ДЕПОЗИТ м. 1. Финанс. Парични суми или ценни книжа, внесени във влогов или кредитен институт, за които вложителите получават лихва; влог. В резултат от национализацията на 14-те банки,.., под контрола на правителството ще преминат около 85 на сто от всички банкови депозити. Т. Кюранов, АП, 137.
2. Парична сума, която се внася в съдебно или административно учреждение, в търговска организация или се дава на частно лице за обезпечаване на съдебни искове, за гарантиране на определени задължения или като залог срещу получени за временно използване предмети, с право на обратното й получаване. Всичко започна от една мрежа с празни лимонадени бутилки, която Наско носеше, за да я осребри и срещу върнатия депозит да купи четвърт килограм сирене. Бр. Мормареви, ХК, 5. Записването за закупуване на речника става срещу определен депозит.
3. Голямо количество стока в склад или магазин (Ал. Милев и др., РЧД, 1970).
— От naT.depositum ’вещ, дадена за пазене'. — Цариградски вестник, 30. XI. 1857. — Друга (остар.) форма: д е п о-з ито ит. (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, 237).
депозитАр, -ят, -я, мн. -и, м. Финанс. Финансова институция, в която се съхраняват като депозит парични суми, ценни книжа и др. Съкровищните бонове се съхраняват по регистри в „Депозитар на държавни ценни книжа“ при БНБ. Д, 1993, бр. 287,
4. В тази сграда се помещава и Централният депозитар — друга институция, задължителна за пазара на ценни книжа. Кап., 1998-1999, бр. 50, 65.
— От фр. dépositaire.
депозитАрен, -рна, -рно, мн. -рни, прил. В съчет. Депозитарна разписка. Финанс. Документ, издаван от финансова институция, който удостоверява притежанието на депозит или на ценни книжа от определено лице и може да се пердоставя на трето лице. Централният депозитар е предотвратил три опита за прехвърляне на фалшиви депозитарни разписки. ДТ, 1997, бр. 226, 8. От 1 ноември на Българската (фондова борса ще се продават депозитарни разписки върху акциите на германския телефонен гигант „Дойче телеком“. ДТ, 2000, бр. 292, 6.
ДЕПОЗИТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до депозит. Комплексът ще има винарска изба с обща съдова вместимост 8 млн. литра, депозитна винарска изба за обработка на вина от цялата страна със съдова вместимост 5 млн. литра. ВН, 1959, бр. 2516, 1. Абонатите, които., желаят вместо книги да си получат обратно внесения депозит, могат да сторят това, като върнат книгите и представят депозитната си разписка в счетоводството. ВН, 1960, бр. 2630, 3. До епохата на империализма депозитните банки извършват главно краткосрочни кредитни операции.
ДЕПОЗИТЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Остар. Книж. Депозирам. Корабленачални-кът може,.., да продаде по решение на търговското съдилище или сичките стоки, или една само част от тях, за да са платят наелото, авариите и разноските, а да депозитира останалите, ако останат. ДЗОИ I (превод), 295. депозитирам се страд. Ако са оставят (депозитират) от страна на осъдения пари или други вещи.., дава му са квитанция. ДЗОИ I (превод), 99.
ДЕПОЗИТЙРАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от депозитирам и от депозитирам се; депозиране. Когато има обща авария, която не може тутакси да са определи, в такъв случай може да поиска съдебното депозитиране на едно количество пари,.., или достоуважаемо поръчителство. ДЗОИ I (превод), 295.
ДЕПОЗЙТОР м. Финанс. Депозант, вложител. Синдикът ще плати държавните такси от парите на депозиторите и акционерите на банката. 24 часа, 1998, бр. 190,8.
— Лат. depositor.
ДЕПОЗИТОРИУМ м. Склад при библиотека, в който се съхраняват книгите.
— Лат. depositorium.
ДЕПОНЕНТ м. 1. Финанс. Физическо или юридическо лице, което е внесло, депозирало пари или ценни книжа (в банков или друг институт).
2. Работник или служител, който не е получил трудовото си възнаграждение в определения срок и сумата е депозирана в банката.
— От лат. deponens, -entis 'който слага, поставя настрана'.
ДЕПОЛИТИЗАЦИЯ ж. Нов. Полит. Прилагане на изискване към служителите в определени структури (управленски апарат, армия, съдебна система и др.) да не членуват в политически партии и да не проявяват политически пристрастия в работата си; депо-литизиране. Огромна част от съдиите, прокурорите и следователите приемат де-политизацията като обществена необходимост. Дем., 1990, бр. 247, 2.
ДЕПОЛИТИЗЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Нов. Полит. Извършвам, осъществявам деполитизация. — Ние веднъж вече ги деполитизирахме тези посланици — пак ли да почваме отначало? 24 часа, 2001, бр. 144, 6. Магистратите трябва да са деполи-тизирани, да се ръководят само от закона. деполитизирам се страд. ДЕПОЛИТИЗЙРАМ СЕ несв. и св., непрех. Нов. Полит. За служител в определени структури (управленски апарат, армия, съдебна система и др.) — отказвам се от членство в политически партии. Номенклатурата от втория ешелон охотно се деполитизира,
