Ив. Вазов, Съч. VIII, 62. — На Никулден княз Николай, като празнувал деня си, получил отвред поздравителни телеграми. НБ, 1876, бр. 55, 215. „За кого ща сега да се грижа? За кого ща, мамо, да приноса? С кого, мамо, дни ще да посрящам?“ Т. Влайков, Съч. П, 40. — И аз тръгнах направо, без да питам — нали имате ден. Рекох, наредила си се, за сватята посрещаш. П. Тодоров, Събр. пр П, 164. В черква, малцина встъпя-ли, и то на голям ден. И. Груев, (превод) КН 4, 61.
8. Астрон. Период от време, през който дадено небесно тяло от слънчевата система прави едно пълно завъртане около своята ос, или времето, през което дадена точка от него се огрява от слънцето. От предварителните резултати може да се каже, че Венера се върти много бавно около своята ос и нейният „ден“ е многократно по-голям от нашия. К, 1963, кн. 7, 33. Дългият лунен ден бързо гаснеше, наближаваше нощта ..
— дълга четиринадесет земни денонощия. К, 1963, кн. 2, 21.
О Имен ден. 1. Личен празник, който човек празнува според името си на определен ден от годината, свързан обикн. с името на някакъв светец или мъченик от християнския календар. — Днес ви е имен ден и аз дойдох да ви честитя и поднеса тоя скромен букет. Елин Пелин Съч. П, 175. 2. Празненство, тържество, уредено послучай такъв празник. Той беше гуляйджия и веселяк, ходеше по именни дни у богатите селяни, тъ-треше се по всички сватби. Г. Караславов, С, 146. Полярен ден. В полярните области, лежащи на север от Серевния полярен кръг и на юг от Южния полярен кръг — ден, който продължава повече от едно денонощие. При околоосното въртене на Земята всички части от северното полукълбо .. ще бъдат огрени от Слънцето. Около половин година там не ще настъпи нощ, а ще царува северният полярен ден. Г. Томалевски, АН,
102. Рожден ден. 1. Годишнина от деня, от датата, на която човек е роден. Причината за това ненормално обременяване на семейния бюджет е колкото проста, толкова и важна: утре е първият рожден ден на малкия ми син. Др. Асенов, СВ, 99. Наближаваше рожденният й ден. Тя завършваше двадесет и девет години. М. Грубешлиева, ПП, 262. 2. Празненство, тържество, уредено по този повод. Преди няколко дни оях поканен на рожден ден у едни познати. „Виновник на тържеството“ беше единствената рожба на семейството — Таничка. П. Незнако-мов, СбСт, 111.
> Без два дни три дни; три дни без два дни.
Диал. Ирон. За прибързан срок и погрешно пресмятане. Без дене. Диал. Преждевременно, без време. — Прахосник е той, готова-нин, а не дете! Душата ми почерни! От него без дене ще си ида! Г. Караславов, Избр. съч. X, 136. Бели пари за черни дни. Разг.
Спестени пари, които се пазят за лоши времена, за в случай на най-голяма нужда. С едната парица си купуваше хляб, а другата отнасяше вкъщи .. — Нека се намират бели пари за черни дни! — думаше си бедният рибар. А. Каралийчев, МИ, 26. Трупаше той бели пари за черни дни, хранеше се добре и не можеше да се каже, че бе злояд. Г. Караславов, Избр. съч. П, 356. Благ (блажен) ден. Диал. Ден, в който се блажи.
— Ами ти сега ядеш ли блажно през велики пости? — Чунким за в благ ден има да ям, али през великите пости! П. Р. Славейков, Избр. пр П, 31. — „Добре доите, добре дош-ле, / многожелани гости, / предвестници на благи дни, / и край на дълги пости!“ П. П. Славейков, Събр. съч. I, 100. Броя дните на някого (нещо). Разг. С нетърпение очаквам края, свършването на нещо или смъртта на някого. С Мандаджиев те крояха планове, чертаеха разни стратегически скици, брое-дса дните на комунистите. К. Калчев, СТ,
77. Бял ден. Разг. Добър, честит живот. На раздяла Левски рече на отец Матея: " .. Поучи сиромасите българи, вяра им вдъхни, че все някога ще настане бял ден и за тях!" Д. Марчевски, ДВ, 11-12. — Така е. Навсякъде е така. За работника никога няма бял ден... Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 37. За българина няма вече бял ден! И самият му живот виси на косъм. НБ, 1876, бр.
3, 11. <В> един прекрасен ден. Ирон. Веднъж, някога, един ден (употребява се в случай, когато е станало нещо особено, изненадващо и обикн. не много приятно). Започваш да четеш и сравняваш прочетеното със своя собствен живот. И един прекрасен ден очите ти се отварят и ти виждаш истинското положение на негърския народ. Л. Стефанова, ВМД, 139. Играта, започната тъй романтично, продължи на другата вечер на същото място, докато един прекрасен ден баща й и майка й бяха изненадани от телеграмата й, че се е сгодила за поручик Матов. Л. Стоянов, Избр. съч. Ш, 379. Интригите на нашите врагове достигнаха целта си и в един прекрасен ден ние са намерихме изпъдени на улицата. НБ, 1876, бр. 2, 7. Виждам / видя бял (благ) ден. Разг. Обикн. в св. Доживявам честит, щастлив живот или някаква радост, успех в живота си. Радваше се и надяваше се, че и тя най-после .. ще види бял ден и ще заживее като хората. Т. Влайков, Съч. П, 152. —Дойде и нам бял ден да видим, с царица от наш род да се гордеем! Ст. Загорчинов, ДП, 273. Вчерашният ден. Книж. Миналото, близкото минало. Хора от вчерашния ден. Въпрос на деня. Книж. Събитие, което живо занимава обществото в даден момент. За броени часове изборите се превърнаха във въпрос на деня. Т. Кюранов, АП, 138. Ден да мине <друг да дойде>. Разг. Без сериозно отношение към работата и задълженията си; безотговорно, нехайно. — Махни, това не е
