ДЕН1_750_ДЕН1
Състарихте ме. Като мокра кърпа ме извиваше майка ти, докато беше жива. В. Нешков, Н, 224. — Умря подире и баща ми
— доде ме отгледаш да порасна, бял ден не видя. П. Тодоров, Събр. пр П, 177. Не минава ден. Разг. Със следв. отрицание — за означаване, че нещо се извършва всеки ден, без изключение. Няма мир вече в село Це-пилово, няма спокойствие .. Не минава ден без караници, без побоища. Елин Пелин, Съч. IV, 178. Той е лош човек. Не минава ден да не я бие. А Не минава ден да не вали. Някой ден. Разг. В неопределено време в бъдещето; някога, един ден. — Аз, брат, десет години служа на тая гара, ко-олко началници идваха и си отиваха, а аз оставам... И на тоя ще му видим гърба някой ден. М. Марчевски, П, 190. Някой ден / от гръм земя ще затрепери. П. К. Яворов, Съч.
I, 55. Нямам <си> дни. Разг. Нямам си дене. Диал. Не ми е съдено да живея още. Кольо, мъжът ми, поприпечелеше някой лев — ту-хларин беше през лятото... Но нема си дни да поживее сиромахът... Кр. Григоров, И, 49-50. — Трифончо се разболя, деверъо... Разболя се преди десетина дни, тича жената, трепа се, ама кога си няма дене, и господ не помага... Днеска го погребаха... Г. Ка-раславов, Избр. съч. I, 358. Обръщам / обърна (правя) нощта на ден. Разг. Работя и през нощта, занимавам се с нещо и през нощта. Тези хора правеха нощта на ден — те издебваха удобни моменти, за да се срещнат с близки и съседи, да разнесат хвърчащи листове, да прочетат и да поразтъл-куват вестниците. Г. Караславов, ОХ IV, 404. Агентите нощта на ден обръщат / да дирят секретаря упорит. / Претърсена е всяка крайна къща, /заварден всеки подозиран зид. Бл. Димитрова, Л, 115. Онзи (оня) ден. В деня преди вчерашния ден. — Онзи ден аз ви казах — парите, които всеки от вас е дал на раята си, да си ги събира сам. П. Тодоров, Събр. пр. II, 422. — Не видяхте ли онзи ден каква каша пламна в Заара? Ив. Вазов, Съч. XXII, 113. Оплаквам си дните. Разг. Вайкам се за тежката си съдба, горчиво съжалявам за постигналото ме голямо нещастие. Напоследък тоя същият циганин беше предал няколко работници на турските власти, които оплакваха своите дни в ихтиманския затвор. 3. Стоянов, ЗБВ П, 42. „Аз ти дозволявам да избереш когото искаш“, казваше тогава баща ми, а сега ма накарва почти насила да зема Со-тираки. И аз съм длъжна да слушам, да са покорявам и да оплаквам дните си! Л. Ка-равелов, Съч. VIII, 87. <От> ден до пладне. Разг. За кратко време, за малко. — Княз Алеко Богориди е турски паша: неговото пашуване тука е от ден до пладне. Ив. Вазов, Съч. XXV, 12. Колко ти е детската скръб? Тя трае ден до пладне. Ст. Даскалов, БП, 26. „Всичкото това е само една политика, а политическите приятелства траят само ден до пладне.“ Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, /78. Но стоя Чавдар, що стоя — / стоял'ми й от ден до пладня! Хр. Ботев, Съч. 1929, 32. От ден на (в) ден; из ден в ден. Разг. Постепенно, непрекъснато, с всеки изминат ден. Бунтът в Херцеговина напредва и от ден на ден става по-силен и no-страшен за турското правителство. Хр. Ботев, Съч. 1929, 326. Колкото смелостта на Росинка го възхищаваше, толкова споменът за нейната близост го очароваше. Из ден в ден той изпитваше към нея все по-голяма нежност. Д. Ангелов, ЖС, 197. Положението на народа ни от ден на ден става се по-усилно и по-невиносимо. НБ, 1877, бр. 62, 241. <От> дълги дни. Рядко. Дълго, продължително време. Тук [във Варшавското гето] избухва еврейското въстание през 1943 год. и дълги дни храбрите хора .. отбивали бесните атаки на подтис-ниците си. Н. Фурнаджиев, МП, 73. Двубоят ни се води с жар / от дълги дни. Н. Вап-царов, Избр. ст, 1946, 27. Посред (сред) бял ден. Разг. През деня, по светло (обикн. когато става дума за нещо, което не бива, не е прието или е опасно да се върши по това време). Ето откъде тя [вълчицата}, вземаше кураж да напада посред бял ден. И. Йовков, В АХ, 152. — Бате Патилане, какво чудо стана? Сред бял ден си легнал! Ран Босилек, Р, 129. Партизаните слизаха от планините и посред бял ден влизаха в селата. Ил. Волен, МДС, 133. През ден; през ден, през два. Разг. Много, доста често. Хаджи Дончо се заключил в зимника на дюкяна си и почнал да прави метани, а дядо Драган Чакърът, който през ден яде бой от бабичката си, съвсем объркан, заситнил накъм гробищата. Чудомир, Избр. пр, 16. Нашият герой, за да излезе из затрудненото си финансово положение, .., записва се член в една популярна банка и през ден, през два току прескача до директора на банката, да види дали му е разрешен исканият заем. Св. Минков, РТК, 119. Той през ден, през два идеше в хана. Й. Йовков, ВАХ,
84. Продължавам / продължа дните някому. Разг. Правя някой да живее още, да живее по-дълго. Неговата Христинка не живя да й се радва и да я види мома, а то е, че дядо господ му продължи дните, та дочака пък унучката му да се замомува. Т. Влай-ков, Съч. I, 1941, 8. Тя [калугерката] стана бързо от мястото си и коленичи пред иконостаса. — Богородице дево, божия майко, зашъпна тя, кършейки ръцете си — спаси го, продължи му дните! Ст. Загорчинов, ДП, 169. Това лекарство се оказа чудесно — то ми продължи дните. Проклинам си дните. Разг. Вайкам се за тежката си съдба, горчиво съжалявам за постигналото ме голямо нещастие. В последната колиба в крайнините, / в страната ни последният човек / през тази нощ да не проклина дните си, / да бъде сит и сън да има лек. Е. Багря-
