се, депресираният любовник трябваше да смени влака за София, вместо да тръгне за Сливен, както се бяха уговорили предварително. К. Калчев, СТ, 131.
ДЕПРЕСИРАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от депресирам и от депресирам се.
AEnPÈCIffl ж. 1. Болестно състояние на душевна потиснатост; угнетено, потиснато състояние на духа. Оттогава,.., Стефко се затворил в себе си. Той изпаднал в най-страшното за затворника положение: останал сам. У него настъпила дълбока душевна депересия, един вид морлано затъпя-ване. Ем. Манов, ПЯ, 121. През февруари — март Бетховен преживява морална депре-сияь която се изразява в липсатд на воля. В. Йонова и др., Б (превод), 186. Йордан:.. Аз преживях много разочарования, много премеждия и депресии, много преломи станаха в моята душа и в моето съзнание. Г. Караславов, Избр. съч. X, 177.
2. Геол. Падина върху земната повърхност, която лежи под морското равнище, или изобщо част от земната повърхност, която е по-ниска от окръжаващите я земни форми. Известно е например, че голямата тихоокеанска теренна депресия около Япония, Филипините, Индонезия, където се намират най-големети океански дълбочини и където се случват най-силните земетресения, е свързана с големи отрицателни гравитационни аномалии. Пр, 1953, кн. 6, 43. Повърхнината на Азия се отличава с голямо разнообразие. В нея се намират просторни низини и обширни плата, най-висо-ките планини и най-дълбоките падини (депресии) на Земята. Геогр. VI кл, 79.
3. Метеор. Област с ниско атмосферно налягане. Въздушните маси в атмосферата се намират в неспирно и разнообразно движение, съпроводено с много метеорологични явления — валежи, депресии, бури и други. Б. Траков, ВО, 58.
4. Иконом. Относително дълъг период на сериозен спад и застой в дадена национална икономика, който се характеризира със задържане на производството, висока безработица и ниско равнище на цените. Всемирната стопанска депресия доведе до големи намаления на поддръжката на научните работи. Ас. Златаров, Избр. съч. П, 32. Капиталистическият свят в периода между двете световни войни бе подхвърлен на няколко стопански кризи и депресии. РД,
1949, бр. 17, 6. Това било по време на депресията и той въпреки способностите си не можал да си намери работа и бил принуден да постъпи като месарски работник и да работи само няколко дни в седмицата — не постоянно. Г. Белев, КВА, 234.
— От фр. dépression.
ДЕПРЕСОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Мед. Който е свързан с понижаване на кръвното налягане. Депресорен комплекс. Депресорни нерви.
ДЕПРИМЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Депресирам, депримирам се страд. ДЕПРИМЙРАМ СЕ несв. и св., непрех. Книж. Депресирам се.
— От фр. déprimer през нем. deprimieren.
ДЕПРИМЙРАН, -а, -о, мн. -и. Книж. Прич. мин. страд. от депримирам като прил. Депресиран, потиснат. Те [болните] са изтощени, депримирани, раздразнителни. М. Василев и др., ВБ, 443. При хореята често се наблюдава мускулна хипотония.. Децата изглеждат депримирани, загрижени. К. Рашков и др., ДБ, 250.
ДЕПРИМЙРАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от депримирам и от депримирам се.
ДЕПУЛВЕРИЗАЦИЯ, мн. няма, ж. Спец. Обезпрашаване.
ДЕПУТАТ м. 1. Лице, което е избрано за член на Парламента; народен представител. След няколко дни в Търново се откриваше новото Народно събрание. Пристигнаха вече депутати, дипломати, политици. В. Геновска, СГ, 222. Капиталистите избират депутати, сенатори и даже президенти. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 68. Огромното мнозинство на депутатите в Нордното събрание застана твърдо зад декларацията на правителството.
2. Остар. Депутатин (във 2 знач.).
— От лат. deputatus вер. през рус. депутат. — Г. Икономов, Кратко землеописание, 18S6.
ДЕПУТАТЙН, мн. депутйти, м. Остар., сега простонар. 1. Депутат (в 1 знач.). Нап-разно аз ги уверявах, че не съм бил нито член на Добродетелната дружина", нито болградски депутатин в ромънската камера. Хр. Ботев, Съч. 1929, 87. — Дошъл един., депутатин ли го рече, как^в. Щял да сказва слово в Желязовия салон. Й. Йовков, ЖС, 42-43.
2. Лице, изпратено някъде с някаква мисия или за представителство; пратеник, делегат, депутат. Както му е редът, изпратихме най-напред двама души депутати, да известят, че българският войвода от Панагюрище желае да влезе в селото им и иска тяхното съгласише за това. 3. Стоянов, ЗБВ П, 122. Уплашените гърци запросили мир и проводили депутати с многоценни дарове в царский лагер. П. Р. Славейков,
ДЕПУТАТКА ж. Жена депутат. След последните избори имаме дванадесет депутатки, а две жени влязоха в сената! Л. Стефанова, ВМД, 54. Трудещите се ще се срещнат със своя депутатка, която ще им отговори на зададените ù въпроси от миналата среща. ВН, 1952, бр. 11, 1. В числото на mue депутации имаше и две стари бабички, от Мирково, българки, така също
