демиртепелията пищов не падаше от кръста му. 3. Стоянов, ЗБВ I, 156. Hà, вземи това! — и в кокалестите пръсти на поп Нестор лъсна дълъг демиртепелия пищов.
— Вземи го и дано бог те опази!... А. Хрис-тофоров, А, 91.
— От тур. demir 'желязо, железен’ + tepe 'връх'.
ДЕМИСЕЗОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. За дрехи — който е нито много тънък, нито много дебел, който е подходящ за носене през пролетта и есента. Людмила се чувствуваше малко неудобно в новата си и твърде модна демисезонна дреха, в която така леко шествуваше по централните улици на града. Ем. Манов, ДСР, 275.
— От фр. demi-saison 'полусезон'.
ДЕМИТОЛОГИЗАЦИЯ. Нов. Книж. Де-митологизиране. Противоп. митологизация.
— Аз съм за митологизация на новите политически фигури. ДТ, 2000, бр. 263, 9.
ДЕМИТОЛОГИЗЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. 1. Развенчавам наивните митологични представи и обяснения за живота, за определени събития и др. Противоп. ми-тологизирам.
2. Прен. Нов. Разрушавам създадената в обществото идеализирана представа за широко популярна личност, като посочвам нейните недостатъци, отрицателни качества. Противоп. митологизирам. Творците на предаването „Ку-ку“ продължиха да деми-тологизират политиците, показвайки, че и те са хора. Д, 1993, бр. 152, 12. демитоло-гизирам се страд.
ДЕМИТОЛОГИЗЙРАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от демитологизирам и от деми-тологизирам се; демитологизация. Противоп. митологизация.
ДЕМИУРГ, мн. -зи, м. 1. Филос. Във философията на Платон — творец на света, създател на вселената. // Във философията на гностицизма — низше божество, създател на низшия, материалния свят.
2. Прен. Книж. Творец, създател на нещо голямо, велико.
3. Истор. В древна Гърция — висше длъж-ностно лице; управител, магистрат.
— От гр. 6rmiot)pYÔç 'майстор, занаятчия'.
ДЕМО, мн. няма, ср. Нов. Ненапълно завършен, неокончателен вариант на нещо (песен, албум, компютърна игра и др.), който се демонстрира, показва, представя пред някого предварително, преди пускането му на пазара за широката публика; демовариа-нт, демоверсия. Записахме първото си демо за два месеца и звукозаписната компания го хареса. 24 часа, 2000, бр. 216, 24. Започва се с първо демо .., което предлага много интересна музика .., за да се стигне до пробен малък албум. Дем., 1998, бр. 263, 11. Преди да излезе демото на играта, се пуснаха какви ли не слухове. 24 часа, 2000, бр. 96, 41.
— Англ. demo, съкратено от demo(nstration) 'демонстрация, представяне'.
flÈMO-. Нов. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до ненапълно завършен вариант на песен, албум, компютърна игра, демонстриран предварително пред някого, напр. демовариант, демоверсия, демозапис, демокасета, демок-лип, демомузика, демопарче и др.
ДEMOAЗÈЛA ж. Остар. Ирон. Мома, госпожица. Колкото за модните работи, които нашите контета и демоазели качат по тялото си и които сичките тряба непременно да додат направо от Виена, те нямат изброявание. Г. Драганов, Лет., 1873, кн. 5, 133. А не е никак мислил, че неговите думи ще да накарат пияните французи да излязат из къщите на българската непразна демоазела и сами да извикат варварите на бой. Хр. Ботев, Съч. 1929, 276.
— От фр. demoiselle.
ДЕМОБИЛИЗАТОРСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Който води към, който е свързан с отслабване на напрежението, на мобилизацията при извършването на някаква работа. Де-мобилизаторски настроения.
ДЕМОБИЛИЗАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се отнася до демобилизация (в 1 знач.). Демобилизационен план.
ДЕМОБИЛИЗАЦИЯ ж. 1. Разпускане на мобилизирани войски, съкращаване на въоръжените сили до мирновременните щатове. Той си спомни ония дни, когато след демобилизацията се връщаха със Стоичко Данкин към родното село. Д. Димов, Т, 166. По-късно, след демобилизацията, ние служехме заедно и в Софийския окръжен съд. К. Константинов, ППг, 318. // Освобождаване от военна служба; уволняване. И Разш. Превеждане на въоръжени сили и на цялото народно стопанство от военно в мирновременно положение.
2. Прен. Състояние или преминаване в състояние, което се отличава с липса на активност, воля, способност за успешно изпълнение на някаква задача.
— От фр. démobilisation.
ДЕМОБИЛИЗЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Разпускам мобилизирани войски; извършвам демобилизация. България демобилизира всичките си войски. Д. Казасов, ВП,
191. // Освобождавам някого от военна служба; уволнявам. Той по-преди ни беше дружинен командир, но как я нареди — не зная. Демобилизираха го. X. Русев, ПС, 50.
— Мобилизират ме, а не знаят, че аз вече не мога да държа пушка. Комисията веднага ще ме демомобилизира... Д. Кисьов, Щ, 101.
2. Прен. Правя някой да стане бездеен, да изпадне в състояние, което се характеризира с липса на активност, воля, способност за изпълнение на някаква задача. Нашите
