лодки, с изключение на една голяма и един чифт малки, са разрушени. И може би така е по-добре, защото мисълта, че имаме зад гърба си нещо, с което можем да избягаме назад, ни демобилизира. А тъй, остава ни само едно: напред\ Ив. Мартинов, ДТ, 220-221. Късно вечерта пак долита познатият звук от вражески бомбардировачи, .. Това са слепи бомбардировки, които имат за задача да „плашат“ и да демобилизират населението в тила. Г. Караславов, Избр. съч. Ш, 36. демобилизирам се страд. Всеобщото и пълно разоръжаване предвижда да се демобилизират всички въоръжени сили на държавите и да се забрани тяхното възстановяване под каквато и било форма. РД,
1960, бр. 156, 3.
ДЕМОБИЛИЗИРАМ СЕ несв. и св., не-прех. 1. За мобилизирани войници — освобождавам се от военна служба. Пиронев се демобилизира и се завърна в родното си село. Г. Караславов, ОХ П, 558.
2. Прен. Отпускам се, ставам бездеен, изпадам в състояние, което се характеризира с липса на активност, воля, способност за извършване на нещо, за изпълнение на дадена задача. Възможността за отстъпление стана основна причина да се демобилизираме до такава степен.
ДЕМОБИЛИЗИРАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от демобилизирам и от демобилизирам се. До окончателното прибиране на зърното в хамбара и изпълнението на плана за държавните доставки няма място за никакво самоуспокояване и демобилизиране на силите. РД, 1950, бр. 1. След демобилизирането бойците заминаха на строежа на електрическата централа.
ДЕМОВАРИАНТ м. Нов. Демо; демо-версия. Преди година Левиев бе готов с де-мовариантите на „Зелената къща“. НРит., 1997, бр. 2, 2. Албумът съдържа демовари-антите на две песни. Дем., 1998, бр. 263, 11.
ДЕМОВЕРСИЯ ж. Нов. Демо; демова-риант. В сайта можеше да прочетете ревюта за най-новите заглавия в бранша на компютърните игри, да свалите няколко демоверсии. Ман., 1999, бр. 13, 1.
ДЕМОГРАФ м. Специалист по демография (в 1 знач.). // Лице, което се занимава с описание на състава и движението на населението в определена територия и време. Картината, която ни нарисува тоя ранен демограф на Марчината низина, е сбита, но ясна: планината е пак красива, жителите й пак се занимават с лозарство, турците още са твърде малко, за да променят сериозно християнската картина на града.
Н. Хайтов, А, 21.
ДЕМОГРАФИЯ, мн. няма, ж. 1. Наука, която изучава състава на населението и закономерностите на неговото развитие в определени обществено-икономически условия; практическа проучвателна дейност за описване на състава и движението на населението в определена територия и време. Усилията на българските научни работници в областта на физиката и математиката да се насочат главно към изследвания, свързани с използуването на атомната енергия, .., към приложение на статистическите методи в демографията, промишления контрол и другаде. НМ, 1959, бр. 267, 1. // Тази наука като учебен предмет. Във втори курс ще се изучава и демография. А Преподавател по демография.
2. Разг. Сбор от характерните особености на състава и движението на населението в определена територия и време. През последните няколко години рязко се измени демографията на този район.
— От гр. 5fjfio<; 'народ' + урафю 'пиша'.
ДЕМОГРАФСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до демография и демограф. Не съществуваше статистика, нямаше никакви сигурни сведения за демографските, икономическите и социалните условия в страната. П. Цолов, Й, 40. Всичко това [постиженията в областта на здравеопазването] върху основата на благоприятните социалноикономически промени измени демографските показатели и постави нашата страна наред с най-напредналите в икономическо и културно отношение държави. 3, 1969, кн. 1, 3. Демографският взрив, присъщ на нарастването на населението на развиващите се страни след Втората световна война, е едно временно явление. В перспектива може да се очаква постепенно забавяне на темповете на демографския растеж. РД, 1977, бр. 215, 6. Основни демографски въпроси са въпросите във връзка с раждаемостта, смъртността и техният баланс. А Демографски понятия. Демографска политика. Демографски проучвания. Демографски годишник.
ДЕМО ДЕ неизм. прил. Разг. Обикн. като сказ. опред. 1. Който е излязъл от мода, който е остарял; демодиран. Дейзи беше облечена в нова рокля от виолетово ламе, но изглеждаше някак демоде. Св. Минков, Избр. пр, 132. — А, тези пардесюта са демоде! — .. Фасон „Чембърлейн“, от преди войната още. Н. Антонов, ВОМ, 87.
2. За човек — който е с остарели възгледи, навици. — Вие, сте съвсем демоде. Не знаете да танцувате, не играете белот. Как сте направили кариера? Ем. Манов, БГ, 128. — Аз също съм малко демоде. Все ми се иска да вярвам, че човекът е нещо повече от двуног бозайник. Ем. Манов, БГ, 198.
— Фр. démodé.
ДЕМОДИРАМ СЕ, -аш се, несв. и св., непрех. Преставам да бъда модерен, минава ми модата. Стоките неоправдано заемат място в недостатъчните складови поме
