чи и да заемат онези места, на които новият валия би могъл най-добре да ги види. Ст. Дичев, ЗСI, 362.
— Фр. сюгшсоит.
ДЕМИКОТОНЕН, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от демикотон. Той е облечен с деми-котонена антерия и арнаутски четири, с пристегнат виненоцветен пояс. П. К. Яворов, ХК, 37.
ДЕМИЛИТАРИЗАЦИЯ ж. Полит. Установено с договор ликвидиране на въоръжените сили и военната промишленост, премахване на военните бази, съоръжения и укрепления на дадена държава или върху дадена територия. Всички миролюбиви народи във висша степен са заинтересувани в бъдеще да не се повтори германската агресия, демилитаризацията на Германия да бъде завършена. РД, 1949, бр. 138, 6. // Премахване, ликвидиране на военния характер на нещо. Властите в съветската окупационна зона .. взеха твърд курс на демилитариза-ция и демократизация в обществено-поли-тическия и икономическия живот. ОФ,
1950, бр. 1790, 3.
ДЕМИЛИТАРИЗЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Полит. Премахвам, ликвидирам въоръжените сили и военната промишленост, военните бази, съоръжения и укрепления на дадена държава или върху дадена територия. Лозанският протокол от 24 юли 1923 г. задължаваше Турция да демилитаризира Босфора и Дарданелите. Д. Казасов, ВП, 567. Свободната територия ще бъде демилитаризирана и обявена за неутрална. // Премахвам, ликвидирам военния характер на нещо. демилитаризирам се страд. и възвр. Политиката на съветското правителство спрямо Германия се вдъхновяваше от стремежа да се демилитаризира, денацифицира и демократизира страната. РД, 1950, бр. 138, 1.
ДЕМИЛИТАРИЗЙРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от демилитаризирам като прил. В съчет. Демилитаризирана зона.
Воен. Територия, на която съгласно с действащите международни споразумения е забранено съществуването на военно-проми-шлени комплекси, военни съоръжения и военни бази, както и присъствието на войски. Пекин отказва да обсъжда трите точки, предложени от Виетнам и преди всичко точка 1 — изтегляне на войските и създаване на демилитаризирана зона. П, 1979, бр. 263, 8.
ДЕМИЛИТАРИЗИРАНЕ, мн. няма, ср. Полит. Отгл. същ. от демилитаризирам и от демилитаризирам се. Потсдамското споразумение е записано в историята на дипломацията като решение на четирите велики държави за демилитаризиране на Германия. ОФ, 1958, бр. 4419, 4.
ДЕМИНЕРАЛИЗАЦИЯ, мн. няма, ж. Спец. 1. Патологично намаляване на неорганичните съставки в организма.
2. Отстраняване на минералните компоненти от водата или от други вещества. Синтезирането и внедряването на производството на йонообменните смоли даде възможност .. да бъде заменен нерентабилният дестилационен метод за деминерализация на водата с йонообменния. Вл. Кабаиванов и др., ТП, 231. При този начин на деминерализация от цвекловия сок могат да се извлекат ценни странични продукти. Л. Дря-новска-Нонинска, ЙСЧ, 64.
ДЕМИНУТЙВ м. Грам. Умалителна дума или форма.
— От лат. deminutivum.
ДЕМИНУТЙВЕН, -вна, -вно, мн. -вни. Грам. Прил. от деминутив; умалителен.
ДЕМИР неизм. прил. Диал. и нар.-поет.
1. Железен; демирлия, демирен. Аз ще разиграя коня пето нога, / ала ми е коня аджа-мия, / .., / ще прескочи демир капия. Нар. пес., Н. Геров, РБЯI, 283.
2. Прен. Силен, здрав; демирлия. Боян Болни говоре: /.. /— „Я айде да се земеме!“ /.. / Баща я никак не дава, / че си е Боян назлия / на вино и на ракия — петстотин кила изпива / таа ми демир ракия! Нар. пес., СБНУ XLIV, 253.
— Тур. demir 'желязо'.
ДЕМИРДЖИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. и диал. Прил. от демирджия; железарски, ковашки.
ДЕМИР ДЖЙЯ, -йята, мн. -йи, м. Остар. и диал. Железар, ковач. Взе да се навърта повече из турската чаршия, около дюкяните на папукчии, табаци и демирджии. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 41. През тия два дни успява да обходи цялото село. Посети всички кръчми, разговаря с първенците,.., с горския и с всички, дори и с демирджиите цигани. Ив. Карановски, Разк. I, 111.
— От тур. demirci.
ДЕМЙРЕН, -а, о, мн., прил. Остар. и диал. Железен; демир, демирлия. Там по-тропа Марко на портите, / че излезе дете Дукатинче, / та отвори демирени порти. Нар. пес., СбНУ XIV, 94.
ДЕМИРЛЙЯ, ед. неизм., мн. -йи, прил. Диал. и нар.-поет. 1. Железен; демир, демирен. Ко е таз дума истина, / че Тодор, черен циганин, / ще земе мома българка: / колата ща му харижа, / колата демирлията. Нар. пес., СбНУ ХХИ-ХХШ, 46.
2. Здрав, силен; демир. Борба ще са бори / на царски сараи, / .. /, Цоньо Пеливана, / с ръце демирлии. Нар. пес., СбНУ XLVII, 23.
ДЕМИРТЕПЕЛЙЯ, ед. неизм., мн.-mi, прил. Остар. и диал. Обикн. в съчет. с пищов или кобури. Който е с желязна глава, с железен връх. Той беше поклонник на си-ляха си, т. е. на оръжието. И в чер кова, ..,
