депутатки, които казваха, че са изпратени уж от своите съселяни. 3. Стоянов, ЗБВ П, 80-81.
ДЕПУТАТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до депутат. Депутатски мандат. Депутатски места.
ДЕПУТАТСТВО, мн. няма, ср. Състояние, положение, дейност на депутат. Добри-ят бай Иван имаше доста смътно понятие за правата и преимуществата на народния представител, за какъвто се още мислеше, макар още през юния да беше изтекъл срокът на депутатството му. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 201. Произведени бяха нови избори, но бай Пондя,.., не го кандидатираха. „При следния избор — сигурно“ — утеши се бай Пондю и замечта първоначално да стане поне околийски началник. А след туй депутатството му е в кърпа вързано. Г. Ка-раславов, Избр. съч. П, 194. Гъркът Васи-лаки Саракиоти, който беше избран за де-путатин, отказал са от депутатството. НБ, 1877, бр. 272, 279.
ДЕПУТАЦИЯ ж. Остар. Група лица, изпратени някъде с някаква мисия или за предствителство; делегация. Пашата пратил депутация с молба да се предадат, но те отказали; тогава обърнал топовете и разсипал къщата заедно с двамата юнаци. Л. Стоянов, Б, 131. Кои бяха тез хора?.. Депутация от граждани. Дошли xopjamp да ми кажат, че ще гласуват за мене. И. Йовков, М, 129. Тосун бей помилвал Бяла черква, щом му пратила тържествено депутация да го посрещне. Ив. Вазов, Съч. ХХШ, 212. Един ден дойде цяла депутация от село. Най-богатият момък я искаше [Драга] за жена. Г. Стаматов, Разк. П, 124.
— От фр. deputation през рус. депутация. — П. Р. Славейков, Смешний календар, 1861.
ДЕРА, -еш, мин. св. драх, прич. мин. св. деят. драл, прич. мин. страд. дран, несв., прех. 1. Отделям, свличам кожата, обикн. на заклано животно. Едни почвали огън да палят, други овена да дерат, а трети гозби да варят. О. Василев, СбХ, 142. Той извади пътьом нож от ботуша си и веднага почна да дере зайците. Й. Радичков, НД, 30. Негърчето свикна да дере птиците така бързо, че рядко прокъсваше кожата им. Гр. Угаров, ПСЗ, 341. Когато дерем животни, умрели от болест,.., трябва да ся вардим добре, за да не ся нарани кожата ни. НКАФ (превод), 100-101. Сечко сече, Марта дере, Април кожи продава. Погов.
2. Разг. С рязко, силно дърпане правя на части (платно, хартия и под.); късам, разкъсвам. Тя плачеше, дереше дрехите си, дърпаше косите си и викаше като луда. В. Друмев, НФ, 11. Разтичаха се жандарми да дерат поканите, но тая мярка беше безполезна и смешна: в града и годинаците знаеха вече, че става митинг. Ив. Вазов, Съч. VII, 100. „Мене ми са е додяло /.. / тебе болен да гледам, / .. / тънки дари да дера, / .. / люти рани да връзвам.“ Нар. пес., СбГЯ, 124.
3. Разг. При носене, употреба повреждам, правя дупки на обуща, дрехи и под.; късам. Като си теглих сметката, излезе, че нахалост съм си драл цървулите по балкана и по чуждите градища. Н. Тихолов, ДКД, 16. Пази да не дереш и да не валяш дрехите си. П. Р. Славейков, ПЧ, 33. Нека си Руска играе, /нека си дере чехлите, / пък други ще й купиме. Нар. пес., СбВСт, 497.
4. Драскам, дращя. Жената се нахвърли върху него и почна да го дере по лицето, по ръцете. Г. Караиванов, ЮМ, 20. С протегнати напред ръце, за да запази лицето и очите си, той се блъскаше от дънер в дъ-нер, клонките го шибаха, трънаците го деряха. Д. Ангелов, ЖС, 269. Снегът под предните им крака вече бе напълно изровен, подкованите копита деряха настилката на шосето и оттам припламваха снопове искри. Ст. Марков, ДБ, 35.
5. Прен. Разг. Нанасям силен, жесток побой на някого; бъхтя. На другия ден арестуваха десетина души,.. Три дена ги драха в участъка, ама моите момчета дума не продумаха. О. Бояджиев, П, 77.
6. Прен. Разг. Сторого мъмря, хокам някого, карам се на някого. Той намръщено изви глава и въздъхна: — Бях в окръжния комитет. Драха ме за доносите на Ралчо и Костадин. Ст. Даскалов, CЛ, 172. Ние го съдихме не заради баща му, а за нечестно поведение. Аз лично го драх здравата. Ем. Манов, БГ, 164.
7. Прен. Разг. Жестоко, безмилостно ограбвам, експлоатирам някого. Пеньо фелдшерът си отвори аптека, та пак ни дере, ама не като напред. Г. Караславов, Избр. съч. П, 186. Лудият гръцки владика. / Като гидия ходеше,.., / селата обикаляше, / сякак народа дереше/и грешни пари береше. П. Р. Славейков, БП I, Ш. дера се. I. Страд. от дера. След туй един особен шум се зачу откъм другия край на селото,..: дрезгав, равен шум, като че се дереше плат. Й. Йовков, ПГ, 222. Хич недей му мисли от чия кожа се дерат тези левчета. Ал. Константинов, Зн, 1895, бр. 20, 2. От въшка кожа-не се дере. Погов. II. Възвр. от дера в 4 знач. Малките деца понякога се дерат с нокти по лицето.
III. Взаим. от дера в 4 и 5 знач. Екъл и Шмид се вкопчили един в друг. Те ръмжели като бесни псета, хапели се, дерели се, късали със зъби и нокти кожа и косми. Г. Караславов, Избр. съч. Ш, 178. С него бяхме врагове и веднъж страшно се драхме, а после станахме приятели.
ДЕРА СЕ несв., непрех. 1. Разг. За платно, хартия и под. — ставам на късове, на части, ооикн. при рязко, силно дърпане. Платното трябва да е много здраво, не бива да се дере лесно. • Обр. Дерат се ризите на пла
