ДЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Ос-тар. и диал. Дневен. От долния салон заиз-насяхме тънки гардероби, лакирани шкафове, нощни и денни масички от орех и липа. Г. Караславов, Избр. съч. УШ, 27. Ветрецът подухва и росата разхладила дейната горещина. Ст. Ботьов, К (превод), 220. Преди да тръгнат, Магелан са условил с командирете на другите кораби за необходимите денни и нощни сигнале и предписал порядок на плаванието. Знан., 1875, бр. 18, 285. Понякога денното спане е по-сладко от нощното... Ламар, ГМ, 15.
О Денно време. Диал. През деня, денем. Помъкнал ое войводата над петдесет души —свои четници .. И бе влязъл в селото денно време, без всякаква предпазливост. Д. Талев, ГЧ, 204. Мухите толкоз много безпокояха биволиците денно време, че те и нощем, в съня си, се попляскваха с опашки и помръдваха с уши. Ил. Волен, МДС, 96.
ДЕНЕНОЩИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Денонощие. Тя [земята] са върти около оста си от запад към изток в 24 часа, та прави дененощието. Ив. Момчилов, МПЗ, 6-12. Аз не съм навикнала .. да ям четири пъти през дененощието и съм ходила толкоз пъти да си легна, без да вечерям, щото още един път нищо не ми чини. М. Балабанов, ДБ (превод), 70.
ДЕНЕНОЩНО нареч. Остар. Денонощно. Горе на тавана дъската, на която се закачаше ламбата, беше откъртена изкуствено .., тъй щото тя са държеше само на дългата кука, на която висеше ламбата дененощно. З. Стоянов, ЗБВ I, 131.
ДЕНЕС нареч. Диал. Днес; денеска, де-неси. Не люби мене, моме, не губи себе, / оти съм тугин, моме, тугин ябанец, / денес съм овде, моме, утре ка си одам. Нар. пес., СбБрМ, 456.
О През денес. Диал. Тия дни; през денеси. През денес доде тука едно младо момче голо и босо. М. Балабанов, С (побълг.), 64. През денес аз бях откъснала една томата в градината на дяда попа. Казах му, че това е една хубава червена ябълка и той еби зъбите си в нея като един, който умира от глад. М. Балабанов, ДБ (превод), 85.
ДЕНЕСИ нареч. Диал. Днес; денес, денеска. Същевременно до ухото му идваше врявата от крепостта и това, че денеси още може би му предстои бой с Кантакузи-на и Умура, подбуждаше ума му и той [Момчил] мислеше и съобразяваше как да нареди хората си. Ст. Загорчинов, ДП, 472. О През денеси. Диал. Тия дни; през денес. И дядо Руси си спомни, че между многото приказки, които ходеха из селото, той беше чувал, че двама цалугери преспали през денеси в метоха. И. Йовков, СЛ, 80. А че тя [жена ми], например, такваз кротичка — божа кравичка, през денеси ква опърничава станала... Ст. Л. Костов, М, 76. — Това и аз чух през денеси от жените да приказват. Ил. Блъсков, ИС, 11. Съчиненията му още не са събрани и издадени наедно, но, както вестниците съобщиха през денеси, един негов събрат им е написал вече предисловие. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 48.
ДЕНЕСКА нареч. Диал. Днес; денес, денеси. Турил му у торбата един самун леб и му рекъл така: „Денеска че пасеш овците, че ядеш от лебо и довечера цел да ми го донесеш!“ Нар. прик., СбНУ XLV, 392. — Не-ма хлеб, казах — отговори спокойно Кли-ме. — Денеска хлеб не съм вадил. П. Спасов, ХлХ, 236.
ДЕНЕШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Диал. Днешен.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЕНЗИМЕТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Спец. Уред, прибор за определяне плътността на газове, течности и твърди тела.
— От лат. densus 'плътен, гъст' + гр. [lexpov 'метър'.
— Друга форма: денсиметър.
ДЕНИВЕЛАЦИЯ, мн. няма, ж. Спец. Разликата между височината, равнището на две точки, обикн. между най-високата и най-ниската точка на дадена част от земната повърхност. Необходимо е денивелацията й [на площадката] да бъде минимална (1-2 м), за да се избягнат излишните земеизкопни работи по изравянето й. Я. Якимов, Т, 354. Всички материали и инвентар, предназначени за строежа, са пренасяни от последната ж. п. гара до обекта по красиви, но опасни, стръмни, високопланински пътища, с преодоляване на една денивелация от около 1700 метра. Пр, 1953, кн. 1, 44. Денивелацията, т. е. разликата в нивото на външните и това на вътрешните води, не трябва да е голяма, тъй като с това се увеличава инфилтрацията. Д. Велев, М П,
73.
— От фр. denivelation.
ДЕНИЕ, мн. няма, м. Спец. Единица мярка за тънкост на копринена, найлонова или друга нишка, която се определя върху стандарт 1 грам маса при дължина на нишката 9 километра.
— От фр. denier.
ДЕНИЕР м. Спец. Показател за финост, плътност на нишка и изделия от нея (чорапогащници и др.); ден. Известно е, че дебелината на чорапогащниците се измерва в дениери. Много българки се заблуждават, че колкото по-ниско е числото, толкова по-евтини са те. СТ, 2000, бр. 39, 4. За зимата са подходящи чорапогащниците с плътност над 40 дениера.
— Фр. denier.
ДЕНИТРЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Хим. Отнемам нитрогрупата на дадено тяло. Портивоп. нитрирам. Солите на различни метали, особено калциев сулфид, натриев
