ници, които могат да се демонтират, така че с велосипеда-амфибия се пътува еднакво добре както по суша, така и по вода. ВН,
1960, бр. 2648, 4.
— От фр. démonter през нем. demontieren или рус. демон-тировать.
ДЕМОНТИРАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от демонтирам и от демонтирам се. Демонтирането на машините започна. Д Устройството трябва да бъде леко и удобно за монтиране и демонтиране.
ДЕМОРАЛИЗАТОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е свързан с деморализация. Деморализаторско влияние.
ДЕМОРАЛИЗАЦИЯ, мн. няма, ж. Книж.
1. Разложение, упадък на морала, на нравите; поквара, деморализиране. Борбата между републиканците и демократите е всъщност борба за успеха на тия или ония предприятия .. А като следствие от това е деморализацията в управлението .., корупция, която хвърля сянка върху добрите страни на американския обществен живот. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 68.
2. Стесн. Отслабване на духа и волята на човека, загубване способността му да действа активно за изпълнението на някаква задача, да се подчинява на определен ред и дисциплина; деморализиране. Представяше си ги голям партизански отряд, атака на широк фронт, пребежки и залягания, както ги бяха учили в казармата, и накрая пълна деморализация на врага. Сл. Трънс-ки, Н, 138-139. В гостната стая .. той намери съвършена деморализация. Филович .. гълчеше нещо неразбрано, силно ядосан, по-зеленял; Драгина майка .. — разплакана, чупеше ръце безнадеждно. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 70.
— От фр. démoralisation. — Д. Войников, Криворазбраната цивилизация, 1871.
ДЕМОРАЛИЗИРАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. 1. Правя някой да стане, да бъде неморален, покварен; покварявам.
2. Отслабвам духа и волята на някого, правя някой да загуби способността си да действа активно за изпълнението на някаква задача, да се подчинява на определен ред и дисциплина. Това, което си направил не е някаква дреболия, а тежко престъпление. Ще ти обясня накратко. Първо — ти си деморализирал войниците, като си казвал, че ще ги хвърля в огъня да ги избият. П. Вежи-нов, ВР, 242. Разрастването на партизанското движение и постоянното напредване на съветските войски все повече деморализираха администрацията и войската... Д. Ангелов, ЖС, 662. Кой помага на турското правителство да деморализира народа ни и да го направи неспособен за нищо? — Българите. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 204. деморализирам се страд. Да се деморализира войската в такъв решителен момент е най-голямо престъпление.
ДЕМОРАЛИЗЙРАМ СЕ несв. и св., не-прех. 1. Ставам неморален, покварен; поква-
явам се.
. Загубвам духа и волята си, способността си да действам активно за изпълнението на някаква задача, да се подчинявам на определен ред и дисциплина.
— От фр. démoraliser през нем. demoralisieren или рус. де-морализировать.
ДЕМОРАЛИЗЙРАН, -а, -о, мн. -и.
Книж. Прич. мин. страд. от деморализирам като прил. 1. Неморален, покварен. Доверието на една органицзация може да падне върху един демагог, върху една деморализирана личност. Г. Георгиев, Избр. пр, 287-
288. — Остави, ами за срамота и беят очисти [избяга] на кон, и другите — подир него. Помислиха, че бунт има! — Ето какъв деморализиран народ имаме за господар
— казва Огнянов. — Хваща ме срам, като си помисля, че служим за подпорка на тая изгнила държава. Ив. Вазов, СбНУ П, 49-50.
2. Който е с отслабнал дух и воля, който е загубил способността си да действа активно за изпълнението на някаква задача, да се подчинява на определен ред и дисциплина. Гладни, с разранени крака, измъчвани от непосилния студ, деморализираните Напо-леонови войски отстъпвали сред гробното мълчание на заснежените равнини. Ист. X кл, 39.
— Сп. Читалище, кн. 24, 1871.
ДЕМОРАЛИЗЙРАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от деморализирам и от деморализирам се; деморализация. Персоналът на болницата прояви първите признаци на деморализиране. Двама от шофьорите под благочестивия предлог, че отиват да се бият за господ и краля, напуснаха лагера и избягаха при червените в Билбао. Д. Димов, ОД, 226. Фактът на различната .. сила и увереност при хората, или фактът на тяхната слабост или неустойчивост, която понякога се развива до пълно деморализиране, паника и заболяване, .., са интересували живо изследователите и възпитателите през всички времена. Пр, 1953, кн. 1, 32.
ДЕМОРАЛИЗУВАМ, -аш, несв. и се., прех. Остар. Книж. Деморализирам. Не бяхме били три дена път — и какъв път? — за да дойдем тука и веднага да бягаме, демо-рализувани от един дъжд и една градушка. Ив. Вазов, Съч. XV, 142. деморализувам се страд.
— От рус. деморализовать.
ДЕМОРАЛИЗУВАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от деморализувам като прил. Остар. Книж. Деморализиран. Тоя върво-ляк, тоя бяг, тоя глъч следваше от дъното на урвата до върха й, цяла река човешки отчаяния, безконечен низ страдания на обезумяла и деморализувана сган. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 6.
