2. Период от 24 часа (от полунощ до полунощ), през който Земята прави едно пълно завъртане около своята ос; денонощие.
— Моят хеким ще сключи договор само за една година и нито ден повече. М. Марчев-ски, ОТ, 22. Годината, според тоя календар, се дели на два големи периода от време. Дните на единия започват да се броят от Димитровден, а на другия — от Гергьовден. Й. Йовков, Разк. I, 49. Дни и месеци минаваха в работа и дребни залисии. Г. Ка-раславов, С, 149. — Ще те заведа .. да постоиш там някой и друг ден, да по гостуваш на жената и децата. Елин Пелин, Съч. I,
59. Сакатият поп Герасим .. да са затвори в пивницата на дяда владика и да са държи там най-малко 8, словом осем, деня. Хр. Ботев, Съч. 1929, 90. Седнал ми е овчар / в гора под борини, / да си брои овчар / дене и години. Ц. Церковски, Съч. I, 233. Всяко чудо за три дни. Погов. Ден година храни. По-гов. Прекратяването на войната е въпрос на дни. А Високосната година има 366 дни. А Месец юни има 30 дни. А До началото на новия сезон остават броени дни. А Сменяйте превръзките през ден. // Такъв период от време с точно определено място и име в седмицата. Какъв ден сме днес — сряда или четвъртък? А В кой ден ще ходим на екскурзия? • В съчет с прил. петъчен, съботен, неделен — за означаване на съответните дни от седмицата (петък,- събота, неделя). — Когато бях на твоите години, аз, грешният, си похапвах месце и в петъчен ден. А. Гуляшки, 185. Днес е неделен ден и в лагера щеше да има литургия и панихида за убитите. Й. Йовков, Разк. I, 21. С малкото ножче .. отбелязвах върху гладката кора на едно дърво всеки изминат ден с малка черта, неделните дни с по-дълги черти, а месеците — със знака за умножение „х“. М. Марчевски, ОТ, 91.
3. Със съгл. опред. Време, определено по часове, през което се извършва някаква дейност или което е предназначено за нещо. По онова време и особено през работните дни, .. нямаше много пътници. Г. Карасла-вов, Избр. съч. IV, 229. И на тях казахме, че трябва да се организират и да поведат борба за по-високи надници и за осемчасов работен ден. Ал. Спасов, С, 28. Сутрин, когато започва трудовият ден, улиците са пълни с работници и служещи. Всеки бърза да стигне на местоработата си. Ек. Меч-кова, СМ, 59. Градчето се оживяваше само веднъж в седмицата, в пазарен ден, когато от селата прииждаха селяни и селянки. М. Марчевски, П, 162. Службата по пазенето на ценните книжа и по отварянето на отделенията от железните каси се изпълнява всеки присъствен ден от 2 до 5 часа след пладне. Бълг., 1902, бр. 483, 1. За в празник дядо Славчо си имаше и друга аба, и друга шапка — по-нови и по-чисти, които никога се не сбъркваше да носи в делничен ден. Т.
Влайков, Съч. I, 1941, 4. С директора можеш да се срещнеш само в приемния му ден. А Почивен ден. Ударен ден.
4. С несъгл. опред. Календарна дата, свързана с някакво събитие, посветена на някакво обществено явление. На по-главните места из селото бяха налепени големи зелени листове, на които с ръкописни букви се съобщаваше за деня и часа на вечеринката. Г. Караславов, СИ, 48. Денят на българската поезия се открива в родното място на Христо Ботев, в Калофер. Н. Лилиев, Съч. ГИ, 11.5 санитарката дружина се води много интересен колективен живот. Честву-ваме тържествено всяка година деня на ро-дилната помощ, деня на жената и общонародните празници. ВН, 1961, бр. 3172, 2. Ден на българската писменост. Ден на книгата. Ден на радиото. И Разш. Със съгл. опред. Дата изобщо. В определений ден и час, / поканените птици, жедни, гладни, / вестили се пред готвача благодатний. Ст. Михайловски, ЖС, 35. Най-после уреченият ден дохожда и ние тръгваме. Й. Йовков, ВАХ, 9.
5. Само мн. Със съгл. или несъгл. опред. Период от време изобщо, отличаващ се с някакви характерни черти. До съзнанието му достигаше само позната мелодия, която го лъхна като спомен от миналото, от дните на първата младост... В. Геновска, СГ, 238. Всичко това Матей Матов трябваше да гледа и да мълчи, да преглъща и да чака по-добри дни. Л. Стоянов, Избр. съч. П1, 360. Тази [Атлантическата] геосинкли-нала съществува в наши дни и се намира все още в първия стадий на своето развитие. Геол. IX кл, 165. Той познаваше Солун от дните на първата си любов. Д. Димов, Т, 545. Нека спомен люти от дни на позор / да виене кат облак в наший кръгозор. Ив. Вазов, Съч. I, 202. Може би искате / да я сразите /моята вяра / във дните честити. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 17.
6. Само мн. Времето, което човек е живял или му е съдено още да живее; живот. Живеели някога един мъж и една жена. Те прекарвали дните си много сговорно. А. Кара-лийчев, БС, 3. Той идва тук [във Ваймар] без всякакви по-определени намерения и за кратко време, а остава 56 години, до края на дните си. М. Арнаудов, Г, 19. — Никой си не знае дните!... И аз рекох да се видим, че утре кой знае какво ще се случи с нас! Елин Пелин, Съч. I, 58. Последните му дни в София бяха помрачени от боледуване. К. Величков, ПССъч. I, XVIII. Ожени са и ти, ала не земай мома от тепето... Земи си българка и въртокъщница, ако искаш да са радваш на дните си. Л. Каравелов, Съч. IV, 210.
7. Остар. Празник, обикн. имен ден. Имаше множество деца, хайдутски мустаци и прекрасен глас, особено в големи празници, когато се случеха чорбаджии да имат ден.
