ДЕНДИ, мн. дендита и денди, м. и ср. Остар. Облечен по последна мода, изискан светски човек; конте. Седим един ден в „Студентска среща“ край кръгла масичка тримата и влиза колега на Ваня. Денди едно такова, издокарано по последна западна мода. Тарас, ТМ, 34. — Ако го облечеш в една скъпа рокля и го заведеш в „България“, всички дендита ще ахнат —помисли Берое, като не можеше да откъсне погледа си от стройната снага на момичето. Д. Кисьов, Щ, 14. Аз излязох .. в нов моден костюм —спортен модел, с шлифер от гумиран плат .. Ах, колко приличах на ония денди от модните журнали! А. Гуляшки, ЗР, 157. Много си елегантен —същински денди.
— От англ. dandy.
ДЕНДРАРИУМ м. Книж. Част от ботаническа градина или друга площ, където се отглеждат с научна или учебно-опитна цел различни дървесни растения (дървета, храсти и лиани); арборетум. В дендрариума на ботаническата градина има над 2000 дървета и храсти.
— Лат. dendrarium от гр. 56v8pov ’дърво'.
ДЕНДРИТ м. 1. Анат. Дървовидно разклоняващ се цитоплазмен израстък на нервната клетка, който възприема дразненията и ги предава към тялото на клетката.
2. Геол. Минер. Кристално образувание с дървовидна или мъхообразна форма, характерно за металите (обикн. при самородните мед, сребро и злато), за минералите, леда (снежинки, фигури по заледени прозорци) и ДР-
— От гр. 5ev5pov 'дърво'.
ДЕНДРЙТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Спец. Прил. от дендрит. Дендритна структура. Дендритни кристали.
ДЕНДРО-. Книж. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се -отнася до дърво, който е свързан с дърво, напр.: дендрология, дендрометър.
— От гр. SevSpov 'дърво'.
ДЕНДРОЛОГ, мн. -зи, м. Специалист по дендрология.
ДЕНДРОЛОГЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с дендрологията, с изучаването на дървесните видове.
◇ Деедрологическа градина. Спец. Арборетум, дендрариум.
ДЕНДРОЛОГИЯ, мн. няма, ж. Бот. Дял от ботаниката, в който се изучават дървесните видове (дървета и храсти). Катедра по дендрология.
ДЕНДРОМЕТРИЯ, мн. няма, ж. Спец. Теория и практика на измерване на дърветата.
ДЕНДРОМЕТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Спец. Уред за измерване височината и дебелината на дърветата.
ДЕНЕ нареч. Остар. и диал. През деня, денем; деня. Противоп. ноще. Тая черна мисъл я обзе цялата и не даваше й мира ни дене, ни ноще. Т. Влайков, Съч. I, 90. Зиме отваряй по няколко пъти на ден вратата и прозорците на собите, а лете ги дръж дене отворени. Ступ., 1875, бр. 7-8, 53. О, дай на слепеца, / дай му ти гледеца / и той ще престане / дене да сънува / ноще да бълнува / слънца и балкани... Ц. Церковски, Съч. I, 126. Дене ходи [лудо младо] по дълбоко до-ле, /../ да преваря кални добруджанци, / че им взема / тежката печала. Нар. пес., СбВСт, 138.
◇ Дене и ноще. Остар. и диал. Непрекъснато, постоянно, денонощно; денем и нощем. Оттогава момците се заредиха да пазят излака дене и ноще. Елин Пелин, Съч.
I, 78. ^
ДЕНЕЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Остар. Книж. Паричен. Родолюбивите членове на читалището в Цариград предприеха това дело с пълно самоотвержение .. и с предвидима почти денежна загуба. СбПер. п, 97. Сичките чужденци, които дохождат в империята, трябва да бъдат снабдени с един паспорт, потвърден от посолството или от едно от турските консулства, с де-нежно наказание от 3 лири турски. Ив. Бо-горов, ВУБЕ, 13. При индулгенциите ставаха и други богохулни дела. Римската църква правеше денежно оценение на греховете. ЦВ, 1861, бр. 39, 2.
— От рус. денежний.
ДЕНЕЖНО нареч. Остар. Книж. Пари-чно. Те ся надеят .., че всякой по възможности, кои с изкусното си перо, кои с влиятелното си ймя, един нравствено, другий денежно .., ще му [на списанието] помогнат прилично. СбПер. п I, 94.
— Рус. денежно.
ДЕНЕМ нареч. През деня. Противоп. нощем. Напоследък времето се поправи: денем грееше слънце. И. Йовков, Разк. I, 18. Денем всички отиваха на работа и селото запустяваше. Елин Пелин, Съч. Ш, 46. Нощем жегата почна да става тъй силна, както и денем. Стр. Кринчев, СбЗР, 349. Денем [на юнака] му сянка пази орлица. Хр. Ботев, Съч. 1929, 16.
◇ <И> денем и нощем. Непрекъснато, постоянно, денонощно; ден и нощ. Казакът чувствуваше някаква отговорност, някаква тежест притискаше гърдите му, трябваше да се работи бързо и енергично, да се тича и денем, и нощем, за да се запълни загубата. Г. Караславов, СИ, 147. — Брате мой, .. не за спасение на душата си ще се подвизавам тука, а за человеческата душа ще мисля денем и нощем, като око недреме-що ще бдя. Ст. Загорчинов, ДП, 387.
