ден из драките, дери са жив и за толкова теглила каква заплата? Ил. Блъсков, ЗК, 141.
3. Диал. Бия се. Аз да се дера за тая нива, пък ти да ми я вземеш. Ст. Чилингиров, РР, 1935, кн. 1, 35-36.
О Дера гърло; дера си гърлото. Разг. Викам, крещя много силно; дера се. — Тишина! — дереше гърлото си дежурният по лагер, но не успяваше да надвика дружината. Цв. Ангелов, ЧД, 136. Омръзна ми да си дера гърлото с нея., глуха е. Ст. Л. Костов, Г, 42. Вардачите напразно деряха гърла, множеството не ги слушаше. К. Петканов, X,
7. Дера земята за нещо или за някого. Разг. Стремя се, полагам големи усилия да получа, да добия нещо. Ние, начеващите писатели, земята деряхме, за да ни поръчат от някоя редакция разказче или стихотворение. А. Каралийчев, С, 224-225. Такава мелница няма. Няма и маслобойна и в цялата околия хората дерат земята за такова нещо, защото ходят за едно кило олио чак в Джулюница. Ем. Станев, ИК 1-П, 196-197. Дера кожата на някого. Разг. Безмилостно ограбвам, експлоатирам някого. Някакъв аптекар — .. — продавал лекарства само срещу злато.. И все скъпи лекарства, донасяли му ги контрабанда от Германия, а той дерял кожите на хората. В. Андреев, ПР, 203. Дера козите (котките, лисици, пръча). Разг. Повръщам. Дера от една овца (агне) по две кожи; дера по две кожи от гърба на някого; дера <по> две кожи от някого. Разг. Безмилостно, жестоко ограбвам, експлоатирам. Мюдюринът и неколцина аги ги [чорбаджиите] крепят да дерат заедно от една овца по две кожи! Д. Мар-чевски, ДВ, 82. От едно агне деряха [лихварите] по две кожи, трупаха имот, дигаха високи къщи. А. Каралийчев, С, 96. Какъв преврат им завъртя с една шепа войници-доброволци! Народът, когото гътаха, за да дерат от гърба му по две кожи, плащаше месечно на тези войничета по петстотин лева извън цялата издръжка в казармата. Г. Караславов, ОХ IV, 237. Лихварят, търговецът, бирникът и днес, както и по-рано, дерат от тях [от селяните и занаятчиите] по две кожи. Г. Георгиев, Избр. пр, 83. Богати крадяха / кой колкото може / и от сиромаха / деряха две кожи. Ас. Босев, ДО, 46. Дера ризата си от някого (нещо). Разг. Изразявам недоволството си от някого (нещо), оплаквам се от някого (нещо). Майка му ризата си дере от него. Такъв лош е станал. Дерем си очите. Разг. Караме се, бием се с настървение, ожесточение. Жив ще дера някого. Разг. Ще причиня голямо страдание на някого, безмилостно ще го накажа. — Ах, твойта мамица, да си обираш крушите! Как се казваш ти бе? Живи ще ви дерем, черноблокари. Хайдути. Крастави кучета!... Ем. Станев, ИК Ш, 192. — Запалихме къщата му!... Ами него, него да пипнем, жив ще го дерем! — скърцаха със зъби жандармеристите. Ст. Даскалов, БМ, 52. С кремък дера някого. Разг. Причинявам голямо страдание на някого; жестоко, безмилостно го наказвам. Такъв [човек] с кремък да го дереш, главата му да смажеш! И. Йовков, А, 56. Щял да дойде някоя нощ. Да си нагласел жълтиците. Ако не му дадеш половината — щял да те дере с кремък. А. Каралийчев, ПГ, 56. — Много беше любезен
— подхвърли и се позасмя Марко. — Лисица... Да му паднем, с кремък ще ни дере — през зъби каза Орце и плюна. Д. Спростра-нов, С, 53.
ДЕРА CE, -èni се, мин. св. драх се, прич. мин. св. деят. драл се, несв., непрех. Разг.
1. Грубо. Викам или рева много силно.
— Трепят кметааа! — дереше се някай отдалече. Г. Караславов, ОХ I, 440. — Долу агентите на реакцията! — обади се втора група.. — Вие какво се дерете там, бре! — надигна се на пръсти Йончоолу. В. Неш-ков, Н, 431. — Какви българи сте вие? Всички се дерат за своите състезатели по трибуните, а вие мълчите като мъртви. Л. Стефанова, ВМД, 122. • В израза та се дера, след глаг. викам, крещя, рева и под. За означаване на много висока степен на изразеното с тези глаголи действие. Един здравеняк се изправил насред гъмжилото и крещи, та се дере. Др. Асенов, СВ, 133. Към края на сергиите бяха наредени мекичари-те — те всички викаха, та се деряха — чудеха се как да си похвалят стоката. Г. Ка-
аславов, Избр. съч. VIII, 239.
. Кашлям силно като издавам неприятен дрезгав звук, глас. — Да мога да го накарам да остави и тоя тютюн, дето го кара сутрин да се дере и да каиши — още по-добре ще бъде. Й. Йовков, ЖС, 42. Мъжете пушеха край вратниците, деряха се от тютюн-джийска кашлица и приказваха. Ив. Венков, ХКН, 53-54. Старецът е настинал и се дере по цяла нощ.
ДЕРАЙЛИРАМ, -аш, несв. и св., непрех.
1. За влак, трамвай и под. — излизам от релсите във време на движение. Стана яв-но, че влакът е дерайлирал на мястото, дето беловчани бяха развалили линията. Л. Стоянов, Б, 124.
2. Прен. Изпадам в състояние на обърканост, разстройвам се, преставам да действам, да постъпнам както трябва, както е нормално. И ако случайно ти се падне да се озовеш на тая светла страна, имаш чувството, че работите са се объркали, че нещо не е в ред, че сънуваш или си дерайлирал. Б. Райнов, ГС, 5.
— От фр. dérailler.
