на, СЧ, 15. С всеки изминат (нов) ден. Пос-тоянно, непрекъснато; все повече. Когато той сучеше жадно с едва разпукнатите си устнички, тя съзерцаваше личицето му, което с всеки нов ден се избистряше и се оформяваше. Г. Караславов, ОХ IV, 261. Политическото съзнание на недоволните народни маси расте с всеки изминат ден. Ив. Унджиев, ВЯ, 41. Свършвам си / свърша си дните. Разг. Обикн. в св. вид. Умирам.
— Дядо попе, искаме да ударим камбаната! .. — Кой е свършил дните си? К. Петканов, МЗС, 86. Кой знае къде ще си свърша дните, / ще умра, може би, в чужбина аз. К. Величков, ПССъч. П, 129. С дни. Разг. 1. Дълго, продължително време; по цели дни. В кръчмата рядко влизаше, но веднъж влезеше ли, запиваше се и не излизаше оттам с дни. Д. Ангелов, ЖС, 388. Накъдето се обърне човек, вижда все опушени прозорци като кухини на черепи. В големия град може да се търси здраво стъкло с дни. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 288. 2. Много бързо. Новият град расте с дни, расте с часове... РД, 1950, бр. 332, 2. Силен на деня. Книж. Човек, който разполага с власт, който управлява. Александър Христакиев .. си мислеше, че тоя обирач съвсем си е разпасал пояса, до такава степен се е прочул като „силен на деня“, зер нали му е стар приятел и кумец. Ем. Станев, ИК ГП-ГУ, 348-349. Една неочаквана опозиционна буря захваща да се издига в страната срещу силните на деня. Г. Кирков, Избр. пр I, 168. Скъсявам / скъся (съкращавам / съкратя) дните някому. Разг. Ставам причина някой да умре по-скоро, ускорявам смъртта на някого. — Нека деспот Яков-Светослав се закълне пред мощите на свети Иван, че няма вече да се нарича „император на българите“ .. Иначе нека бог го накаже, като му скъси дните. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 274. Покойната съпруга на Страшимиров има неоценими заслуги към творчеството на народния писател. Нейната смърт бе тежък удар за него и може би това съкрати неговите дни. К. Христов, СбАСЕП, 36. Скъсяват ми се / скъсят ми се дните. Разг.
1. Обикн. в св. вид, мин. вр. Умрях, свърших. — За Момчила жаля, мъка ми е. Дал бих и златици, и коне, и дрехи да му се върнеше животът. Как загина тоя човек, как му се скъсиха дните отведнъж а, казвайте де! Ст. Загорчинов, ДП, 478. 2. Намалява или свършва времето, което ми е съдено да живея. Скъсиха ми се дните с този син. Много тревоги ми създаде. Тия (тези) дни. Разг.\ Тез дене. Диал. През дните около днешния ден, през последните или през близките следващи дни. Тези дни ми се случи нещо във висша степен смешно и неочаквано. Ем. Манов, ПС, 9. Спомни си, че се канеше тия дни да ходи на воденица. И. Йовков, Ж, 1945, 40. Купил съм" виималко газ. Ще я раздавам тез дене. Й. Йовков, Ж, 1945, 107. Утрешният (бъдният) ден. Книж. Бъдещето, близкото бъдеще. Съвсем оскъдни са средствата му. Несигурен за утрешния ден, давен от мизерия и глад, той живее почти самотно. Ив. Богданов, СП, 295. Аз вярвам, майко — родино пресвята, / във светостта на тоя бъден ден. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 148. За ващо „сега“ /е болка стаена във мен. / Ала не бойте се, деца, / за утрешния ден. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 43. Черни дни. Разг. Тежък, труден живот, време на нужди, несгоди и нещастия. — Имам всичко една жълтица, която пазя за черни дни — отговорил беднякът, като извадил жълтицата. Елин Пелин, ПР, 128. За мене настанаха пак черни дни, оставиха ме моите радости и нови ядове паднаха на сърцето ми. Л. Караславов, Съч. IV, 79. Във Виена той бе познал и черни дни: фирмата фалира, него го арестуваха и в тъмницата той се принуди да се преструва на луд, за да облекчи съдбата си. Ст. Дичев, ЗС П, 272. Ще видя (видях) звезди (дявол) посред бял ден. Разг. Ще изпитам (изпитах) големи трудности, зле ще си изпатя (си изпатих).
— Едно е да те арестува бай Начо Киде-рев, а друго е да те докопа господин Хумни-ков .. Ще видиш тогава звезди посред бял ден. Г. Караславов, ОХ IV, 193. — Тази сутрин цар Фердинанд е обявил война на Турция .. — Ха така!.. ще има да видят звезди посред бял ден проклетите анадолци!... Г. Русафов, ИТБД, 135. — Направих му обиск есенес .., цялата къща обърнах, но пак не можах да намеря нещо! Тогава той щеше да види дявол посред бял ден. В. Нешков, Н, 8. Ще дойде (до ще) голям ден <с> малка пита; дойде голям ден <с> малка пита. Разг. Употребява се, за да се подчертае, че ще настъпи (че е настъпило) време, когато всеки ще си получи заслуженото, ще настъпи (настъпило е) време за разплата. „Така е — .. — като има глупаци като нас, дето си дават неделната почивка, ще си вършат «другарчетата» агитацията. Но де да видим, ще дойде скоро голям ден, малка пита.“ В. Нешков, Н, 346. — Добре дошел, г-н Странджев. Какви новини? — подаде ръка кметът на изпъдения учител. — Новините вие ги знаете. — Е, знаем ги. — Дойде и за вас голям ден с малка пита. А. Страшимиров, А, 586. Но какво да сторят хората, когато имаме помежду си такива нерязани турци, като поп Христо? .. До ще и зарад такивато хубостници „голям ден с малка пита“. НБ, 1876, бр. 7, 28. Що са дни, <за>напред са; що са дни <за>напред, мои са. Разг. За изразяване на увереност, надежда, че ще се случи, ще стане, ще се осъществи в бъдещето онова, което желаем, което очакваме. — Седнах при Неда, дано от тази махала ни пригледат, ама и тук няма да ни огрей .. — Ба-ба. Що са дни, занапред са. П. Тодоров, Събр. пр П, 270. — Вие сте млади, що са дни напред, те са ваши, гле
