аванс, а аванта според мен. — Какво става с тебе, бе! Ти дегенерираш! Стига с тая твоя сантименталност, не е на мода. Ден да мине. Ние тая заплата си я излежаваме. Г. Краев, АЗ, 50. Ден за ден, живея (работя). Разг. Без мисъл, без грижа за бъдещето или без перспективи (живея или работя).
— Ти можеш да живееш само тъй, ден за ден, и аз съм била голяма глупачка, дето се надявах, че ще се промениш. Б. Райнов, ДВ, 178. Ден и нощ. Разг. Непрекъснато, посто-янно, винаги; денем и нощем. — И сега не ми остава нищо друго, освен да работя ден и нощ .., та да изкарам поне за разноските. Ст. Чилингиров, ХНН, 180-181. —Драганка плаче ден и нощ, изсъхнала е, пожълтяла е, завянала е, като есенно цветице под сланата. Л. Каравелов, Съч. IV, 66-67. Ден по-скоро. Разг. Колкото е възможно по-бързо. И тъкмо затова се налага ден по-скоро да бъде разпръсната тази атмосфера [на студената война] — да не остане нито помен от недоверието и подозрителността, тревогата и страха в света. РД, 1959, бр. 261, 3. Дните ми са преброени (прочетени). Разг. Малко ми остава да живея, да съществувам, скоро ще умра или ще изчезна. — Усещам, Танке, нещо ми казва, че дните ми са преброени, та ако, не дай боже, ми дойде часът, искам прилично, като черковен човек да бъда погребан. Чудомир, Избр. пр, 272. — Но думата ми е, че на турското царство са прочетени дните. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 116. — Когато котката не ще да влезе в стаята на болния — това е знак, че денете на болния са преброени. НБ, 1877, бр. 58, 227. Добър ден. 1. Поздрав 1ши среща през деня. — Добре дошла, Елено оо-лярко! — пръв се обади Райко с весело лице .. — Добър ти ден, Райко! — отвърна Елена — добър ви ден и вам, братя! Ст. Загор-чинов, ДП, 450. 2. Разг. Ирон. Възклицание, с което се подчертава, че онова, което някой съобщава като новост или за което пита, всъщност е отдавна известно. — Ти вчера беше ли на лекции? —Добър ден! Нали бяхме заедно. Добър (свят) ден. Разг. Празник, обикн. религиозен. „Имам купешки дрехи, дето ти ги нямаш, но си ги пазя за добър ден.“ Кр. Григоров, ПЧ, 67. Зададеше ли се свят ден, сърцето на кака Дина изтръпваше: при кого да иде сега с торбата за брашно. Н. Нинов, ЕШО, 100. Секи ден Мара гиздава, на свят ден Мара гнидава. Погов., П. Р. Славейков, БП П, 149. До ден днешен. Разг. Досега, до днес. До ден днешен в покрайнините на гррда има останки от две турски крепости. И. Радичков и др., ГСП, 17. В христоматиите за изучаване на българския език и словесност и до ден днешен се поместят .. разни откъслеци от поемата на Жинзифова. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 321. Върнал ся от гроб Никола, / но не се върнал дома си, / и до ден днешен няма го... П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 943. Един ден. Разг. 1. В неопределено време в миналото; веднъж. Един ден ние видяхме, че на мястото на Сарандовица работи непознат някакъв момък. Й. Йовков, ВАХ, 20. Учителят дълго мисли и един ден каза, че страшната зараза на болестта се разнася от поповия излак. Елин Пелин, Съч. I, 71. 2. В неопределено, неизвестно време в бъдещето; някога, някой ден. Като всеки смъртен човек, и Сисой Полюлеев трябваше да напусне един ден земята. Св. Минков, РТК, 176. — Вие, мои малки момчета, един ден ще пораснете. А. Каралий-чев, ПС I, 129. Злобата на деня.Книж. Това, което привлича вниманието, което най-силно вълнува хората в даден момент. Но бай Димо, очевидно, беше ярък политикан и ярък партизанин .. Той не престана да говори по злобата на деня — предстоящия избор на техния околийски център — и когато седнаха на трапеза. Ив. Вазов, Съч. ХП, 123. Събрали се комшийките, заедно с тетка и мама. Бяха заприказвали за бае Митровото възкресение.., като това беше тогаз „злобата на деня“, както се казва по сегашному. М. Георгиев, Избр. разк., 109. Из оня ден; <из> ония дни. Диал. Преди известно време; наскоро, неотдавна. Той стреля по един пчелояд .. Не улучи и изруга. — Не им мига окото от нищо — отчаяно заключи той. — Из оня ден убих десетина. Ем. Станев, ЯГ, 23. Из ония дни ходих у тях на гости. Ето, например, ония дни дойдоха в Мездра да отварят линията. Ал. Константинов, Съч. I, 223. Имам <си> дни. Съдено ми е да живея още. — Море нищо не помага — клати глава състареният момък.
— Ако имаш дни... па ако не — при светите отци. П. Велков, СДН, 441. —Докторите си знаят работата. Ето, наш Ваньо. Половин човек беше станал,.., че като го пратихме в болницата, дигнаха го, та го оздравиха .. — Имал си дни — завъртя глава Найда. — Кога господ ти преброи дните, нищо не може да ти помогне... Г. Карасла-вов, Избр. съч. П, 129-130. На деня. Книж. С предходно съществително — за подчертаване, че това, което е означено с предходното съществително, е обикн. най-важно, най-съществено или най-популярно в даден момент. Големият италиански драматург е гост на Буенос-Айрес.. Той е една от сензациите на деня. Б. Шивачев, Съч. I, 88. Името на Христо Максимов — Максим, полетява навсякъде из обектите .. той става герой на деня, любимец на всички. Г. Карас-лавов, Избр. съч. IV, 400. Пускането на третия съветски изкуствен спътник на Земята е новината на деня. ОФ, 1958, бр. 4267. Не виждам / видя бял (благ) ден. Разг. Имам тежък, безрадостен живот, живея зле. —г Почерни ми дните. Бял ден не съм видял от тебе... Черемухин, П, 10. — Тебе, гали-ба, те е срам вече от мен? — през сълзи каза жената. — Бял ден не видях от теб.
