защото се освобождава от вече неносещо-то дивиденти присъствие в тази каста. Дем., 1990, бр. 24?, 2.
ДЕПОЛИТИЗЙРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от деполитизирам като прил. Нов. Полит. За служител в определени структури (управленски апарат, армия, съдебна система и др.) — който не членува в политически партии и е задължен да не проявява политически пристрастия в работата си. — Българин си, гражданино! — помага ми деполитизираният милиционер. Диал., 1990, бр. 28,9.
ДЕПОЛИТИЗЙРАНЕ ср. Нов. Полит. Отгл. същ. от деполитизирам и от деполитизирам се; деполитизация. Деполитизира-не на армията и на съдебната власт.
ДЕПОЛЯРИЗАТОР м. Хим. Физ. Вещество (обикн. силен окислител), което се поставя в галваничните елементи с цел намаляване на поляризацията и поддържане на напрежението им.
ДЕПОЛЯРИЗАЦИЯ, мн. няма, ж. Хим. Физ. Намаляване или премахване на поляризацията на галваничните елементи.
ДЕПОНЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Финанс. Депозирам (в 1 знач.). // Стесн. Внасям в банката парични суми от неполучени, неизплатени в определения срок трудови възнаграждения. Ако днес не успееш да получиш заплатата си, ще я депонират. депонирам се страд. Заплатите се депонират в тридневен срок.
ДЕПОНЙРАНЕ ср. Финанс. Отгл. същ. от депонирам и от депонирам се.
ДЕПОПУЛАЦИЯ, мн. няма, ж. Книж. Процес на постепенно или рязко намаление на населението на дадена страна или територия, най-често като последица от емиграция, войни, стихийни бедствия, епидемии и ДР-
— От фр. dépopulation.
ДЕПОРТАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който е свързан с депортация, който се отнася до депортация. Около 2000 души в Италия протестираха срещу лошото отношение към нелегалните имигранти в депортационния център. Депортационен лагер.
депортАция, мн. няма, ж. Книж. Принудително наказателно изгонване от страната на лица от постоянното им местожителство или на нежелани чужденци, признати за нарушители на законовия и административния ред на съответната държава; депортиране.
— От лат. deportatio 'изгнание, заточение'.
ДЕПОРТЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Принудително изгонвам от страната лица от постоянното им местожителство или нежелани чужденци като социално опасни или нарушители на законовия и административния ред на държавата. Създаден бе също и закон за контрол над чужденците. Той улеснява правителството да депортира ония чужденци, които не притежават съответни разрешителни. Е. Ненков, ЮАР, 18. Кореспондентите съобщават, че френски полицейски части са нападнали около 2500 бежанци-негри с цел да ги депортират в други части на френската колония. ВН, 1959, бр. 2468, 3. Хиляди китайци, живущи в Малая, са били незаконно арестувани, хвърлени в затвор или депортирани. РД, 1950, бр. 248,4. депортирам се страд.
— От фр. déporter.
ДЕПОРТЙРАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от депортирам и от депортирам се; депортация. Под негово ръководство бяха унищожени документите и картотеката на еврейската община, за да се попречи на депортирането на белгийските евреи от хитлеристите. РД, 1950, бр. 172,
4. Префектът на департамент Сена, където неотдавна бяха извършени масови арести и депортирания в концлагери в Алжир на стотици алжирски работници, е издал заповед в целия департамент да бъде наложен полицейски час само за алжирци. ВН,
1961, бр. 3143,3.
ДЕПРЕСЙВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. Който се отнася до депресия, който е свързан с депресия (в 4 знач.). Всъщност той бе го създал в тоя му вид, излекувайки преди десетина години безпа-ричния келнер-студент от нападналата го депресивна меланхолия. Л. Дилов, МСПА, 14. Депресивно състояние. Депресивен тип. Депресивно действие.
— От фр. dépressif.
ДЕПРЕСИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Геол. Който се отнася до депресия (във 2 знач.). Между високите планински части се разполагат ниски депресионни части, на много места заети от вътрешни своеобразни морета. Ст. Бошев и др., ГГ, 107. Депресионна повърхнина. Депресионна линия.
ДЕПРЕСЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Правя някой да изпадне в депресия (в
1 знач.); потискам, депримирам. депресирам се страд:
ДЕПРЕСЙРАМ СЕ несв. у и св., непрех. Книж. Изпадам в депресия, в потиснато състояние; депримирам се.
ДЕПРЕСЙРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от депресирам като прил. Книж. Който е изпаднал в депресия (в 4 знач.); потиснат, депримиран. Старият се събуди депресиран, отчаян: болеше го ишиасът — една болка,.., от която и най-доб-рият човек става лют. Н. Стефанова, ГС,
166. Боже мой, как лесно умееше да плаче тя! Сякаш очите ù бяха извори. И, разбира
