ДЕНАЦИОНАЛИЗЙРАНЕ1, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от денационализи-рам1 и от денационализирам се.
ДЕНАЦИОНАЛИЗЙРАНЕ2, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от денационализирам2 и от денационализирам се.
ДЕНАЦИФИКАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Нов. Полит. Който се отнася до денацификация. Денацификационни мерки.
ДЕНАЦИФИКАЦИЯ, мн. няма, ж. Полит. Ликвидиране, премахване на остатъците от нацизма (фашизма) в политическия, икономическия и обществения живот на Германия след Втората световна война.
ДЕНАЦИФИЦЙРАМ, -аш, несв. и се., прех. Полит. Подлагам на денацификация. денацифицирам се страд. ДЕНАЦИФИЦЙРАМ СЕ, несв. и св., неп-рех. Подлагам се на денацификация.
ДЕНАЦИФИЦЙРАНЕ, мн. няма, ср. Полит. Отгл. същ. от денацифицирам и от денацифицирам се.
ДЕНГУБА ж. 1. Губене на време или загубено време, престой на хора или машини без работа, ооикн. поради непредвидени пречки или недобра организация. Макар че преустановяването на работата не ставаше по тяхна вина, никой не им [на строителите] плащаше за денгубите. Сл. Трънски,
Н, 22. За три месеца под негово ръководство, без да се допусне нито час денгуба, са били натоварени и експедирани .. над 1 милион тухли. РД, 1950, бр. 338, 1. Ще има голям приток на суровини в пресовия отдел, ще се сложи край на денгубите на вагоните. ВН, 1958, бр. 2256, 1.
2. Обезщетение за загубено време. — Министър Братияну ще съдя! Да ми плати денгубата! Тридесет и пет дни по два франка на ден!... Ст. Дичев, ЗС П, 147. Ако към тази сума се прибавят разходите за пренасяне, товарене, разтоварване, денгуби и до., то тя ще нарасне чувствително. РД,
1961, бр. 89, 2. Някои директори на предприятия предпочитали да плащат денгуби, вместо да създават условия за непрекъсната работа.
ДЕНГУБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Остар. Който се отнася до денгуба, до вършене на безполезна, безплодна работа. Най-денгубното нещо е да се анализират и ценят по чужд аршин творенията на такива [като Ницше и Платон] мислители. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 31.
ДЕНГУБЕНЕ, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от денгубя и от денгубя се. Той оставаше благодарен с 200 гр. печалба, без да смята колко ще пъти да ходи до това село, колко ще разноски, денгубене да го постигнат доде си земе парите. Ил. Блъс-ков, ДБ, 12. Най-добре е човек да записва
48 Речник на българския език, т. III сичко; но зер то не е пак денгубене, дето човек тряба да записва сички дребни работи в бележките си. У, 1871, бр. 19, 312.
ДЕНГУБЕЦ, мн. -бци, м. Остар. Човек, който си губи времето, който нищо не върши или върши безполезни неща. Тълпата заприщи улицата, из която вървеше .. Имаше там: търговци, занаятчии, денгубци, изпъдени чиновници. Ив. Вазов, Съч. XXV, 62-63. Защо се измъчваш да решаваш безполезни въпроси? Какво тряба да бъде жената ли? Минке, има денгубци, които с учен и важен вид решават — и няма да решат нищо пътно. П. Яворов, Съч. Ш, 285. Един денгубец искал да улови сянката си. Д. Манчов, БЕ, 124.
ДЕНГУБИЕ, мн. няма, ср. Остар. Губене на време, стоене без работа; денгуба, денгубене. Да им са награди и труда, и ден-губието. СбНУ XV, 10. Ала можеха ли тия хора от некултурна закваска, погълнати от мисли за печалба, да се насладят от живота по един по-префинен начин?... Техните чеда само можеха да изпитат слад-костта от охолното денгубие. Г. Бакалов, Избр. пр, 325-326.
ДЕНГУБИЦА ж. Остар. и диал. Денгуба, денгубене. Купи чичо Богдан турскатач нива За гербови марки, за документ, по ходене в града, по черпия за „хаирлия“ и „честито“, от денгубици той направи и други борчове. Хр. Максимов, СбЗР, 22. // Нещо, с което човек си губи времето. „Там-борице“, моя денгубице, / еве става девет годин време, / откакво съм царю дервен-джийка." Нар. пес., СбНУ XLIV, 193.
ДЕНГУБСТВО, мн. няма, ср. Рядко. Поведение на денгубец, напразно губене на време. Появи се Ганчо. Той беше една жива илюстрация на армията на отрицанието и денгубството. Ив. Вазов, Съч. XXV, 153.
ДЕНГУБЯ, -иш, мин. св. -их, несв., не-прех. и прех. Остар. и диал. Губя си времето, стоя без работа или върша безполезна, безплодна работа. Току залети с кооперативния камион за тухли, за дъски, за вар, пясък. Майсторите не трябва да денгу-бят. Кр. Григоров, РД, 1960, бр. 37, 2. Како некои коледари шетат от кукя в кукя, за времето да си го денгубят. Нар. прик., СбНУ XIV, 152.
ДЕНГУБЯ СЕ несв., непрех. Размайвам се, губя си времето. Той имаше широко и безгрижно сърце, беше голям нехайник, денгу-беше се по лов. Елин Пелин, Съч. Ш, 16.
ДЕНДЕНЕСКА нареч. Диал. Днес, сега, до ден днешен. Вълкот го [дявола] грабнал за другата [нога] и му я изял .. От moa и денденеска останало да велиме [казваме] за дяоло: „Едноногийо или куцийо“. Нар. прик., СбКШ, 10. И денденеска се приказва за него. Н. Геров, РБЯI, 283.
