щения. Някои от тях постепенно се повреждат, други се демодират и губят част от потребителската си стойност. ВН,
1961, бр. 3042, 2.
— От фр. (se) démoder.
ДЕМОДИРАН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е излязъл от мода, който не е вече на мода. Носи праваи декодирана яка, силно изря-зана отпред. Й. Йовков, М, 155. Прощавай, дружке моя, поклонничке на хладния разум! За тебе чувствата са нещо като демодираните дантелени ръкавици на леля. А. Гу-ляшки, Л, 456. — Аз стара стока не държа! Демодирано нещо не мога да търпя в дюкяна си... Чудомир, Избр. пр, 77.
ДЕМОДИРАНЕ ср. Отгл. същ. от демодирам се. Задържането на продукцията в повече от определения норматив води до блокиране на оборотните средства на промишлените предприятия,.. то води също и до повреждане и демодиране на стоката. ВН, 1960, бр. 2601, 2.
ДЕМОДУЛАТОР м. Pad. Детектор (в 3 знач.). Противоп. модулатор. Лампов демо-дулатор. Кристален демодулатор.
ДЕМОДУЛАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Pad. Който се отнася до демоду-лация. Противоп. модулационен.
ДЕМОДУЛАЦИЯ мн. няма, ж. Pad. В радиоприемането и телевизионната техника
— отделяне на нискочестотните модулиращи сигнали, които се преобразуват в звук или образ, от модулираните високочестотни колебания; детектиране, детекция. Противоп. модулация, модулиране.
ДЕМОДУЛЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Pad. Извършвам демодулация, отделям нискочестотните модулиращи сигнали от модулираните високочестотни колебания; детек-тирам (във 2 знач.). Противоп. модулирам, демодулирам се страд. Възприетите от антената модулирани трептения, .., се де-модулират, .. от детектора и в слушалката се възпроизвежда предаваният звук. Физ. XI кл, 59.
ДЕМОДУЛЙРАНЕ, мн. няма, ср. Pad. Отгл. същ. от демодулирам и от демодулирам се. Така получените от големи разстояния мodyлupaнu трептения са слаби, по-padu което те се усилват в приемника .., слed което посредством подходяща лампа, играеща роля на детектор, се отделя звуковата честота от високата, който процес се нарича демодулиране. Физ. XI кл, 57.
ДЕМОКРАТ м. 1. Полит. Привърженик на демократична форма на управление, защитник на правата и свободите на народа. Той познаваше Солун от дните на Хурие-та, когато турски и български демократи се прегръщаха по митингите и вярваха, че свалянето на кървавия султан ще докара справедливост в една империя, която почиваше върху непокътнатата феодална соб-
47 Речник на българския език, т. III ственост. Д. Димов, Т, 544-545. Убеден демократ, без да членува в някаква партия, Методи се възхищаваше от непреклонната твърдост на конспираторите. М. Грубеш-лиева, ПП, 209. Без строги нравствени начала, циник към всеки идеал, .., консерватор в княжеството и презиращ тълпата, той се обърна тука на краен демократ, който изкусно движеше поворките [конците], които управляват нейната воля, гладеше гъделите й, галеше нагоните й. Ив. Вазов, Съч. XXV, 104.
2. Полит. Член или привърженик на партия, която се нарича демократическа. Като знаеше, че Слав е стар демократ-караве-лист, той запя ниско, .., малко бунтовниш-ки: .. — За дяда Каравелов няма що да ми казваш, аз го зная. И. Йовков, ПГ, 175-176. Борбата мужду републиканците и демократите е всъщност борба за успеха на тия или ония предприятия, все в полза на капиталистите. Ал. Константинов, БПр, 68.
3. Разг. Човек, който е близък на народа, който не се възгордява и не страни от обикновените хора. За художеството той има изключително аристократически възгледи
— пряко противоположни на възгледите на негова велик съотечественик, демократ в живота и художеството. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 111. Той е демократ по дух.
◇ Революционни демократи; революционери демократи. Полит. Дейци на руското революционно-освободително движение от втората половина на XIX век, съчетаващи идеята за селска революция с утопичния социализъм. Идеологически подготвен в средата на руските революционни демократи, .., Ботев от своя страна оказва благотвор-но влияние върху възгледите на бъдещия апостол. Ив. Унджиев, ВЛ, 114. Революционерите демократи взели страната на селяните. Николай Чернишевски, вождът на революционното демократично движение, написал възвание „Към крепосните селяни“, с което ги подканял да въстанат и да вземат земята, която им принадлежи. Ист. X кл, 105.
— От нем. Demokrat или фр. démocrate. — Г. Йошев, Кратка всеобща история, 1861.
ДЕМОКРАТИЗАЦИЯ, мн. няма, ж. Демократизиране. Разгромът на народните въстания попречил на демокрацията в Япония. В страната се закрепила абсолют-ната монархия. Ист. X кл, 142. Пуританите искали премахването на църковната върхушка и демократизация на църквата. С тези си искания те подкопавали опората на кралския абсолютизъм. Ист. VIII кл, 9. В периода на борба против феодализма буржоазията издига искания за демократизация на държавния строй. А Демократизация на държавното устройство. А Демократизация в управлението.
