ДЕМОРАЛИЗУВАНЕ_746 __ДЕН1
ДЕМОРАЛИЗУВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от деморализу-вам и от деморализувам се.
ДЕМОС м. Книж. 1. Истор. Простият народ, свободното непривилегировано население в класовото общество на древна Гърция.
2. Разш. Простият народ, непривилегирова-ните слоеве на населението в класовото общество изобщо. Всички народи през всички епохи — чрез демоса и елита си винаги са търсили и намирали своя вожд — имали са свой кумир. Р, 1926, бр. 231, 2. Каквото е Пушкин за великорусите, Мицкевич за поляците и Прешерн за словаците, това е Шевченко за Украйна. Той ги превъзхожда даже като национален поет със своята много по-голяма близост до истинския народ,, до демоса. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 435.
— От гр. Sfjpio"; 'народ'.
ДЕМОСКОПЙЯ ж. Книж. Проучване на общественото мнение, при което се използва анкетен метод.
— Фр. demoscopie.
ДЕМОСКОПСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до демоскопия. Една четвърт от германците одобряват приемането на България в Евросъюза, сочи изследване на демоскопския институт „Ем-лиц“. НМ, 2000, бр. 21, 16. Демоскопско проучване.
ДЕМОТЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет.: Демотическо писмо. Книж. Разновидност на египетското писмо, общо-достъпна скорописна (курсивна) форма на писмото, възникнала през 8-7 в. преди н.е. на основата на йератическото писмо.
— От гр. 8ti|aotikö<; 'народен1. - Н. Михайловски, Ръководство към всеобщата история (превод), 1873. Друга форма: димотйчески.
ДЕМПФЕР м. 1. Техн. Устройство, приспособление за успокояване, премахване или предотвратяване на вредни механични трептения в машините, приборите и механизмите при тяхната работа.
2. Муз. Механично приспособление при мно-гострунните музикални инструменти, което служи за прекратяване на вибрациите на струните.
— Нем. Dämpfer.
ДЕМУЛТИПЛИКАТОР м. Техн. Специален механизъм, допълнителна скоростна кутия при тежкотоварни автомобили, влекачи и всъдеходи, която служи за увеличаване на тяхната теглителна сила.
ДЕН1, денят, деня, мн. дни и (остар. и диал.) деньове, дене, след числ. дена, дни и (остар. и диал.) деня м. 1. Времето от изгря-ването до залязването на слънцето, от сутринта до вечерта. Противоп. нощ. Всеки момент слънчевите лъчи осветяват половината от земното кълбо. На осветената половина е ден, а на другата — неосветената, е нощ. Геогр. УШ кл, 1958, 11. Денят беше минал и слънцето клонеше да заседне. Елин Пелин, Съч. I, 28. Веднъжка жънали цял ден, вечерта яли, после пели момичетата, смели се. Й. Йовков, ВАХ, 112. Както после деня настава нощ, а после нощта — ден, така и нашият народ скоро ще да са реши да излезе на видело и да разреже възела на своето съществувание. Хр. Ботев, Съч. 1929, 156. Три деня вече и три нощи как Огнянов се скита из Стара планина. Ив. Вазов, Съч. ХХШ, 170. Повява свежест старата гора — / закрилница през много дни и нощи. В. Андреев, ППес., 72. Сияеха чудесно небесата, / нощта бе ясна, светла като ден. К. Христов, ПВ, 29. Нов ден — нов късмет. Погов. Слънчев ден. Горещ ден. Пролетен ден. • Поет. денденувам. Ден денувам — пътища потайни, / нощ нощувам — пътища незнайни. П. К. Яворов, Съч. I, 62. • С предл. на. За означаване на същия интервал от време, по отношение на който се определя количество от нещо; дневно. Малката черквица от сутрин до вечер стоеше отворена и хората .. идваха по два, по три пъти на ден да палят свещи. Елин Пелин, Съч. I, 71. Това бе подлост към хиляди човешки същества, които по осем часа на ден дишаха отровния прах на тютюна... Д. Димов, Т, 645. От сиропа ще пиете по една супена лъжица три пъти на ден. Д Ако се захванеш сериозно за работа, ще можеш да печелиш по 30 лева на ден. • След числ. и в съчет. с път, работа, ниви, о р а н е и др. Мярка за определяне времетраенето или големината на нещо. Конниците поясниха: на половин ден път от Брегала пълзи насам пълзи голямо подкрепление на ромеите. Й. Вълчев, СКН, 169. От баща му бе остала една не много съборена къща, с доста голям двор, не съвсем разграден; освен това два деня и половина ниви, които обаче планината баша присвоила. Т. Влай-ков, НУ, 1885, кн. 7, 217. Дядо Цоньо Ко-серката .. откупил няколко души от Дра-ганово село, които в онова време се считаха за най-добри коренячи, и беше си изкоренил един коренеж срещу Къркилановия сту-бел дванадесет дена оране. Ц. Гинчев, ГК, 280. • В съчет.: Ден-два. За приблизително означаване на период от време, който обикн. се възприема, схваща като кратък.
— Какво направихте нивата в Мимерлика? .. — Изорахте ли я? — Малко има още — каза Дуко, — за ден-два ще я свършим. Й. Йовков, Ж, 1945, 34. — Тебе исках да убия, а нея одрасках. Нищо, ще й мине за ден-два. Ст. Загорчинов, ДП, 401. Вкъщи бе съвсем чужд, като гост: ддйде, постои ден-два, па запраши нанякъде — я в града, я в някое друго село по работа. И. Мартинов, М, 110-111.
